Няма да прочета тази книга, нито ще гледам филма по нея. Чух, че бил с Джулия Робъртс, но няма. От това нито на книгата, нито на филма ще им прилошее, техният рейтинг и без моя намеса вече е ударил хималайски висини.
Толкова се котират, че през последния месец и нещо абсолютно всички телевизии ни показват едно и също шоу – все в стила на нашумялото заглавие „Яж, моли се и обичай”.
Най-общо, повествованието разказва за нещастно семейна жена, на която изведнъж просветва, че не баш това е животът, който трябва да води. Тя чупи каторжните брачни окови и хуква по белия свят. Където се отдава на хедонизъм (не епикурейство, чак!) и разбира, че истинските неща са точно тези, споменатите по-горе.
Та и с нас така. Откакто започна декември миналата година, 95% от телевизиите мощно забълваха една такава особена амалгама, която не е особено оригинална и се повтаря всяка година, но този път нейният абсурд достигна чудодейни граници.
Вместо да обърнат особено внимание на важните новини в края на 2013 г., хората изведнъж изпаднаха в чувство на неземна ярост, защото мама Люси изпаднала от едно от десетките песенни състезания на малкия екран.
Разбира се, протестиращите от лятото (вече се обърках тотално кой какъв е и защо такъв е) пак си излизаха пред парламента и министерския (нарочно с малка буква) съвет, но масовият зрител, по потник в кухнята, се гневеше къде-къде повече на гадното жури, прецакало симпатичната рускиня, която беше тръгнала да осъществява някакъв български вариант на грозноватата Сюзън Бойл от Англия.
Като казах „Англия” та се сетих, че хората почти не коментираха изявлението на посланичката на тази страна у нас, че след 1 януари никой не мисли да слага каквито и да било пречки за работа на Острова за нас и за румънците.
Разбира се, кой има пари за билет дотам, пък и да се питаш кой е виновен да нямаш пари за билет дотам, е мислене свръхсили. Я по телевизията какви хубави риалити шоута са пуснали! Да живее тоз Орешарски, че ни дава по 50 лева отгоре на пенсиите!
Преди безгрижната голяма почивка от няколко по няколко айляшки дни народонаселението на земята, като една човешка длан, тръпнеше най-вече с новината „Златка Райкова – супер герой в „Биг брадър Ол` Старс”.
Вярно, че тогава телевизиите си бяха плюли в устите пет дни поред във всякакви сутрешни, вечерни, обзорни и среднощни блокове да говорят за видеото на „ранобудните студенти”, заснели своите професори да фиркат уиски в една от залите на Софийския университет.
По чудната, изпитана стотици хиляди пъти рецепта, българите се разделиха на две взаимно злобно плюещи се половини – едната симпатизираше на „студентчетата, прави са децата да искат по-добро бъдеще за себе си тук, а не в чужбина”, а другата – на алкохолизираните преподаватели от Алма Матер, „защото тези талибани студентите изпълняват поръчка на олигарсите, които не са на власт”.
Но никой не посмя да си зададе въпроса „Защо се случва всичко това?” И героичната Златка беше гвоздеят на деня.
Някъде по това време, точно преди Никулден, девойчето, което преди време беше писало гневно писмо на удушвача на бизнеса Дянков, отново просълзи България с епистоларното си обръщение към робота Орешарски „Моля, спрете мизерията!”
Човекът, изрекъл преди години хладнокръвно-циничното „Давай, да разваляме седянката” се трогна толкова от воплите на 16-годишното дете, колкото би се притеснил носорог от муха.
„Съучениците ѝ я определят като Жана д'Арк. Учителите ѝ се гордеят с нея и я определят като пример за гражданска позиция и за това каква трябва да бъде днешната младеж” – гърмяха медиите, предизвиквайки сълзи на гордост у масовия зрител – ей на, какви деца растат, ей!
И някак си под сурдинка добавяха: „Въпреки това обаче, десетокласничката вижда бъдещето си в чужбина и мечтае да учи в Германия или Австрия”.
Горе-долу по същото време проправителствени организации се пробваха с „Икономиката е нараснала през лятото с 0.7%”, но това веднага се удави във всенародната мъка, че Бербо живнал на терена, раздал няколко прекрасни паса, но неговият отбор пак паднал и гадните журналисти от Албиона (о, на тях да не попаднете на мушка, да видите какво се казва отрова!) пак го разкостили. Това за мъжете.
А нежната половина на нашия народ екзалтирано коментираше, че „Маги, Киро, Денди и двете Златки били номинирани за изгонване”. Ауу! Новината, че конфискацията на престъпно придобито имущество блокира заради отказ на Върховния касационен съд да се произнесе по случая, обаче, си мина почти незабелязано.
И България влезе в спиралата на весели, безгрижни празници, отпочващи с Никулден.
Кой ще ти се занимава по време на всенародни празненства да разсъждава защо прокуратурата определи трагедията в мина „Ораново” като „непредвидима” (калта уби четирима мъже, помните ли?). Без значение, че десетки работили и работещи там разказаха за брутално погазване на нормите за безопасност за работа под земята.
Хората със затаен дъх слушаха как „Райна разказва за връзката си с Константин със сълзи на очи”...
Написаното тук няма за цел да проследи ден по ден съотношението на суровата действителност към мазната чалга, чиято цел е да откаже тотално публиката да разсъждава. Това е задача доста трудоемка и за нея би отишъл един цял брой на „Десант”.
Идеята беше не да търсим някакъв световен заговор срещу тежкото затъпяване на българите посредством онази книга, за която стана дума още съвсем в началото.
Направилият тази елементарна сравнителна статистика си задава въпроса, ако така продължаваме, с десетки безгрижни почивни дни, изпълнени със сладка телевизионна нега, кога ще се случи оня светъл ден (и преди 10 ноември 1989 така се говореше, нали знаете?) да тръгнем по „широкия път на европейския просперитет”.
През 2014 година засега почивните дни са не по-малко от 24. Комбинирани в толкова чудни и безметежни тройки и четворки по празниците, както и през миналата 2013-а. Нека направим уговорка да обърнете внимание на съдържанието на телевизионните програми по това време. Ще се изненадате колко ще прилича на това, за което говорихме.
„Препивай, плюскай, затъпявай”. Сещате се кой има полза от това.
браво на автора - но не само телевизиите ни затъпяват, а и тъпите вестници - ами там можеш да прочетеш и се трогнеш за поредните хормонални изблици на вал.б. и ни.ло, за ник. мих. и алисия, и за кой ли още не щеш - русата, черната златки, дад се просълзиш не, ами да хълцаш и се уригваш поне един час.
ами то и живота в милата ни родина е ужасяващо тъп и противен.
жалко за пропадналата енергия на протестите - и на студентите и на грозните и тъпите и на умните и хубавите - всичко това е без значение - важното е да знаем, че на бербо му е тъжно във фулъм[yawning]
1
светла иванова
11.01.2014 11:36:28
0
0
а, те телевизиите са си "плюли в устите" и по друга една линия - даже понякога имам чувството, че не само програмните схеми, ами и новините им в един и същ кабинет (ако щете - офис!) ги пишат; леко неточно е наблюдението за отношението празници-тв реалити - по празниците нашенските тв-та ни забавляват с циркови програми и филми с хю грант, понеже продуцентите са побързали да приключат със златките, музикалните академии и "африканските" звезди преди дългата почивка (съответно - да си приберат парите); ето малко (празни) мисли по въпроса - http://tvmreja.blog.bg/novini/2013/12/05/zashto-gledame-televiziia.1215691
