Съветски специалисти подготвяли голяма чистка във висшия ешелон на държавата и партията
Автор: Борис Цветанов
Най-прочутата контраразузнавателна служба в света ФБР няма право да извършва арести зад граници. Някогашното наше славно поделение на НКВД обаче въвежда почина „тайни служби без граници". Най-прочутият арест е този на Иван-Асен Христов Георгиев, който всъщност не е бил шпионин.
Дванадесет години по-рано на Букурещкото летище следователят Джананов слага белезниците на Денчо Знеполски – един от малцината партизански командири, за които народът съчинява и пее песента „А у чета два войвода:/ млади Денчо и млад Славчо”.
Читателите на „Десант" вече са запознати в общи линии и с двамата. Докато в Москва през 1963 г. чуждото тяло в ДС – полковник Иван Охридски, се държи културно и дипломатично, в румънската столица Джананов е върхът на вулгарността.
„Не ви ли е ясно – вместо да чете права, държи конско следователят, – че сте задържан за вражеска противодържавна и противопартийна престъпна дейност и че задачата ви в Москва е да убиете другаря Сталин!" А всъщност Денчо Знеполски там е само студент.
Преди да приеме преминаването в специално създаденото за него ново министерство на доставките, предишният министър на вътрешните работи Руси Христозов предава на настоящия Георги Цанков две папки. На едната пише „Докладва на Филатов", на другата – „Докладва на Червенков". Втората е значително по-тъничка. Христозов е българското копие на Ежов в СССР. Георги Цанков ще се опита да бъде Берия.
За да не ни упрекнат в пристрастие, защото напоследък се чуват гласове, че Христозов бил репресиран, другомислещ и патриот, привеждаме пример. Навръх женския празник през 1950 г. следователят Антон Кирилов стига до формен бой с Руси Христозов и шефа на ДС Христо Боев. Той роптае срещу инквизиторските методи в службата. Още същата вечер се среща с Червенков. Първият държавен и партиен шеф свиква съвещание на другия ден.
От Политбюро присъстват Топенчаров и Нейчев, извикани са Руси Христозов и няколко следователи, включително Джананов. След като Червенков иска обяснения, става Георги Йорданов, считания за най-зъл в системата, и заявява: „Ако вас ви арестуваме, другарю Червенков, само след три дни сам ще говорите и пишете за вашата вредителска дейност, за това откога сте завербуван за английското разузнаване."
След упражняването на тая методика над Денчо Знеполски, той подробно описва всеки един от партизаните си в отряда като агент на полицията.
Случаят може да мине като един от многото във времето на лов на вещици с партиен билет. Но не е. Легендарният партизанин е жертва на една идея на Лаврентий Берия да се представи пред Сталин като разкрил голям заговор против живота му, в който да са замесени български военни, министри, партийни емисари.
На несветата троица негови хранени хора – генерал Филатов, Митя Трифонов и Бачи Зеев, са дадени съответните инструкции. Те скалъпват лъжата за престъпната банда Георги Чанков, Денчо Знеполски, Антон Югов, Добри Терпешев, за колорит добавят и жена – Цола Драгойчева. Освен че всички са английски шпиони, те още са и хитлеристки агенти, вербувани от Никола Гешев.
Разкритията трябва да започнат от Знеполски. През май 1951 г. партизанската легенда е посетен от министър Цанков и генерал, гост от Москва. Въпросът, който му е зададен, е един: Откога сте агент на Никола Гешев? Денчо Знеполски решава, че горе нищо не знаят и започва да разказва за това как е бил принуден да дава показания, като отрича всичко, което е казал и писал. Иска среща с Политбюро. Веднага му е уредена. Там чистосърдечно разказва за издевателствата. Вместо да изпише вежди, изважда очите си.
Джананов е поставил микрофон в следствената стая и подслушва заедно с другия следовател Стоилов всичко. Хората на Политбюро още не са напуснали сградата на МВР, когато Джананов и Стоилов завличат Знеполски в подземията и прилагат методи, на които би завидял и Игнаций Лойола. След като му съобщават, че са подслушали и записали всичко, принуждават Денчо Знеполски да пише ново писмо до Червенков и Политбюро, в което да си признае, че съзнателно е лъгал при срещата, за да злепостави верните на народа следователи.
Политбюро отново се заема със случая, направена е очна ставка със Славчо Трънски, който също е инквизиран до безумие. След нея Знеполски се опитва да се самоубие.
Работата обаче излиза от контрола на съветските агенти. Главният съветник генерал Филатов е пристигнал в България през 1950 г. Още щом го приема, Червенков заявява, че министерството няма право да разследва членове на ЦК. Но висшият военен до такава степен се превръща във властелин на МВР, че дърпа ушите на заместник-министъра Апостол Колчев за това, че си позволява действия, които не е съгласувал предварително с него.
След безсилието на Джананов тримата правят опит да изпълнят инструкциите от Кремъл, но този път се намесва Червенков. Заминава за Москва, където поставя ребром въпроса с методите на работа и това, че Филатов станал по-голям не само от министъра, но и от министър-председателя. Сталин мълчаливо изслушва любимеца си по отношение на "ежовщината" и заявява: „Вие трябва да внимавате с ареста на гражданина. Да имате неопровержими доказателства и факти" .
Червенков се връща от Москва и вдига на крак цялото министерство „Махнете този режим!", разпорежда той. Всички застават мирно, уверени, че е заповед на Бащата на народите. Само Филатов се подсмихва. Първият иска от посланика Бодров веднага да прати Филатов в „широка страна моя радная", но дипломатът е безсилен.
Тогава Червенков вдига телефона и казва на Сталин: „Не го искам вече Филатов!" На другата вечер генералът изчезва яко дим. Не само от София, а въобще.
Но над Денчо Знеполски не изгрява слънце. Юмрукът на Кремъл Бачи Зеев е изобретателен и скалъпва ново обвинение – бил разстрелял партизанин. Всъщност имало такъв случай с недисциплиниран шумкар, но това било в друг отряд. Иди доказвай! В крайна сметка специална комисия на МВР изпраща с присъда седем години Денчо Знеполски в ТВО Белене, където партизанинът е посрещнат в бараката от царски офицери, полицаи, опозиционери и криминални с лозунга „Откога те чакаме".
Докато е в Белене, се случват и весели работи. ТКЗС-то в родното село на Знеполски Ярловци, Трънска околия, е приело за патрон името му. В ония години до министър-председателя от цялата страна летят рапорти за преизпълнени планове и всякакви трудови подвизи. Пристигат и бланки с надпис „ТКЗС „Денчо Знеполски" – село Ярловци, Трънска околия". Тъй като Червенков не реагира, никой от канцеларията на премиера не си мръдва пръста да посочи недоразумението.
Знеполски излиза от Белене през януари 1954 г. Продължава образованието си в Московския университет, прекъснато от ареста. После се връща в армията, стигайки до чин генерал-майор. Чете лекции във Военната академия. В края на петдесетте години е един от участниците в така наречения „кафеджийски заговор" на военни, учени и писатели, сред които са още Георги Чанков, Добри Терпешев, Жак Натан, Христо Радевски и др.
