Преди 200 години
През 1805 г. Наполеон побеждава австрийците при Аустерлиц
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
и напредва към Виена. В околностите на столицата има много български градинари, избягали от поробеното си отечество. Те са се устроили сравнително добре икономически, но не забравят, че родината им е под турско робство.
Сред тях се разнася слух, че Наполеон е сключил договор с австрийския император да го пропусне през земите си, за да нападне Турция и да завладее Проливите. Нашенците сформират делегация, която отива в лагера на Бонапарт и настоява да бъде приета от него. Когато му съобщават това, той остава учуден, защото досега не е чувал за такъв народ. Затова проявява любопитство и приема пратениците.
Те се предвождат от Стамен Главчовски, който предлага на френския император да събере 2000 българи, които да се включат в неговата войска и заедно да воюват срещу турците. Наполеон всъщност не е имал такива намерения, но от опит знае, че всеки войник е полезен и затова приема предложението.
Възлагат на капитан Анри Дюсаж да облече и въоръжи българите и да провери на какво са способни. Капитанът е опитен командир. Още по пътя му прави впечатление, че те не умеят да вървят в строй. А след първата стрелба е направо отчаян, защото резултатите са изключително лоши.
Тогава докладва на своя командир – генерал Баланжие, че тези хора не стават за нищо. Генералът иска лично да ги види. Още от пръв поглед преценката му съвпада с тази на капитана, но забелязва у тях голямо желание да станат войници, затова нарежда да се започне обучението им.
Френската военна школовка е доста сложна. Обучението на българите продължава 6 месеца, но и след това, според капитан Анри Дюсаж, те още не са готови да заемат място в редиците на френската войска. Затова ги зачисляват към охранителна команда. За командир им е назначен лейтенант Никола Карнетие.
Скоро се разбира, че Наполеон няма да воюва с турците. Много от българите искат да напуснат френската армия, но с авторитета си Стамен Главчовски ги убеждава да останат, защото се учат на военно дело и това ще им бъде полезно в бъдещите битки за освобождаване на поробеното отечество. Така в охранителна служба преминават цели 6 години.
В акцията срещу Прусия изпълняват същата служба. В поредната нощ трябва да пазят съня на бойните части. Тогава ги нападат два пруски отряда, решени да ги изненадат в тъмнината. Българите коленичат с единия крак, както са ги учили, и откриват пушечна стрелба срещу нападателите. Те обаче ги превъзхождат по численост и ги обграждат. Тогава нашите се хвърлят с щикове срещу прусите, които не очакват такава атака. Събуждат се и френските войници. Нападателите са избити и пленени.
От този момент на българите започват да гледат с друго око и да ги включват в бойни действия. Генерал Баланжие произвежда Стамен Главчовски в чин лейтенант и му поверява командването на българския отряд. За взводни и отдельонни командири също са назначени българи.
Така се стига до участие в Лайпцигската битка през 1813 г., известна още като Битката на народите. Тя започва на 4 октомври. От една страна са 200 000 французи, поляци, италианци, белгийци и холандци, а от другата 300 хиляди руснаци, пруси, австрийци и шведи. Въпреки че е по-малка на брой, армията на Наполеон със светкавични удари нанася големи поражения на съюзническите войски в отделни участъци. На 5 октомври частта на ген. Баланжие, в която са и българите, пробива позициите на прусите и те отстъпват на 20 км.
На 6 октомври започва офанзивата на руските войски и Наполеон съсредоточава по-голямата част от армията си срещу тях, като изтегля части от други фронтове. Натискът срещу прусите е отслабен и те предприемат настъпление. То е спряно с много загуби от двете страни. На 7 октомври руснаците неудържимо напредват. Към 16 ч. битката приключва. Наполеон бяга, като изоставя своите генерали, офицери и войници.
Българите също са пленени. Един пруски офицер ги разпитва и те му отговарят на български. Той ги мисли за руснаци и ги освобождава. Съюзническите армии се отправят към Париж, а българите поемат на изток. След 2 месеца стигат до границата с Турция. Намират изоставено селце с порутени къщи, сред което скитат подивели кучета и кози, и основават войнишко село. Но без жени и деца то няма бъдеще. Последните му обитатели умират към 1840 г.
През 1860 г. по тези земи минава унгарският пътешественик и изследовател Феликс Каниц и намира гробището на селото. Местното население го нарича селището на гренадирите, защото като са били живи и ги питали какви са, те отговаряли, че са градинари. Но като ги виждали във френски униформи, помислили, че са гренадири от армията на Наполеон.
