По времето на управлението на Стоян Митев са построени новата поща, градските хали, минералната баня, съдебната палата и три училища
Автор: Денка Илиева
В средата на втория си мандат ямболският кмет Стоян Митев като предговор на издадената през 1929 година брошурка „Нашата общинска политика” пише: „Самоуправлението не се подарява, а се извоюва чрез гражданското съзнание и политическа зрелост. Една здрава общинска финансова политика може да съществува само тогава, когато отговорността на приходите лежи на същите плещи, върху които лежи отговорността на разходите.
Нашата община не е лишена от условията да има един голям продуктивен бюджет. Ямбол е един от големите градове в страната, разположен сред голяма и богата производителна околност и като възел на съобщителни средства, представя естествени условия за развитието на търговията и индустрията”.
Близо три десетилетия по-късно на едно съвещание на актива на Ямбол кандидат-членът на ЦК на БКП Димитър Димов заявява: „Нужен ни е кмет като Стоян Митев”. И не напразно.
Стоян Митев е най-дълго управлявалият кмет на Ямбол – в продължение на 18 години. Избиран е в три мандата: 1918–1919 г., 1923 – 1934, 1937–1944 г. Най-демократичният, най-обичаният и тачен ямболски градоначалник. По време на неговото кметуване са построени новата поща, градските хали, читалише „Съгласие”, каргонският пазар, три училища, новата сграда на общината, минералната баня, съдебната палата... През лятото на 1929 година завършва строителството на водопроводната мрежа. Четирите кладенеца с диаметър 4 м и дълбочина 10-14 м, осигурявали 100-115 л/сек. Според тогавашните нормативи това е било достатъчно за един петорно по-голям град.
Едновременно с водоснабдяването, Митев инициира изграждането на градската електрическа мрежа, която струва на общината 5 000 000 лв. „И когато това стане – казва преди старта на строителството той, – демагозите и шарлатаните ще видят кой ще се ползва от тия блага – дали тия, които живеят само в центъра на града, или ония бедни и малоимотни граждани, които тънат в мрак и кал в покрайнините на нашия град и за които ред години тия демагози и шарлатани по стъгди и мегдани само крокодилски сълзи ляха и продължават да леят, без да са доказали на дело, даже и тогава, когато бяха настанени в общината, че са искрени техни защитници”.
За просвещението в този период се дават около 1 800 000 тогавашни лева. А старите ямболци си спомнят как кметът всяка сутрин обикалял града с файтон, за да види колко е чист... Тогава му се кланяли не само богатите, ами и бедните, на които неведнъж е подавал ръка.
Но това не му помага. През септември 1944 година антифашистката власт го изкарва от кабинета. По ирония на съдбата пет месеца по-късно Стоят Митев бива изправен пред Народния съд в построената от самия него съдебна палата. Като виновни пред народа в залата са призовани още 249 души от Ямбол и Елхово.
Главният свидетел срещу градоначалника е комендантът на Ямбол Джамджиев. Той трябва да даде показания пред съда, че Стоян Митев е участвал в комитет, който е взел решение на 2 юни 1944 година да бъдат разстреляни седмина комунисти. Сред тях са двамата известни адвокати от Ямбол Ангел Вълев и Димитър Желязков и съпругата на началник-щаба на 6 ВОЗ Стоян Сюлемезов – Дечка. „Господин Анчев (народният обвинител Ал.Анчев, б.а) ми каза, че трябва да ги кажа в съда, ако искам да живея” – изповядва се Джамджиев пред Васил Златаров след време, докато споделят един нар в ареста в малкия кауш в Ямбол.
За съществуването на антикомунистически комитет е трябвало да свидетелства и Ангел Зайков, адютант на началника на Ямболския гарнизон полковник Донков. Зайков обаче отрича пред съда, че е имало такава организация. Нещо повече – в един разговор преди това в кабинета си с левичаря д-р Кръстьо Златаров (чичо на Васил Златаров) Митев предупреждава, че се готви нещо срещу комунистите на 2 юни. Искал е да предпази другарите на Златаров, но въпреки това не са взети мерки за укриване. Това твърди Васил Златаров в спомените си за Стоян Митев.
След разстрела на седмината кметът „се възмущаваше и ругаеше, като казваше, че няма ли друг начин да се разправят с тия хора, ами ги убиват”, разказва пред съда Йордан Кондов, началник на пожарната и чичо на партизанката Йорданка Кондова. Двамата заедно намират мястото на Базигрен (Червен баир), където са погребани убитите и поставят белег.
Стоян Митев – този висок, с горда осанка мъж – е защитник на много бедни хора в града, потвърждават в показанията си и мнозина от останалите свидетели пред Ямболския народен съд.
„През 1941 година моят мъж и господата Димитър Желязков и Ангел Вълев, бяха изпратени на концентрационен лагер. Решихме тогава да изпратим молби до министъра на вътрешните работи за тяхното освобождаване, като тези молби трябваше да бъдат подписани от видни ямболски граждани. Такава молба аз поднесох на г-н Стоян Митев и той с готовност я подписа”, разказва Мици Израил Хазан.
„Моята племенница беше на работа в тъкачна фабрика, но като излезе ЗЗН, я уволниха. Отидох при Стоян Митев и той се застъпи да я приемат пак на работа във фабриката. Полицейският комендант Паскалев на няколко пъти я предупреждава да напусне работа, но Стоян Митев й каза да стои на работата си”, заявява ямболията с еврейско потекло Алберт Коен.
Свидетелят Челеби Поликаров също говори пред съда за това как кметът Стоян Митев се противопоставя ямболските евреи да бъдат изпратени в концлагер край Плевен.
А адвокатът К. Динев, който защитава ямболския градоначалник на процеса, пита: „С какво Стоян Митев е проявявал такава дейност, щото той да е преследвал демократичните, левичарското?”
Нищо от думите на гореизброените свидетели обаче не достига до ушите на представителите на „правораздаването”. На 19 февруари 1945 година, две седмици след началото на процеса, „в името на българския народ първи състав на Ямболския народен съд с председател Никола Душков свободно, по разум и съвест” осъжда на смърт 99 от общо 250 обвинени в престъпления срещу съгражданите си от Ямбол и Елхово.
На разсъмване на същия 19 февруари зловещи изстрели оттекват откъм ямболските гробища. Сред убитите е и Стоян Митев – обичаният и уважаван кмет на града. Въпреки че няма нито едно конкретно обвинение срещу него, той е под номер 72 в списъка. Наказан със смърт по чл.2 т.т. 7,8 и 10 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд. Говори се, че и тия, които са стреляли в него, са изпитвали страхопочитание от гордата му и внушителна осанка.
„Той само е градил, а го убиха” – възмущават се и обикновените граждани.
Години наред неговото име тънеше в забвение. Едва през 1984 година костите му, заедно с белезниците върху тях, са предадени на съпругата и дъщеря му в София, където са погребани в нов гроб. В Ямбол обаче все още стоят сградите, построени по време на неговото кметуване. И те са доказателство, че тук са се раждали и живели достойни и с напредничав дух хора.
