Местни балканджии днес се дразнят от туристическия интерес към мъжкото хоро в Тунджа и си правят алтернативен ритуал в планината
Автор: Камен Колев
Калофер е известен с няколко неща, но две от тях се открояват. Първото - старопланинският град е родното място на гениалния поет Христо Ботев, второто - мъжкото хоро в река Тунджа навръх Богоявление. По време на соца местните червени първенци решили да се натегнат на Тодор Живков и заменили Божия кръст със спортна купа.
Древният български обичай бе възстановен с идването на демокрацията, но пък сега лютите калоферци не искат празникът им да се превръща в туристическа атракция. Затова те бягат към планината, където си организират алтернативно хоро и свой ритуал по изваждането на християнския символ от ледените води на реката.
Според легендата, Калофер е основан през 1533 г. Тогава група мъже, предвождани от Калифер войвода, завладели тази част на Стара планина и я бранели от преминаващите турски кервани.
Султанът признал, че не може да се справи с лютите хайдути и им разрешил да се заселят тук, ако спрат да нападат преминаващите турски търговци. Така възникнало селището, наречено на някогашния войвода.
Впоследствие планинското градче се развило като важен културен и търговски център, местните хора се занимавали с животновъдство, били трудолюбиви и богати. Заради доходоносния си поминък градът бил наречен „златен“ – „Алтън Калофер“.
Макар че бил опожаряван на няколко пъти от турците – последно през 1877 г., когато бил напълно разрушен, а всички мъже избити, традицията с мъжкото хоро на Йордановден останала и до днес.
Няма живи калоферци, които да си спомнят кога за пръв път местните хора са нагазили с носии и песни на уста във водите на Тунджа. Знае се обаче, че в годините ритуалът е претърпял доста промени.
Навремето в реката влизали само ергени с голям кураж. После на хорото се хващали и семейни, а неженените калоферци веднага ги натискали във водата да ги давят, разказва възрастният калоферец дядо Генчо.
В последните години в ритуала участват всякакви мъже, дори през 2011-а в замръзналата река нагази и жена. Традицията продължават и малчуганите, които тази седмица навръх Богоявление извадиха кръста от водата.
По традиция, вечерта на 5 януари калоферци се събират по хладните механи и започват да подгряват. Кой носи домашна греяна ракия, кой червено вино – кръвта трябва да заври, че иначе не се издържа на минусовите температури в Тунджа.
Пак на същата дата се строи и временен бент, за да се събере поне метър вода. Всеки носи греди и дървени колове – преди между тях се слагала слама, сега калоферци намерили високотехнологично решение и уплътняват бента с найлон върху мрежа.
Рано сутринта на Йордановден, по тъмно, калоферци тръгват към реката с песни на уста. Тук-там се виждат дамаджанки, всички мъже са зачервени, но по правило пияни в реката не влизат.
Най-здравите физически нагазват и без да са на градус. Който усети, че краката му се вкочаняват, излиза. Ако реката е замръзнала, мъжете най-напред разбиват ледовете с дървени колове.
И после почва мъжкото хоро – всички са с народни носии и пеят старите калоферски песни „Залюбила е Василка двама” и „Тунджа, Тунджа“. Самият дядо Генчо също се хвърлял на младини за кръста, пази традицията повече от 30 г. и я предава на внука си, който сам извадил кръста през 2013-а. Местните обаче си спомнят, че не винаги е било така.
На 6 януари, освен Богоявление, калоферци почитат и своя съгражданин Христо Ботев. Поетът, по стар стил, е роден на Рождество Христово, оттам му е дадено и името.
Така през 1978 г. калоферци се стягали да честват 130 години от рождението на великия поет. По този повод държавният и партиен лидер Тодор Живков лично решил да посети балканското градче. С организацията на тържествата се заели местните партийни функционери.
По време на трескавата подготовка, на някой от най-първите БКП активисти му хрумнало градът да се подмаже на Живков като забрани вековната традиция с мъжкото хоро и ваденето на кръста. Дотогава тя никога не била прекъсвана.
Местните свещеници – отците Иван Найденов и Христо Попниколов, били привикани в Градския комитет на БКП и инструктирани да отменят религиозния ритуал с Богоявленския кръст. Въпреки предупрежденията, отец Иван Найденов хвърлил светинята във водата, подкрепен единствено от отец Христо.
Започнали серия разпити, срещи с костюмирани представители на Държавна сигурност, тонове мастило били похабени за писмени обяснения, а семействата на свещениците били подложени на тормоз.
Комунистическите тайни служби решили да екстрадират фамилията на отец Найденов в Елхово. После се досетили, че полза няма, защото река Тунджа минава и оттам, и се отказали.
„По-късно разбрах, че за обърканото ми възприемане на празника нямат вина нито Ботев, нито Живков, а още по-малко татко, а разни свръхактивни местни другари, готови на всеки партиен подвиг, за да се харесат на властта по-горе“, разказва в наши дни синът на отец Иван – Ивайло Найденов.
Докато траели мъките на семейството му, същите местни първенци решили да заменят дълговечната традиция с друга – Богоявление било наречено „Зимен спортен празник“, кръстът бил заменен с купа, а във водата се хвърляли само „доброволци“, получили партийно поръчение. По спомените на Ивайло Найденов, купата била завързана с корда, та да бъде изтеглена, ако никой не се престраши да скочи за нея. „Естествен протест срещу това богохулство беше една постъпка на деца, които година по-късно си направиха малко кръстче от царевично стебло и го хвърлиха на метри по-нагоре в реката. За тази постъпка те бяха третирани като престъпници, намалиха им поведението в училище и бяха санкционирани“, разказва още Ивайло Найденов.
Традицията обаче пак не загинала – високо в планината и тайно от всички група родолюбиви калоферци тайно взимали кръстче от Мъжкия манастир „Св. Рождество Богородично” и го хвърляли в Бяла река.След промените отец Иван сам се заел да възвърне традиционното честване на Богоявление във водите на Тунджа в центъра на Калофер. „Явно това е била неговата мисия. Последното си богослужение отслужи на Богоявление през 2005 г., хвърли кръста, порадва се на събралото се множество, както той можеше, и се прибра вкъщи, за да се подготви за отминаването си от този свят“, спомня си синът му Ивайло. Оттогава досега ритуалът е жив и става много популярен в България.
Всяка година на 6 януари Калофер се пълни с туристи и журналисти от световните агенции. От миналата година обаче градът пак не е единен в посрещането на Богоявление. Местните балканджии започнали да се дразнят от големия интерес. Пазителите на традицията отказвали да приемат, че другоселци влизат в реката пияни, без носии, не пеят традиционните калоферски песни, а други патриотични мелодии.
Ритуалът се опорочавал и от политически партии, които употребявали празника за своите си популистки цели. Затова през 2013-а местни мъже решили да си направят алтернативно хоро – по-високо в планината, в местността Паниците. И докато преди Богоявление тази година калоферци бяха категорични, че разделение няма да има, навръх празника пак бяха изиграни две мъжки хора.
В центъра на града хорото във водата поведе кметът Румен Стоянов, а кръстът бе даден на най-малкото момче, престрашило се да нагази - 5-годишният Валентин. В същото време петдесетина кореняци изиграха хорото си в Паниците, където Божият кръст бе изваден от 10-годишния Апостол. А кметът Стоянов се надява догодина да няма разцепление: „Този празник е довел много хора в Калофер. Много е важно да бъдем единни – когато се разделяме, нищо няма да постигнем“.
