На Бабинден жените пощуряват, а в село Буковлък се вихри Кьорава кобила
Автор: Огнян Марков
Един от най-колоритните обичаи, които се пресъздават с много настроение на всеки 21 януари, е таченият от млади и стари Бабинден. Тогава се отдава почит към бабите и бабуването, на тези, в чиито благословени ръце за първи път проплакват новородените, на тези, които лекуват женски болести и женската душа. Затова той се чества и като празник на акушерството и родилната помощ у нас.
Макар в основната си изразна част обичаят да е еднакъв за цялата страна, все пак в отделните краища, пък и дори в селищата, намиращи се географски близо едно до друго, се откриват различия. По принцип навсякъде рано сутринта в менче се налива вода и в нея се поставя здравец, но някъде носят тази вода на попа да я освети, другаде минават без това.
После задължително бабите и по-възрастните жени се събират в дома на последното новородено бебе, където пеят песни и го наричат за здраве и щастие.
Интересен за отбелязване факт е, че привързват на китката на пеленачето преплетени бял и червен конец – нещо, което у нас се прави по традиция месец и половина по-късно, когато всички се накичват с бяло-червени мартеници.
Но същинската част на обичая е измиването на „бабата“. Обикновено това е най-възрастната жена, която е бабувала, тоест помагала при раждането. Върху ръцете й поливат от менчето изворна вода, за да ги измие със сапун, а после тя ги избърсва в полите на присъстващите млади жени, за да имат голямо и здраво поколение.
Този ден процесия от баби и жени непрестанно обикаля населеното място и ако представителките на нежната половина на човечеството срещнат по време на обиколките си мъж, той трябва да се откупи, иначе рискува да бъде подложен на изпитания. В село Хотница, Великотърновско, например, на този, който няма пари или пък не иска да се откупи, му събуват гащите и го пускат тъй да си ходи по пътя за смях на цялото село.
В село Гостилица, община Дряново, този обичай се нарича Ялова понуда и също се отбелязва на 21 януари. На него яловите жени погват мъжете, които срещат по улиците, и когото хванат, го вдигат и носят на ръце, докато не се откупи. Ако не направи това, според древното предание те трябва да го... разкъсат.
Според историци и фолклористи това всъщност е прастар езически обичай, водещ своето начало от култа към бог Дионисий, от Орфей и орфизма като философско учение, нагоден по-късно към каноните на християнството.
След Дионисиевите тържества в чест на бога на виното и веселието,залегнали в наши дни в основата на празника Трифон Зарезан, настъпвал денят на вакханките (жени, участнички в пиршества, веселия, оргии). Замаяни още от виното, изпито предния ден, те тръгвали на лов за мъже, когото хванели – изнасилвали го, а след това го разкъсвали на парчета. Всъщност според легендата самият Орфей – философ, композитор и певец с неземно чуден глас, намерил смъртта си именно при една такава среща с тези развилнели се женски създания...
На другия край на страната пък, в Разлог, отбелязват Бабинден с Бабино хоро. Жените, хванали се на него, носят на гърба си бебета в пъстроцветни платнени люлки, характерни допреди тридесетина години за бита на помаците в Родопите.
В Ново село, Видинско, покрай традиционните обредни действия, специфичното е, че „бабата“, която и там е главното действащо лице в ритуала, води жените на Дунава, където къпе кукла, символизираща новородено бебе. Поверието е, че ако на този ден пеленачето се изкъпе в реката, през цялата година ще бъде здраво и румено.
Там се пресъздава и обичаят „Код мошику“, характерен за този край, при който млади семейства гостуват на жената, която е тяхна наставница при отглеждането на децата, изслушват нейните наставления и й отдават почитта си.
В Бресник, Пловдивско, старата баба-акушерка пристига на селския площад с файтон, а там я посрещат жените, преоблечени като мъже, караконджули и филмови герои. Карнавалното шествие обикаля цялото село, а мъжете, които са непослушни този ден, биват налагани с пръчки или къпани в корита.
Иначе навсякъде из родината ни, съвсем по българската традиция, накрая празникът завършва с богата трапезата, на която всяка жена притуря по нещо, което сама е омесила и приготвила. На трапезата се лее вино, пеят се стари песни и веселието продължава често до зори, докато мъжете си седят по къщите или тайно се събират някъде, за да удавят и те в питие мъката си от това, че този ден са дискриминирани.
Много интересен зимен обичай е т. нар. Кьорава кобила, който е познат и се пресъздава само в Плевенския край, най-вече в Буковлък, Тръстеник, Ясен и в други тукашни села. Както в повечето езически традиции, превърнали се по-късно в християнски ритуали, и той отразява борбата между доброто и злото и всичко, което се извършва в този ден, има за цел да прогони нечистата сила далеч от къщите на хората и от населеното място. Обичаят е част от северняшките кукерски игри, провеждани на Ивановден – най-вече по стар стил.
Процесията при пресъздаването на „Кьоравата кобила“ се състои от един немаскиран човек, наречен калесник – той има задачата да кани хората от селото да вземат участие в празника. С него вървят още участници, преоблечени като баба, дядо и просяк. Смята се, че тези три персонажа символизират старостта, немощта и немотията.
Просякът трябва да е навлечен във възможно най-парцаливите дрехи, за да предизвиква съжалението и милостта на хората. Бабата пък дундурка кукла, имитираща бебе (в миналото най-вероятно в ръцете си е носила истинско пеленаче), а в пелените събира онова, което даряват хората.
След тях крета „кьоравата кобила“, направена от дърво, покрита с чулове и носена от няколко здрави момци. Отпред се слага конска глава, а отзад – опашка. „Кобилата“ се води от специален човек, а до него върви стражар със сабя в ръката, чиято задача е да подканя „добичето“ да не спира, ако се умори.
Следващите персони в шествието са нагиздени като свещеник, булка и младоженец, които от своя страна символизират плодородието и почитта към бога, от когото се очаква и тази година да даде богат берекет и здраве на жителите на селото. Ритуалната процесия завършва със селския оркестър, който с музиката си задава и темпото на движението.
Калесникът спира пред всяка врата и пита дали стопаните искат „кьоравата кобила“ да посети дома им и с това да им донесе здраве и късмет.
Това именно е и същността на ритуала. Разбира се, никой от стопаните не отказва и след няколко песни и танци, изпълнени от участниците в процесията, те даряват бабата, дядото, просяка, булката и младоженеца с каквото имат на сърце. А в това време предрешеният поп ръси със светена вода стопаните и благославя.
Един друг стар и рядък обичай, който е вързан с Йоан Кръстител и неговото измиване в река Йордан, е къпането на младите зетьове което се прави в близкото до Слънчев бряг село Кошарица и в шуменското село Върбица. При всички случаи и това ритуално измиване с вода има значението на древноезическото прочистване във времето, когато зимата вече се стяга да си ходи.
Къпачите – млади мъже, носят на гръб зетьовете, задомили се в селото през последната година, и ги хвърлят в реката. После всички се хващат на мокро хоро, а празничното настроение обхваща всички жители на населеното място, които гледат отстрани и се радват на буйните млади хора.
Празникът традиционно завършва със събирания по къщите на младите зетьове, които трябва да почерпят за кръщението си и приемането им като равноправни жители на селото.
