Васил Кирчев е бил истински будител за своето време. Неговата библиотека отваря очите на явровци към света
Автор: Николай Козлуджов Пловдив
В долния край на гробищата на село Яврово има гроб с поръждясъла от времето зелена ограда и малък мраморен паметник. Надгробният надпис все още се чете. Покойният не е тъдявашен. Какви житейски вихри са довели тук съгражданина на Стефан Караджа – учителя Васил Кирчев?
Васил Илиев Кирчев е роден на 23 март 1871 година в град Тулча – Добруджа.
Баща му бил дребен търговец – житар, участник в борбите на народа ни за църковна свобода и независимост.
Васил имал трима братя и една сестра. Единият от братята, Кирил, обичал да пътешества. Впечатленията си от едно дълго пътуване до Далечния изток през 1901 година той е описал като «пътни бележки” в няколко поредни броя на софийския вестник “Вечерна поща” от 1902 година.
Васил учи най-напред в родния си град, а после в гимназията в Болград – Бесарабия. По това време в нея ученици са и други българчета: братът на някогашния лидер на българските демократи – Александър Малинов, загиналият по време на бомбардировките над София професор Стоян Белинов и Борис Дякович – дългогодишен директор на Народната библиотека в Пловдив.
Заради прогресивните си настроения и неподчиненние Васил бива наказван от училищните власти дори със запиране в карцер. В крайна сметка завършва класическия отдел на гимназията в Болград – шести клас.
Завръща се в родния си град, където като доброволен учител работи през учебната 1892 – 1893 година. За да не губи време в дългогодишна служба в румънската армия, в която трябвало да служи, при твърде романтични обстоятелства и с риск за живота си,
той преминава с лодка Дунава и се озовава в България.
От министерството на народната просвета в София му е предоставен списък на селищата от страната с вакантни учителски места. Кирчев просто наслука спира своя избор на Асеновград (тогава Станимака). Тук той учителствал три години (1893 - 1896).
От снимки и от оскъдната му кореспонденция, останала от онова време, се вижда, че негови приятели са били учителите в станимашките класно и основно училище Иван Стрелухов и Васил Хаджихристев.
През учебната 1896-1897 г. Васил Кирчев е вече основен учител в станимашкото село Яврово. В него той се установява и даскалува до пенсионирането си през 1929 година. През 1904 година създава семейство с хубавата мома Катерина, с която имат седем деца – Петър, Иван, Борис, Илия, Гинка, Анка и Елена.
Благодарение на високата си култура и прогресивна педагогическа подготовка той възпитава в Яврово не едно поколение. С будно гражданско чувство Васил Кирчев чрез страниците на вестник “Съзнание” през периода 1922 – 1931 г. неведнъж ратува за подобряване положението на тогавашните учители – за учредяване на посмъртни или взаимоспомагателни каси; за справедливост при определяне размера на учителските пенсии и др.
Трогателна е бележката му в една дописка на в. “Съзнание”, публикувана в бр. 29 през 1931 год., срещу решението на конгреса на учителите да се изхвърлят най-жестоко от средата на сдруженото учителство тези, които “волно или неволно” са напуснали учителската професия. Каква обида и мъка чувстват те, “изхвърлени и откъснати от своите довчерашни другари, с които са били сродени редица години по дух и идеали”.
Учителят и гражданинът Васил Кирчев е радетел и на кооперативното движение в селото, а също и активен пропагандатор на идеите за трезвеност.
Той е сред най-разпалените младежи в населеното място, по чиято инициатива след дълга борба “със закоравели алкохолици и заинтересовани личности” през 1928 година се провежда референдум за затваряне на кръчмите. Болшинството от гласовете били за затварянето, както се научава от дописката му във в. “Родопско ехо” от 14 март 1928 година, която завършва така: “Хвала и чест на борците против доброволното отравяне и осиромашаване на човечеството!”
Във в. “Дружба” (вестник, издаван в Станимака) от 21 февруари 1912 година, в друга своя публикация Васил Кирчев повдига въпроса за медицинската помощ в селата. Благодарение на неговото застъпничество и настойчиви усилия още от онова време в Яврово е открит фелдшерски участък, който обслужва селото и до днес.
Образован за времето си, човек с по-широка култура и с отзивчиво сърце, “даскал Кирчев” е за своите отрудени и бедни съселяни не само учител на децата им. Той е бил и съветник по правни въпроси; човекът, който ще даде добър акъл при каквито и да било житейски обстоятелства и здравна консултация. При него е могло да се получи и първа помощ при нараняване, както и елементарно аптекарско обслужване.
Не са могли без него и театралните самодейци в селото. Най-често той е бил суфльорът и режисьор-постановчикът на подготвяните и изнасяни в Яврово представления.
Местните общински власти неведнъж използвали даскала да им превежда в ред регистрите по гражданското състояние и други административни книжа, тъй като плюс всичко останало той бил и добър краснописец. Учителят никога не отказвал. Разтварял у дома си на голямата софра селските книжа, сядал пред нея на ниска възглавница, намествал вехтите си очила и започвал да реди и ниже с дребния си, спокоен и равен почерк мъниста от имена, дати, събития. Даскалът “рисувал” табелите – фирми, с които ярко се легитимирали селските бакалнички и кръчми
Възпитаник на руска гимназия, той владеел отлично говоримия и книжовния руски език. В бедния си дом, богат само с многото си деца, той е имал, въпреки неудобствата и теснотията, голяма библиотека, предимно с художествена и друга литература на руски език. Неслучайно едни от първите преводи на някои от произведенията на Чехов и на Майн Рид от руски език у нас са направени именно от Васил Кирчев. А в броя от 2 май 1899 год. одеският ежедневник “Южное обозрение” пък отпечатва на руски език преведения от него разказ на Вазов “Из кривнините” (“По извилинам Балкан”).
В своята монографията за село Яврово Николай Хайтов отбелязва: “Две години след идването му е завършено и новото училище. Учителят Кирчев издействал отново да се открие I клас. Учителите били трима: Кирчев, Савов и още един, чието име не се помни. Яврово отново се превръща в образователно и културно средище. Кирчев обзавежда училището с модерни за времето си пособия – карти, глобуси, картини… До 1921 година Кирчев е главен учител”.
Неговата единствена в селото домашна библиотека се ползвала от цялото тукашно население. Чест гост в дома на своя учител бил и Николай Хайтов. Тук бъдещият сладкодумен разказвач прочита едни от първите си книги и се сприятелява със сина на Кирчев – Петър, който си остава най-добрият му приятел до края на живота му. Хайтов винаги е казвал: “Нищо и никой не би могло да ме скара с Петьо!”
Любимото занимание на даскала било да събира гъби из околностите на Яврово.
Славел се и с благия си нрав и с голямото си чувство за хумор.
Безшумен, но всеотдаен апостолски труженик, Васил Кирчев е бил истински народен учител, макар че приживе не е имало кой да го удостои с такова звание.
Далеч от своя роден край, старият даскал завършил жизнения си път на 65-годишна възраст. През 1936 г. умореното му сърце, отдало обичта си на стотиците селски дечица, престанало да тупти.
На следващия ден не веселото училищно звънче, а печалният ек на църковната камбана напомнил за него на отрудените явровци.
Те нямало повече да го видят…
Това е историята на забележителния явровски учител. Горд съм, защото той е мой прадядо. За съжаление си е отишъл прекалено рано от живота, та дори моят баща не го помни. Но от спомените на баба ми и вуйчовците ми духът му винаги е бил около нас, а неговите житейски мъдрости винаги са ни направлявали. Делото му бе пример за нас.
Съдба или не, но и аз тръгнах по неговият път – да учителствам. Харесвам професията си и се гордея с нея. Ако поне частичка от мъдростта и търпението съм наследил на моя прадядо – значи има за какво да съм горд със себе си!
