Св. Модест пък научил хората да впрягат добитъка и да орат с него
На 17 декември Българската православна църква почита свети пророк Данаил и вавилонските отроци Ананий, Азарий и Мисаил. Данаил живял във Вавилон, където се прочул с дарбата си да тълкува сънища.
Когато Йерусалим бил превзет от вавилонците, много юдеи били откарани в плен. Част от тях били избрани за царски поданици. Между тях попаднал и пророк Данаил. Въпреки че бил принуден да възприеме езическите обичаи, той продължил да пази своята вяра.
Благодарение на своята мъдрост скоро спечелил царското доверие. Но пророчествата на Данаил вещаели край и разруха на царството. Цар Навуходоносор, недоволен от пророчеството, подложил Данаил и неговите последователи на необикновени изпитания.
Легенда разказва, че по време на вавилонския плен, пророк Данаил бил хвърлен в дълбока яма сред гладни лъвове. В продължение на шест дни на зверовете не била давана храна, но независимо от това те не докоснали пророка. След всички изпитания, в които оцелял Данаил, цар Навуходоносор накрая повярвал в силата на Бог.
Според българската традиция на този ден празнуват всички жени, които имат малки деца или чакат рожба, за да „не падат отрочетата им в огъня“. Месят се питки и се раздават за здравето на малките, а също така и за да е плодовита годината.
Имен ден празнуват всички, които носят имената Данаил, Даниел, Даниела.
На следващия ден (18 декември) църквата почита свети Модест. Той е известен най-вече като покровител на земеделците и овчарите. Народният култ към светеца е разпространен предимно в южните планински селища в Пирин, Родопите и най-вече в Странджа, тъй като основният поминък на хората в тези райони било именно животновъдството.
Сред българските преселници от Беломорска Тракия е разпространено оверието, че свети Модест е научил хората как да впрягат добитъка и да орат с него. На иконите обикновено е изобразен с два впрегнати вола и със стадо овце.
Особен интерес представлява иконата на светеца в църквата „Свети Георги“ в Синеморец. На нея покровителят на земеделците и овчарите е изобразен между две дървета, над орач с волове, овчар със стадо, кон и бивол.
В деня, посветен на светеца, главни действаща лица в обичаите и обредите са жените. В навечерието на празника те подновяват кваса, от който правят хляба и през нощта заместват тесто от чисто пшеничено брашно. Изпичат пити, обикновено нечетен брой, които отгоре са украсени с просфора. Това е обреден печат, който се слага върху хляба.
Погачите се отнасят в църквите, за да се прекадят, а след това се раздават за здравето на домашния добитък. Питите се мажат с много олио - „за да е мазен добитъкът“, т. е. животните ще бъдат по-здрави.
В някои странджански селища домакините поставят хлябовете пред хомота, прекадяват ги с тамян, а след това ги раздават. Парчето с просфорника слагат в храната на животните. На този ден е забранено да се впрягат воловете, биволите, конете, за да бъдат здрави и силни през цялата година.
Специфичен обред е изработването на вотиви (прави се, ако в някоя къща често умира добитък). Те се правят от мед или сребро във формата на рога или на самите животни. Поставят се на иконата на св. Модест, за да може той да покровителства този дом и повече да не умират животни.
В миналото конете, воловете и биволите са били основната впрегатна сила. С тях хората са обработвали земята си и се придвижвали на големи разстояния. Затова е било най-важно добитъкът да е здрав и силен.
Празникът е по време на коледните пости, но в този ден се позволява да се яде риба.
