Вече е ясно, че не става въпрос само за ислямизация на Родопите и на България, но и на целия свят, казва отец Боян Саръев
Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска
Името на отец Боян Саръев е познато в цяла България. Всеки петък от 18,30 ч. хиляди зрители на национална телевизия СКАТ гледат с интерес единственото православно-публицистично предаване в родния ефир – „За вярата българска”, което той води, разглеждайки различни актуални явления от страната и чужбина през призмата на православието. На живо в неделя от 8,30 ч. пък патриотичната медия излъчва Светата литургия, която той провежда в кърджалийския храм „Успение Богородично”.
- Отец Саръев, вие станахте известен в България в началото на прехода със създаденото от вас движение „Св. Йоан Предтеча”. Каква бе неговата цел?
- Движението „Св. Йоан Предтеча” бе създадено в първите месеци на 1990 година. Целта бе връщане на българомохамеданите от исляма в християнската религия. Това движение започна да разпространява православието в Родопите и в резултат на множеството проповеди в редица села хиляди българомохамедани се върнаха към християнската вяра. В Девино, Аврен, Неделино и други родопски населени места се построиха и православни храмове.
Много от хората, които покръстих, завършиха богословие. Може би са повече от 20 души, някои от които са вече и свещеници, а на друга част предстои да станат – всички те са от този край. Имаме монаси и в Света гора. Аз още от самото начало твърдя, че от това население в Родопите ще се родят велики духовници и очакваме това време. Може да не сме живи, но следващите поколения наистина ще видят, че действително в родината ни ще се появят велики духовни водачи, които ще поведат народа към духовно спасение.
- Кога и как се въдворихте в светата обител в Кърджали, където служите сега?
- На 27 юли 1990 година в деня на свети Пантелеймон в Хисаря Пловдивският митрополит дядо Арсений ме ръкоположи за свещеник. Два месеца стажувах в храм „Св. Димитър” в Хасково. Като положих успешно практически изпити пред дядо владика в катедралния храм „Св. Марина” в Пловдив, бях въдворен за енорийски свещеник в малката църквичка „Успение на Пресвета Богородица” в тракийското кварталче „Гледка” в Кърджали.
- Как се стигна до днешното й обновление и построяването на манастирска обител?
- През 2000 година, когато се навършиха 2 хилядолетия от раждането на нашия Господ Иисус Христос – с моята благочестива презвитера решихме, че би трябвало по подходящ начин да отбележим великата годишнина на Спасителя. Това, което виждате днес тук, е създадено по проект на съпругата ми. Тя е строителен техник по образование. Проектът бе подписан от архитект, но по същество той няма намеса в нашия замисъл. За да постигнем реализацията на тази цел, дадохме обет в продължение на три години да бъдем в пълен пост и въздържание от абсолютно всичко. И наистина божията помощ се прояви в това чудо – чудото на последната църковна архитектура в строителството на България.
- Откъде се снабдихте със средства за цялото това великолепие?
- Ние придобихме още земя към църквата, която имаше малко дворче. Намериха се благочестиви дарители като двамата братя Атанас и Пламен Бобокови от Русе – собственици на фирмата „Приста ойл”. Останалите средства са от дарители от цялата страна, които взеха участие в строежите и в създаването на всичката тази прелест. Красивата едноетажна сграда срещу храма е предназначена за гостоприемница с всички удобства за престой и нощуване на гости, които идват тук по различни поводи от цяла България.
- Каква културно-просветна, православна и социална дейност се извършва към комплекса?
- Имаме училище по вероучение, зала за обучение в църковно пеене, курс за рисуване и иконопис за деца, музикална зала, конферентна зала, голяма библиотека с църковна и светска литература, компютърна зала… Разполагаме и с трапезария за бедни хора, която всеки ден храни по 120 души с изключение на събота и неделя.
- Всяка неделя вие извършвате Света литургия, която се излъчва на живо по телевизия СКАТ. Уморява ли ви това?
- Напротив! Благодарен съм на телевизия СКАТ и на нейния собственик Валери Симеонов, че ни се предоставя тази възможност. Това е единственият храм, от който се излъчва директно неделна литургия за цялата страна и за целия свят.
- Защо и вашият храм невинаги е пълен?
- За съжаление трябва да отбележим, че българинът с всеки изминал ден и година все повече се отдалечава от църквата и Бога. Храмовете ни са все по-празни. Самото време, самият дух на епохата стават все по-потребителски. Хората стават все по-материални и изгубват като цяло чувството си за духовна потребност. Не мога да си обясня защо е така, когато църквите са отворени, когато всяка неделя се служи литургия в повечето храмове, а те са празни.
- Защо Светият синод и Патриаршията не положат усилия да се въведе вероучението в образователната система? Нали то учи само на добро и морално отговорно поведение? Защо се подписвахме преди години в подкрепа на това начинание?
- Да, подписката бе разпространена в цяла България. Но политиците казват: „Имате си църкви, събирайте си ги там и им проповядвайте. Който се интересува, той ще дойде в храма, ще доведе и децата си в него… “Защо да разчитат на държавата? Тя не иска да се занимава с този въпрос и смята, че църквата има средства да си наеме учители, да си отваря неделни училища…
Причината според мен е всеобщата отдалеченост от църквата, което дава този негативен резултат. Отдавна е скъсана пъпната връв на църквата със земята. Няколко са здравите стълбове на българския дух, на Българското Възраждане, на националното самосъзнание – това са училищата, църквите и читалищата. Че ние като занемарим тях – остават дискотеките и баровете и безпризорното поведение на младите. Но явно политиците и държавниците не желаят вероучение.
- Въвеждат сексуална подготовка, а не въвеждат това, което ще ги направи хора и ще запази човешкото у човека. Не отиваме ли все по-надолу в падението си и няма ли така да споделим страшната съдба на древните и развратни градове Содом и Гомор?
- Е, то Содом и Гомор е дребна работа. Далеч по-страшни неща стават и ще стават в световен мащаб. С идването на толкова т. н. бежанци и със засилването на исляма няма ли да попаднем под неговия гнет? И това не е само държавна политика. Това е световна политика на ислямизма, който цели завладяване с всички средства на света и за надмощие над другите цивилизации.
- Значи християнството може да изчезне – очевидно то е слабо, за да се защити!
- Ами да. Ако не да изчезнем, то да останем малцинство – ислямът да е доминираща религия. Християнството е слабо в смисъл, че е толерантно, затова не е адекватно на новите ситуации и изисквания. Ако в първите години на демокрацията говорихме за ислямизация на Родопите, след това говорихме за ислямизация на България, в последните години вече ясно съзнаваме, че става дума за ислямизация на целия свят.
- Какво е спасението за нас, християните, и за България?
- Да се търси Бога, да се пази християнската вяра! Бог може така да обърне развоя на събитията, че да стане всичко възможно и всички да се чудят защо и как се е получило. Бог знае кое е най-доброто за нас. Когато изпитанията са тежки, той ни шлайфа, за да ни подготви за по-висши цели.
