В града се говори, че ненужната вече контактна мрежа ще отиде за скрап, както това се случи преди години в Горна Оряховица
Автор: Здравка Христова Снимки: авторът
Велико Търново е единственият град в България, който унищожи тролейбусния си транспорт. Старата столица бе едно от 17-те населени места у нас, които „се обзаведоха“ с тролеи по времето на соца. Край Царевец все по-усърдно под сурдинка се говори, че единадесетте километра от контактната мрежа предстои да бъдат изрязани и предадени за скрап, както това се случи през 2006 г. в Горна Оряховица, където така и не се стигна до тръгването на тролеите по улиците на железничарския град.
Част от тролейбусната мрежа в старопрестолния град беше махната през пролетта на 2009 г. при изграждането на пътен възел “Качица”, но после така и не беше възстановена. И докато се чакаше какво ще се случи с тролейбусния транспорт, частната фирма “Пътнически превози”, на която контактната мрежа беше дадена от Общината за безвъзмездно ползване, продаде деветте тролейбусни мотриси за старо желязо. Така окончателно беше сложен кръстът на тролеите във Велико Търново.
Строителят на тролейбусната мрежа преди четвърт век в двата близки града – Иван Неков, разказа пред „Десант“, че контактната мрежа във Велико Търново е изграждана на два етапа от 1988 до 1990 г. и е с обща дължина 11,065 км. За построяването й към Транспортни войски е създадено специално поделение 58160. Неков е началник щаб и последен командир при закриването му през 2001 г. Двадесетина инженери и към 60 войници правят тролейбусните мрежи във Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Габрово и Русе.
Иван Неков още пази работните проекти, по които преди четвърт век е направена контактната мрежа за търновските тролеи. Пожълтелите чертежи с обяснителните записки към тях са прелюбопитно четиво, от чиято прецизност днешните строителни инженери и проектанти в транспортната инфраструктура могат само да се поучат. В една от обяснителните записки към поставянето на металните стълбове за мрежата дори четем, че преди и след монтажа на стълба резбата на анкерните болтове трябва да се омаже с грес и
да се покрие с пластмасова чаша или маркуч.
„Тролейбусната мрежа във Велико Търново може да бъде възстановена и да се разгърне потенциала й отпреди четвърт век, когато я правихме да обслужва поне 60 километра линии (толкова е била дължината й според работните проекти, но след промяната на политическата обстановка след 10 ноември, финансирането спира и остават само 11 км контактна мрежа за две тролейбусни линии, б. а.). Приказките за нарязването й за скрап, от който можело да се вземат 5 милиона лева, за да се ремонтират улиците в Търново, са кощунство и пълна измишльотина на лаици“, гневи се днес Иван Неков. По груби изчисления трябват не повече от стотина хиляди лева за рехабилитация. Реалната инвестиция ще е в покупката на нови тролейбуси след продажбата на старите за скрап, изчислява Неков.
Според кмета Даниел Панов още преди 12 г. част от трасето на тролеите е спряна, а токоизправните станции са разграбени. Мрежата е крайно амортизирана и е невъзможно да се използва повторно – дори под напрежение от нея са откраднати елементи, така че щяло да се мисли по оперативните програми да се купуват електробуси (т.е. автобуси на акумулаторни батерии).
„Предимствата на тролейбусния транспорт са безусловни, защото той е екологично чист, а и такива са европейските директиви, които сме длъжни да въвеждаме и спазваме. Не се отделят вредни вещества, което е особено важно за екологията в градската среда и заедно с това тролейбусите имат нисък разход на електроенергия в сравнение с постоянно покачващите се цени на горивата. Двигателите на тролейбусите имат възможност да поемат двойно по-високо натоварване, което позволява бързо ускоряване при потегляне. Регулирането на скоростта става много по-плавно, с което се повишава комфортът при пътуване“ – изрежда предимствата на този вид транспорт Иван Неков.
Той уточнява, че ако не беше така, в Плевен например нямаше да обърнат целия си градски транспорт с тролейбуси. В Стара Загора в момента също разширяват тролейбусната си мрежа. Това се прави и в София, Русе, Бургас...
„Когато видях, че режат контактната мрежа в Горна Оряховица, изпаднах в прединфарктно състояние. Веднага се обадих в полицията, отидох на крака при заместник-кмета и ми отговориха, че имало решение за това. Къде ли не ходих, с кого ли не говорих – като ще се маха мрежата, поне да се демонтира професионално и да се даде на Велико Търново за прокарване на още 3 километра трасета в кварталите „Бузлуджа" и „Зона В", но не постигнах успех.
Металните стълбове, които струват по 2-3000 лева, бяха отрязани по най-безогледния начин над петите и отидоха за старо желязо. Медният проводник, който практически е дълговечен, нарязаха на парчета по един метър и отново замина за вторични суровини. Тогава се наслушах на всякакви измишльотини от общински съветници в Горна Оряховица, че медният проводник се бил разтеглил като ластик, че бил ръждясал. Това са пълни измислици, на които дори учениците в шести-седми клас ще се смеят“, коментира също експертът.
Не можал да спаси контактната мрежа, а когато разбрал, че от предадените медни проводници от контактната мрежа Общината е получила едва 21 052 лв. и 70 ст., почти се поболял. В Горна Оряховица били построени три километра с по четири дължини, което прави около 12 километра контактен проводник или общо 11 тона чиста мед, които като отпадък струват не по-малко от 88 хил. лв.
Иван Неков се ядосва не само защото парите, които са били взети за „отпадъка“, са четири пъти по-малко от реалните, но и най-вече заради това, че така вандалски е унищожено нещо, което на практика не е било използвано нито един ден. Той твърди, че в склад до основното училище в близкото до Горна Оряховица село Първомайци все още стоят в кашоните две чисто нови чешки тягоизправителни станции, които били купени и предназначени за тролейбусната мрежа на Горна Оряховица.
„Когато строихме мрежата, всякакви хора проявяваха любопитство. Дори един мъж от лясковското село Драгижево настоятелно ни молеше да опънем още един километър от военния завод „Аркус" до селото, за да можели хората да пътуват модерно като софиянците.
Малко преди да дойде10 ноември, идеята беше триградието Велико Търново–Горна Оряховица–Лясковец да е свързано с тролейбусен транспорт. Направихме мрежата от железопътната гара в Горна Оряховица до военния завод в Лясковец. Предвиждаше се трите града да се свързват с трасе през Шереметя, но идеите останаха нереализирани“, разказва Иван Неков и отново прибира „в архива“ папките с чертежите и работните проекти на търновските тролеи.
