България е постоянна арена на жестоки партийни борби
Автор: Стефан Солаков
Политическата 2014 година започна с летящ старт на зажаднели за слава и власт нови обществени формации. Поведението и действията им силно напомнят конструкцията и инстинктите на вълчите глутници, които през последните месеци обсаждат някои български села в търсенето на плячка и условия за житейско оцеляване.
Новите политически „вълчета“ се отличават от ветераните на прехода от тоталитаризъм към демокрация с много по-безогледните си похвати при завладяване на територии и при изтласкването от заетите вече капии на барикадиралите се от десетилетия партийни търтеи.
Ударът под кръста, нанесен от Георги Първанов на неговото предишно протеже Сергей Станишев, е класически пример за вътрешнопартийно предателство, което, впрочем, е напълно в стила на партията столетница. Нейната богата история прелива както от „другарски“, така и от общонационални предателства.
Измяната на Първанов, Калфин, Петков и останалите „юди“ от АБВ формацията е само дребен детайл от всекидневието на БСП. Нека си спомним, че преди десетина години Станишев също измами тогавашния български президент „Гоце“ и му се закле във вярна служба, ако бъде допуснат до кормилото на социалистическата партия. Последва бурен политически възход на червеното отроче на Политбюро на БКП, който го изстреля по върховете на държавната власт у нас, а напоследък и във висшата номенклатура на социалдемократите в Брюксел.
Веднага трябва да уточним, че нито професионалните и човешки качества на бате Серго от Одеса, нито вярата му в левите социалистически идеи, заслужават невероятното му издигане по стълбата на партийните успехи.
„Него го змей, мамо, люби“, се пееше в една народна песен, а ролята на змея при Серьожа Станишев играе Комитетът на американските евреи, който заедно с могъщата общност на руските заселници в Израел избра нашето момче като подходяща „къртица“ за внедряване във върховете на ЕС.
Там основната му задача включва ерозиране на европейските управленчески структури и постепенното превръщане на Съюза в невзрачно „другарче“ на Вашингтон, неспособно да се противопостави на глобалната политика за икономическо и военно доминиране над нашия свят.
Впрочем Станишев не е сам в пъстрата палитра на американски и руски „агенти за влияние“ в Брюксел, които полагат неимоверни усилия да стопират все по-затихващата идея за създаване на „съединени европейски щати“ и за измъкване от досадното и често пъти опасно попечителство на САЩ.
През следващите месеци и особено в навечерието на изборите за Европейски парламент на „Позитано“ 20 в цитаделата на БСП ще се разиграят още по-драматични събития, способни да разклатят доверието на червените избиратели в ръководната клика на Сергей Станишев.
Впрочем и най-близките другари на председателя на БСП тайно се надяват той да се изнесе в Брюксел и да оваканти шефското кресло на столетницата. Сблъсъкът между тях и хората на Първанов ще бъде доста атрактивен, но едва ли ще доведе до по-сериозно разцепление в червената партия.
Борбата е за постове и облаги, които поне засега са достъпни за ръководството на БСП, въпреки силната конкуренция на ДПС, откровено мафиотската партия в правителството на Орешарски.
Липсата на коалиционен договор между социалистите и бандитите на Доган облагодетелства най-вече етническата партия, която без много шум се настанява на стратегически позиции в държавната власт.
Боричканията в БСП умело се използват от ръководството на ДПС за завладяване и на традиционните досега сфери и райони на влияние, където столетницата плуваше доскоро изключително в свои води.
На фона на медийната пушилка около съмнителното разцепление на социалистите някак безлично преминават обединителните маневри на така наречения Реформаторски блок.
Типично за досегашния инфантилизъм на разбитата политическа десница и новите „конквистадори“, обединени около невзрачните фигури на Кунева, Кънев и... вече забравих останалите кандидати за слава, се опитват да измамят общественото мнение с досадни словесни абракадабри, от които се разбира само, че им се иска нов морал в днешната българска политика и, разбира се, автоматична амнезия за ония от нас, все още спомнящи си за пладнешките грабежи на техните предшественици и духовни бащи в лицето на Драгалевския мошеник и останалите съратници от бандата на „сините талибани“.
Най-комични са напъните на хашлаците около Николай Бареков и неговата „България без цензура“. Ники Дудука, както обичат да се изразяват днешните тийнейджъри, съвсем е изкрейзил и почти всекидневно дава настоятелни заявки за специализирана медицинска помощ.
Авторите на „Проекта Бареков“ очевидно също не са наред. По всяка вероятност планът им предвижда подмяната на досегашния „крейзи“ водач на политическата партия, която направи за резил България по целия свят.
Защото двама луди на едно място ще бъде прекалено дори за нашенските политически нрави, допускащи да ни управляват некадърници и обикновени идиоти.
Властта явно изостря апетита на новите политически глутници. Готови са да нападнат държавата от всички страни и да изхвърлят от топлите кресла всички досегашни хрантутници, захапали властовата баница и недопускащи ортаци на националната софра.
Тракането на вълчите зъби става все по-отчетливо и само опитни ловци биха могли да се справят с новата агресивна напаст. Главната задача на обединените патриотични сили е да организират навреме необходимата хайка, която да освободи населението на България от поредните натрапници, готови да жертват Отечеството заради тесните котерийни интереси на техните разбойнически сдружения.
