Парламентът започва работа, след като я минира през ваканцията
Списъкът с внесените в Народното събрание законопроекти изпълва една четвърт от началната страница на парламентарния сайт, но колко ли от тях ще бъдат гласувани от депутатите...
Вече се появиха и първите предложения за текуща и предизборна търговия, както и прогнози, че всичко ще продължи както в епохата на късния соц
Автор: Ани Петрова
Понякога прогнозите са най-лесното нещо. Или поне позоваването на предварително написани програми. И в краен случай – съобразяването с традициите, колкото и те вече да не са това, което са били.
При всички случаи гледането на турски сериали също подпомага по-лекото (храно)смилане на очакваната политическа чалга. Препоръчва се и периодичното слушане на една популярна песен от първоначалния разцвет на СДС – „Развод ми дай!”.
И понеже няма как да се избяга от „злобата на деня” – нека да анонсираме неизбежното – новата сесия на 42-то Народно събрание ще премине или поне ще започне като нестинарски танц. Запален от Волен Сидеров, с жарава, разгоряна от 60-те страници, върху които главния прокурор Сотир Цацаров е мотивирал искането си за имунитета на депутата и с елементи на смесица от трилър и сапунка, що се отнася до осигуряването на кворума.
Всъщност точно в това направление дойде и първото предложение за новия сезон на „Сделка или да”. То изскочи от устата на небеизвестния проф. Михаил Константинов:
„Ако Атака” напусне (парламента, заради имунитета на Сидеров), аз бих предложил едно нестандартно поведение на ГЕРБ – да се задължи да поддържа кворума с известен брой свои депутати, и срещу това да получи изпълнение на някои от своите политически искания.
Според бившият член на ЦИК, без участие в изпълнителната власт, но срещу една перманентна парламентарна подкрепа, ГЕРБ спокойно може да поиска някои негови разумни политически искания и законови промени да бъдат приети от Народното събрание; също така, може да се поискат и някои промени в действията на правителството... Лошото е, че егото на ръководствата на двете партии БСП и ГЕРБ засега не допуска такова сътрудничество, а в краткотраен план то би могло да бъде полезно”, съжалява още отсега професорът, известен с топлите си чувства към партията на Бойко Борисов.
Третата сесия на втората Тройна коалиция
Всъщност тя вече започна, макар и неформално, още на 8 януари, когато групата на ГЕРБ внесе в деловодството на Народното събрание своето предложение за промяна на правилата и сроковете за избор на нов главен съдебен инспектор. Около единствената засега кандидатура се очертава тих скандал (доколкото БСП и ДПС много умеят да управляват кризите тихичко), но ГЕРБ вече се пекоха на огъня на скандала с Венета Марковска преди година и искат да си върнат.
Затова и наблюдаваме повторение на формални етични нелицеприятности около семейството на кандидата – едни имоти за милиони, придобити противоестествено лесно; а и претендентът за поста е само един, което винаги дава повод да се спомене за вредата от надбягване само с един кон.
И за да не скучаят трудолюбивите държавни служители в деловодството на парламента, там вече, освен предложението на ГЕРБ, е и искането на главния прокурор за имунитета на главния атакист.
Оттук нататък предстоят обявените събития, акценти и делничности. На 13 януари предстои заседание на временната (вече втора поред) комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс. Тя, както и първата, се председателства от Мая Манолова, която гледа на този кодекс като на голямата любов в актуалното си политическо творчество.
„Категорично имаме нужда от нови изборни правила, които, първо, да дадат възможност на хората да участват в изборите, а на партиите да се регистрират по един по-лесен начин. Всички се убедихме, а и у хората съществува усещането, че изборите не са честни, изборните правила се правят в интерес на някои партии и сме се нагледали на всякакви изборни измами през последните години”. Това заяви преди дни Манолова, пояснявайки за пореден път, че в новия Изборен кодекс има много нови неща.
За повечето от тях ще ви омръзне да слушате по време на текущите скандали в залата при предстоящото му приемане. И все пак нека отбележим два акцента, откроени от самата Манолова. Според нея, благодарение на промените в него, за първи път ще бъде дадена възможност на малки партии, включително и непредставени в парламента, реално да участват в изборите чрез намаляване на депозитите и броя на подписите, нужни за регистрацията им; безплатно отразяване в обществените медии и пр. И на второ, но не по значение място – ще се предприемат още мерки, които да възпрепятстват търговията с гласове.
Колкото и нескромно да звучи, Манолова винаги е склонна да припомни, че първите текстове за криминализиране на купуването на гласове са предложени по време на управлението на Сергей Станишев именно от нея.
Какво обещава председателят Миков
Шефът на парламента звучи в абсолютен синхрон с подгласничката си Мая Манолова. С която, освен всичко друго е и съпартиец.
В медийните си изяви напоследък Миков винаги изтъква, че основен приоритет през новата сесия на Народното събрание е изборното законодателство. И освен това е прав, когато казва, че критиките към Изборния кодекс предполагат европейските избори през май да се проведат с променено законодателство, съобразено с обществените нагласи.
На следващо място като акцент за парламента Миков поставя законодателството, насочено към злоупотреба с монополно положение, към което отнася законопроектите за обществените поръчки, за защитата на потребителите, “цял кръг от въпроси, които са обект на общественото внимание”.
Тук му е мястото да подкрепим председателя Миков с обещанието на депутатката Корнелия Нинова, дадено минути след като си видя късмета от новогодишната баница, раздадена на „Позитано” 20.
„Вярвам, че през този февруари ще се случат антимонополните закони. Бяхме готови с някои от законите още преди края на сесията, но Законът за бюджета просто отложи тези законопроекти“, обясни тя и увери, че едно от първите неща, с които парламентът ще започне работа, е второ четене на закона за обществените поръчки. Промените в него предвиждат например досегашните 50-60 документа, които бяха нужни на една фирма, за да участва в обществена поръчка, да се събират служебно от съответните чиновници.
В деловодството на парламента вече са внесени за разглеждане в съответните комисии и промени в двата най-променяни закона в българската парламентарна практика – Кодекса на труда и Закона за движение по пътищата. Както и едни други две-три дузини закони.
Обобщение в две плюс едно изречения
„Социалната кауза бе доминираща в работата на двете парламентарни сесии през годината – каузата, която беше предизвикана от протестите в началото на годината” - обобщи Михаил Миков пред Дарик радио. Той определи бюджета като най-важния закон, приет от 42-то Народно събрание, защото сменял „курса на крайния монетаризъм към една по-социална политика и развитие”.
„Протестиращият човек влияеше върху политиката през цялата година и трябва да влияе, защото това е атестатът за демократична България”, коментира още Миков и посъветва протестиращите да формулират разумни искания, „които ние ще се опитаме да изпълним”.
Третото изречение съдържа и елементи на прогноза: „Несъмнено евроизборите през май ще се отразят върху цялостната политическа карта“, каза парламентарният шеф. По думите му те или ще стабилизират управлението, или ще създадат среда за евентуални предсрочни избори.
В цифри и факти
Парламентът има и отчет за свършеното. Само че не го търсете на обичайното му място, т. е. в сайта на Народното събрание. На този етап той се намира на страниците на блога на Михаил Миков. Поради което го „поразлистихме”, софтуерно казано.
От началото на мандата си 42-то Народно събрание е приело 75 закона, 170 решения и 2 декларации. Това сочи справката, подготвена от парламентарния пресцентър и правна дирекция на Народното събрание за периода от 21 май 2013 г. до 20 декември 2013 г.
Досега 42-рият парламент е имал 84 пленарни заседания, като 9 от тях са били извънредни.
През Втората сесия на 42-рото НС (от 1 септември до 20 декември 2013 г.) депутатите са приели 52 закона, 80 решения и 2 декларации. Имало е 52 пленарни заседания, от които 8 извънредни.
Използваното парламентарно време за осъществяване на контролната функция на Народното събрание за втората сесия е 54 часа и 28 минути.
През Втората сесия бяха внесени и отхвърлени два вота на недоверие. 96 народни представители от ПГ на ГЕРБ внесоха две искания за гласуване на вот на недоверие на Министерски съвет с министър-председател Пламен Орешарски – за „провала на правителството в областта на инвестиционното проектиране” и за „провала на правителството в областта на регионалната политика”.
