Изминаха 25 години от появата на първото българско бебе от епруветка
Автор: Доц. д-р Гео Нешев, дн
Твърде образни, но изпълнени с тайнственост и мистификации, са представите на хората в миналото за зараждането на живота. Така от Средновековието до наши дни е достигнала прочутата рецепта на Парацелзиус за изкуственото създаване на малко човешко същество:
„…Човешкото семе се поставя 40 дни в реторта, при висша степен на гниене на конски стомах дотогава, докато то не дойде в движение и колебание. След това то се храни в продължение на 40 седмици с арканум от човешка кръв (под „арканум” древните са разбирали нещо скрито, безтелесно и безсмъртно)”.
Разбира се, ние ще простим наивитета на нашите предци, но не можем да не се преклоним пред величието на човешкия ум, който доведе нашите възможности до метода „ин витро”.
Създаването на деца в епруветка днес вече е рутинен метод по целия свят. Но в края на миналия век това бе истинска сензация. Бумът настъпи през 1978 г. в Англия. Тогава в Кембридж се роди Луиза Браун – първото официално признато в света дете от епруветка.
Илияна – първото българско дете, създадено по метода „ин витро”, и то първото, появило се на бял свят по този начин на целия Балкански полуостров, се роди точно преди 25 години – на 3 януари 1988 г. в 16 часа и 11 минути в софийския „Майчин дом”. То донесе дългоочакваното щастие на младото работническо семейство от град Рила Таня и Крум Тирилови. Неудържани топли прегръдки последваха думите на дежурната акушерка Нора Цанкова, поела първо бебето: „Роди се момиче”!
И в радостната суетня научаваме подробностите - бебето е здраво и хубаво, тежи 3,650 грама и е с дължина 52 сантиметра. За по-голяма сигурност раждането бе извършено чрез т. нар. Цезарово сечение, с местна (епидурална) упойка, която позволи на майката да бъде през цялото време в контакт с дежурния екип и веднага да види рожбата си.
„Много се радвам, че всичко мина благополучно – сподели Таня Тирилова веднага, след като целуна дъщеря си. – Искам да пожелая много щастие на всички, които се грижеха за мен. А благодарността си с моя мъж изразяваме с това, че ще назовем рожбата си Илияна на моя доктор Илия Ватев, който извърши оплождането.
Освен него в създаването на Илияна участваха и поканените от д-р Ватев д-р Евелина Матеева, доц. Методи Истатков и д-р Атанас Щерев. А за Таня по време на бременността се грижеше д-р Любомир Новачков. Тя се появи благодарение на изключителните грижи и умение на доц. Георги Йорданов, д-р Стоян Стоянов, акушерката Евелина Кръстева, реаниматорите д-р Чавдар Чернев и Радка Петкова, както и на детската лекарка д-р Ирена Савова.
Обикновено редакторите на печатните издания не одобряват подобно изброяване на имена. По принцип и аз не съм му привърженик. Но тук правя това умишлено, защото не мога да премълча имената на хората, които за малка България тогава извършиха този подвиг!
А че това, което се случи през 1988 г. бе подвиг определям по дългогодишната работа, по безсънните нощи, спорове и какви ли не трудности, които трябваше да преодолеят.
Опитите за ин витро оплождане на яйцеклетка започнаха в Катедра по обща биология на Научния медикобиологичен институт на Медицинска академия още през 1976 г. Първите успешни резултати постигна д-р Илия Ватев, кмн с научен ръководител доц. Стефан Живков, под егидата на министъра на народното здраве акад. Радой Попиванов.
След сключване на договор за съвместна работа с „Майчин дом”, започват началните опити в тази насока. Годината е 1981 г. През 1984 г. се одобрява програма за оплождане ин витро, чието изпълнение се възлага на специалисти от Катедрата по обща биология и „Майчин дом”. В програмата участват и проф. Божил Василев, д-р Трепечов, д-р Крутилин и др.
И една информация в тази връзка, която е малко известна. Трима сътрудници от Развойната база на Медицинска академия: инж. Янко Малинов, Ивайло Ненчев и Николай Станков също участваха в тази програма, като разработиха и внедриха българска апаратура, която замести скъпоструващите чуждестранни инкубатори и други устройства. Тя заработи безотказно и даде възможност на няколко български семейства да се сдобият с наследници.
„Това бе романтичният период на програмата „ин витро” – спомня си днес станалият вече професор български пионер в областта на бебетата „в епруветка” д-р Илия Ватев. – Нашата катедра бе първа в разработването и внедряването на техниките за оплождане ин витро не само у нас, но и в Югоизточна Европа. За постигнатите първи резултати при лечението на тежките форми на човешкото безплодие през 1988 г. катедрата получи международен сертификат за интелектуална собственост върху метода „ин витро” оплождане.
През деветдесетте години на миналия век пък, пак при нас, бе внедрена и техниката за овоплазмено инжектиране (един сперматозоид в яйцеклетката) на сперматозоиди (ИКСИ), в резултат на което през 1998 г. се родиха и първите български „ИКСИ бебета”.
За своята дейност през 1982 г. д-р Ватев става лауреат на Младежка научна премия за медицина, след което е изпратен на дългосрочна специализация в Париж. Това му позволява след завръщането си в България да предложи на ръководствата на Здравното министерство и Медицинската академия разработването на програма за клинично приложение на извънтелесното оплождане.
За участие в нея са поканени акушер-гинеколози от много здравни заведения, но ключово важните етапи на техниката „ин витро” се извършва от д-р Ватев в катедрата, за да се стигне до историческата дата 3 януари 1988 г.
Пишещият тези редове, заедно с екип опитни журналисти, имахме щастието да присъстваме на събитието и да го отразим първи в страната. И то на първите страници на официозите. Тогава не пишехме за прашките и задните части на певачките, а за успехите, които даваха право на нашата Родина да се гордее!
Днес у нас над 30 екипа работят по новите методи за репродукция. По общоевропейска инициатива и в България бе създаден Фонд на асистирана репродукция с централно субсидиране. От появата на фонда досега са създадени повече от 3000 бебета, заченати ин витро, което нарежда страната ни сред държавите с добра успеваемост на процедурата. Но за жалост не са редки случаите, когато сумите, заплащани за процедурата, надхвърлят официалните субсидии.
„Всичко това – твърди проф. Ватев – би могло да се извършва на по-ниска цена. Тази цел преследва и Медицинският център за лечение на безплодието чрез методите на асистираната репродукция „Технобиос”, в който понастоящем лично проф. Ватев извършва процедурите. Той и екипът от други известни специалисти замислят да започнат благотворителна дейност като дарят своя труд и професионализъм на нуждаещи се пациентки. Медиен партньор при извършването на благородните дела на тези български лекари ще е вестник „Десант”.
Първото българско бебе от епруветка Илияна Тирилова отбеляза в началото на Новата година – на 3 януари, своя 25-годишен юбилей. В момента тя живее в САЩ заедно със съпруга си – също българин, родом от Добрич. Всеки път, когато си идва в България, тя не пропуска да се срещне със своя „създател” проф. Ватев.
