325 години от Чипровското въстание

Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история

Когато на 6 септември 1688 г. завладява Белград и се насочва към София и Видин, съзаклятниците смятат, че е настъпило времето да обявят въстанието на българите.
В Чипровец (тогавашното име на Чипровци) и съседното село Копиловец се създават 8 въстанически чети, начело с войводите Иван и Михаил Станиславови, Л. Андренич и др. Те унищожават турския гарнизон и напълно разгромяват башибозуците, които са тръгнали с ятаганите си под звуците на зурли и тъпани да колят разбунтувалата се рая.

До този момент въстаниците не са дали нито една жертва. Окуражени от успеха, те се отправят към Кутловица (дн. Монтана), където има многоброен турски гарнизон. На 17 септември обсаждат града и се подготвят за решителна атака на следващия ден. Към тях се присъединява  дружината на Пеячевич и Маринов и това засилва надеждата за успешен щурм.

И тогава се случва нещо съвсем неочаквано. На 18 септември в разгара на битката, когато вече предните турски позиции са превзети от въстаниците, от северозапад се появява многоброен отряд от конници и пешаци с развято знаме. Петър Парчевич го определя като унгарско и то наистина е  такова. Той знае, че Унгария е съюзник на Австрия срещу турците и смята, че отрядът е изпратен в помощ на въстаниците. Затова те прекратяват сражението и чакат пристигането на смятаните от тях съюзници.

Но те не знаят, че това е отрядът на Текели бей. Той е унгарец, но е приел исляма и е станал васал на султана. Като узнава за въстанието, пашата на Видин му изпраща нареждане да се справи с бунтовниците, защото той самият очаква настъпващите австрийци.

Текели изчаква въстаниците, които го приветстват с радостни викове, да се приближат до отряда му на по-малко от 300 м и тогава ги напада с цялата си сила. Българите са объркани и в първия момент не оказват никаква съпротива. Едва когато започват да падат покосени от сабите и копията, се скупчват и започват да се отбраняват.
Положението им се усложнява от излизането на войниците от турския гарнизон, които ги нападат в тил. В битката загиват голяма част от въстаниците. Останалите ги спасява настъпването на нощта. Оцелелите достигат до Чипровец и цяла нощ, заедно с жени, старци и деца издигат каменни и дървени прегради.

На 19 септември градът е нападнат от всички страни. От юг атакува турският гарнизон на Кутловица, от север – отрядът на Текели, а от изток – многочислена башибозушка орда. Отбраната на града продължава 5 дни, като по това време българите отбиват 16 атаки.
На 26 септември са останали само шепа защитници. Изпратените да искат помощ от австрийците не се завръщат. При това положение се решава през нощта градът да бъде изоставен и да се търси спасение в Балкана. Някои обаче не могат да се разделят с къщите и имуществото си и остават, като се предават на милостта на победителите.

На 27 септември колона от жени, деца и старци тръгва към отряда на Текели да моли да пощада. Начело е католическият свещеник, който носи икона на Дева Мария. Като вижда шествието, Текели се поколебава. Някога и той е бил християнин и още има спомени от това време.
В този момент обаче освирепелият башибозук се нахвърля върху напълно беззащитните хора и започва да ги сече с ятаганите си. Текели се намесва и спира кръвопролитието. Участта на оцелелите обаче е тежка. Те са навързани и откарани на пазарите за роби. След това башибозуците влизат в града, разграбват го и го опожаряват, като го заличават от лицето на земята.

Едва след 18 г. някои от потомците на избягалите в Унгария и Влашко се завръщат по тези места и започват възстановяването на града, наречен вече Чипровци. Населението му се занимава главно с рударство и тъкане на килими. Макар то да е предимно с католическо вероизповедание, килимите са с типично български орнаменти и мотиви.
Повечето от хората носят имена Петър, Димитър, Иванка, които не са присъщи на католиците. Може би единствената разлика е, че се кръстят пред Дева Мария, а не пред Света Богородица, както православните.

Във връзка с това трябва да се спомене и нещо, което се смята за чудо. Когато в началото на ХVІІІ в. новите заселници са дошли в Чипровци, един от тях е намерил иконата на Дева Мария, която е носел свещеникът на 27 септември 1688 г. Тя е възстановена и поставена в построената черква върху основите на разрушената при опожаряването на града. Дали това е наистина вярно, не се знае с положителност, но хората са склонни да вярват в чудеса.

В „Хрониката” на някогашната Българска католическа провинция, съхранявана допреди няколко десетилетия в Банат, е останало, съставено по разкази на очевидци, следното описание на погрома в Чипровци и околните селища, което потвърждава изложението на Стефан Кнежевич от 22 октомври 1688 г.:
„И така турците, идвайки в четирите католически града, т. е. в Кипровец, Копиловец, Железна и Клисура, излели целия си бяс върху невъоръжените и от страх вцепенени българи и с нечувано зверство, не прощавайки ни на пол, ни на възраст, посекли голяма част от тях, възпрепятствани да избягат, а част отвлекли в непосилно робство.

Гореказаните градове с храмовете и манастирите превърнали в пепелища и каквото ценно останало с повторни набези и плячкосвания отнели, разрушили и унищожили...
Проф. К. Телбизов, потомък на избягали в Банат след въстанието чипровски българи, смята, че тогава са били избити и откарани в робство (особено жени и момичета) не по-малко от 4000 католици и православни само от Чипровската покрайнина, като много хора се укривали в горите, а после потърсили убежище и в по-далечни краища. Проф. Л. Милетич цитира никополския епископ Антон Стефанов, който получил сведения наскоро след събитието и твърди, че в споменатите четири селища били изклани около 1000 души, отвлечените в робство жени и деца били около 800, а спасилите се с бягство — около 2000, между които и 300—400 мъже, въстаници…”

В категории: История , Горещи новини