Народната певица Славка Секутова (първата седнала от ляво надясно) ще бъде гост в новогодишното студио на „От българско, по-българско“. Снимката е от миналата година, когато в предаването бе честван 85-годишният й юбилей
Това, което ще ни надживее, е народното творчество, оставащо навеки живо, въпреки...
Автор: Галя Асенова автор и водещ на предаването „От българско, по-българско” по телевизия СКАТ
Пошлата чалга продължава да ни залива с мръсните потоци от пороците на деня. Модерни „жанрове” на съвременната музика ни изпращат върху палмата в ритъм, непознат за българина и с движения, които ни изкълчват така, че телата придобиват вид на животински екземпляри, извадени от джунглата. Единственото спасение е в хитовете на поп музиката ни от 60-те – 80-те години на миналия век, когато сме обичали истински в песен и танц, поднесени с естетика и красота.
Обичаме ли днес и какво? Къде е ценностната ни система в живота и в изкуството? Днес времето не ражда. Но ако не можем да сътворим образци, то поне да стъпим на традиционното начало, което ни е оставило българи на все още българска земя. Без анадолски привкус. Без поамериканчване в мелодика и див крясък. Без криворазбрано европеизиране с хитовете на „добрата стара Европа”.
Защото ние си имаме „Руфинкината”, която покори Евровизията с гласчетата на децата ни от тетевенското Глогово – малките Ива и Тоника Росенови, разкрили пред света красотата на родопското звучене. Имаме „Дельо хайдутин”, дето „Вояджър” разнесе в Космоса, за да ни напомня за петвековно турско робство, за национална гордост, за свободата, извоювана с кръв, но криворазбрана в уж „демократичното” ни безвремие. Имаме „Болен ми лежи Миле Попйорданов”, песен, изпята като първообраз на гроба на героя, за да увековечи безсмъртието.
Има го онова Дикоилиево, написано в окопите на Отечествената война, от което сърцето се разиграва.
Има ли ни и какво ще оставим след себе си?
Един велик народ описа историята си в песен, музика и танц, но рискът да ги зачеркнем е в пълната си сила. Затова е национална телевизия СКАТ, защото знае, помни и припомня, представя. Затова е „От българско, по-българско” – толкова потребно, защото ни подава вярната тоналност, дори и когато не можем да запеем песента.
Иска ни се да сме заедно на хорото и „ръка за ръка”, защото този танц е символ на българщината. Нали е знак и за това, че живеем в „мир и сговор”. Но този знак се обръща под острите и цинични сблъсъци на политически и държавнически крамоли. Как да сме на хорището и да се държим „ръка за ръка”, когато това не е потребно на управниците.
„Раята” по-лесно се управлява. А да сме българи, въобще не ни е нужно, защото разграденият ни двор е осигурил безпрепятствено нашествие на всякакви националности.
Пък и толкова по-добре е да сме петно в чудесното стратегическо положение и да обслужваме угодно всеки, решил да се засели на наша земя. Ако този „всеки” има и повечко пари, толкова по-добре за изнемощелите пенсионери, дето погребваме и гладните деца, които стягат раницата за чужбината.
Меден кавал излива болка, а към него пристъпва жална гъдулка. Тамбурата придрънква – къде разстроено и неритмично, къде – трескаво и динамично, сякаш подсказва, че нещо ще се случи. Гайдата раздира с писък небето и като гръм думва тъпанът. Чакаме го – да възвести нещо ново, нещо силно и властно. Да ни напомни, че сме тук и сега. Че имаме мисия – да се съхраним като народ. Да погледнем заедно напред и вдъхнем сила на онези, които ще ни наследят.
„Чие е хоро най-хубаво, най-подредено, най-наредено” – пита песента на българите? Не е ли време да се наловим на нашето общо хоро?!
На 25 декември – Коледа, Калинка Вълчева ще запее от екрана на телевизия СКАТ „Я изгрей, изгрей, ясно слънце”. Седемдесетгодишната народна певица ще отбележи 50-годишна творческа дейност пред камерите на СКАТ. Добруджанско слънце ще ни стопли в ледената зима и ще припомни, че за вечните песни на България възраст няма.
Ще поздравят именитата певица нейните приятелки от хор „Мистерия на българските гласове”, както и най-малките певци и музиканти от Националното музикално училище „Любомир Пипков” – София, предвождани от любимите си учителки по народно пеене Нелка Петкова и Светла Цветкова, а странджанските славеи Калинка Згурова и Манол Михайлов ще изговорят най-топлите си слова на обич. Защото Калинка Вълчева го заслужава.
И ако нито една културна институция не се сети за значението и присъствието на Калинка Вълчева в културния ни живот, то камерата на СКАТ не пропусна да улови дълбочината на прекрасното звукоизвличане и хубостта на певица и песен, съхранени във времето. А вие просто седнете пред телевизионния екран на Коледа точно в 21.00 ч., за да ви огрее добруджанското слънце в „Я изгрей, изгрей...”!
На 28 декември, когато вдигате предновогодишната си наздравица, бъдете отново с телевизия СКАТ във Враца, защото за пореден път ще докажем, че „Северозападът пее, за да живее”. „От българско, по-българско” гостува на областите Враца, Монтана и Видин в пълния си състав от музиканти и танцьори. На сцената на Младежкия дом във Враца се връчват грамоти на участниците в Първия преглед на фолклорните състави, проведен на 7 април т.г., когато под мотото „Северозападът пее, за да живее” над хиляда изпълнители се включиха в програмата, реализирана в общинската зала на балканското градче.
Верни на „казана дума, хвърлен камък”, екипите на телевизия СКАТ изработиха ценния подарък за всички участници – художествена продукция, съдържаща пълното изпълнение на съответния състав и най-доброто от Прегледа. В предаването „От българско, по-българско” на 28 декември ще се срещнете и с популярния народен певец на Видинско Любен Захариев и ще видите едни от най-добрите изпълнители на Северозапада, които мечтаят да живеят така, че „да им е до песен”. Началото е в обичайното време – 20.00 ч.
С Новогодишната празнична програма фолклорното предаване ще влезе в новото софийско студио. Любимите певци, музиканти и танцьори ще получат късметите си за новата календарна година и ще се изправят пред жадуваната аудитория, която месец и половина ги чака с „жив ефир”.
Въпреки преместването на студиото, съпроводено с безброй проблеми от всякакъв характер, хорото се люшна за Новата година с нова сила. Има ни и ще ни има, защото сме „От българско, по-българско”. Соня Чакърова, Силвия Димитрова, Николета Николова, Лъчо Кирилов, Димитър Лукарски, Стела Пачева, Радостина Симонова, Диана Иванова, Борис Христев, младите дарования на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, оркестър „Глогово” и малките Ива и Тоника ще ни развеждат из различните ни музикално-фолклорни области. Доайенът на фолклора ни – именитата Славка Секутова, ще бъде скъпият ни гост – свидетел на успехите на младите творци в Новогодишната нощ.
Изпитах потребността да изпиша всичко това и ви поканя да сме заедно в празничните дни, за да срещнем заедно Новата година. Защо ли думата "заедно" върви успоредно с "въпреки". Сигурно, защото днес е много трудно да сме заедно и на хоро. Защото „въпреки” е дума, до която застават толкова проблеми, несправедливости, болка и унижение.
А ние искаме да сме горди българи. Въпреки...
Да живеем пълноценно на нашата българска земя. Въпреки...
Да се радваме на красотата на народното ни творчество. Въпреки...
Да запее душата ни. Въпреки...
Да отиде в Бъдното, сътвореното от предците ни. Въпреки...
Да научим децата си на история, изписана в музика и танц. Въпреки...
„Въпреки” е дума, която напомня житейската максима на баща ми, с когото се разделихме преди броени дни. Той – доайенът летец, един от създателите на гражданската ни авиация, казваше: „Ако нямам съпротивление, как ще излетя!?” В живота си имаше достатъчно „съпротивления”, но по пътя към Отвъдното никой не можа да го спре.
Никой няма да спре обичта ни към гениалното българско народно творчество – събрало ведно болка и радост, тъга и смях, скръб и щастие, обич и разлъка, мъдрост и истина, отчаяние и вяра... Всичко!
