Кирил Димитров кове реплики на оръжията на Апостола по калъп на своя дядо
Автор: Здравка Христова
Ликът на Васил Левски е поставен вместо икона на най-видно място в ателието на един млад мъж от Велико Търново. 28-годишният Кирил Димитров има ножарска работилница на улицата на занаятите в старопрестолния град - Самоводската чаршия. Влязат ли при него чужденци, не пропуска да им разказва кой е мъжът на портрета, защо българите го наричат Апостола на свободата, че това е най-чистият и свят образ в родната история.
Точно защото е обсебен от делото и живота на Левски, запазена марка за младия ножар са камата и сабята на революционера. Може да се каже, че до момента е изработил няколко десетки техни копия.
“Започнах преди 4 години. Кова ги по образец, запазен от дядо ми, който малко се различава от оригиналните оръжия, съхранявани в Историческия музей в Ловеч”, обяснява майсторът. Дръжката е от биволски рог, стоманата е неръждаема, оръжието е в голяма хубава кожена кания, с пискюли и халки за колана, за да може да се закача. Камата на Левски също върви в комплект с кожена кания и дъбова кутия с дърворезба. Между дръжката и острието на камата с позлата се гравира подписът на Апостола.
”Рядко ни поръчват сабята и камата на Левски, но всеки път питам за кого са. Правили сме ги дори за американец, а наскоро един руснак поиска да му ги изработим. Склонен съм обаче да откажа работа, ако разбера, че трудът ми ще отиде в неморален и нечитав човек”, пали се ножарят, след което добавя с гордост:
“Всички български президенти имат в домовете си камата и сабята на Левски, изковани от дядо ми, майстор Кирил Тенджерков!
”Прословутият дядо Кирил е бивш оръжейник и е в ножарската работилница на чаршията от 1988 г. Една от първите му поръчки е копие на камата и сабята на Левски, като подарък за тогавашния министър на отбраната Добри Джуров. И това предопределя бъдещето му в ножарския занаят.
Преди години, при едно от посещенията си във Велико Търново, президентът Георги Първанов минал през Самоводската чаршия, отбил се в работилницата на стария ножар и си купил от него сабята на Васил Левски. Няколко седмици по-късно майсторът изненадващо получил по куриер пратка от президентството. Това бил специален подарък - копие на меча на хан Кубрат, който днес стои на видно място на витрината на работилницата.
Майстор Тенджерков бил инициаторът най-големият му внук да поеме работилницата и занаята. “Когато направих първия си нож на 16 години, бях много щастлив от факта, че съм направил нещо сам, получих поздравления от дядо и така се започна”, разказва Димитров. Кирил-младши в началото само помагал, но докато чиракувал, лека-полека си крадял от занаята. Днес вече сам върти работилницата и с много майсторство и мерак кове своите ножове.
Освен в гравюрите по остриетата, той проявява и завидно въображение и творчество при изработката на дръжките. “Любим материал са ми еленовите рога. Българите го възприемат като нещо нормално, но да знаете как ги гледат американците, за тях това е нещо много екзотично”, разказва Кирил Димитров. “Еленовият рог е много устойчив материал, който не се влияе от влагата и слънцето.
Качествен ловен нож с еленова дръжка дори да бъде загубен в гората и да се намери след три-четири месеца, ще си е същият заради материала”, пояснява майсторът. От ножовете фаворит му е българският каракулак, за който казва, че от него са произлезли много от хладните оръжия по света.
“Каракулакът е универсален нож, с острие от 40-50 сантиметра, бил е нещо като мачете, овчарите са го ползвали много често, а сега го предпочитат ловджиите”, обяснява Кирил Димитров.
В зависимост от това колко сложно е хладното оръжие - дали е уникат с ювелирна изработка или обикновена кухненска посуда, се прави от три дена до повече от седмица. Младият майстор изработва около 35 модела. “Предимно се занимавам с ловни ножове. Универсалните са най-предпочитани, защото стават за дране на животни, за транжиране, за всичко. Правим и мечове, които са голямата страст на дядо ми, защото е първият майстор в България, който е започнал да ги изработва”, разказва талантливият внук.
“Много колекционери, които са увлечени по източните култури, са ни поръчвали да им изковем японски мечове. Това са най-добрите и най-балансираните мечове в историята на хладните оръжия”, посочва Кирил Димитров.
По поръчка той прави и саби. Обикновено колекционерите носят модела, който искат. Специално за военните е направен средновековен български модел на меч, който се подарява при пенсиониране.
За китайските ножове, продавани от амбулантните търговци по улиците, майсторът е великодушен. “За всеки човек си има различен тип изработка. Някой си ги ползват за две-три седмици, докато им се счупят дръжките, и после идват в работилницата да поискат да им направим истински кухненски нож”, усмихва се Кирил Димитров.
Преди две-три години мерак му било да направи непалското кукри - ножът все още е на въоръжение в непалската армия и е с широко острие, което се стеснява към дръжката и идва също от българския каракулак, разказва майсторът. Направил две кукрита, сложил ги във витрината и за около месец ги продал. Сега иска да направи ювелирно изпълнение на японския нож танто, който е служил за харакири на самураите. Ножовете, камите, сабите и мечовете на Кирил Димитров са по цял свят - в Америка, Русия, Китай, Япония, Австралия, Великобритания.
Младият ножар в момента завършва аграрна икономика, но преди това е минал 6 години сурово обучение при именития си дядо, взема изпита в Занаятчийската камара и майсторското си свидетелство почти веднага след дипломата за средно образование.
На година младият ножар прави поне 20 до 40 хладни оръжия уникати с ювелирна изработка и казва, че не може да преброи работните ножове.
“Ако имахме нормален стандарт на живот, честно казано, няма да мога да смогвам с поръчките, но за съжаление сега 70 на сто от българите, които влизат в работилницата да разгледат ножовете, признават, че не могат да си ги позволят”, обяснява Кирил Димитров.
”Оставам тук, в работилницата, надявам се, че ще дойдат по-добри времена за българските занаяти”, категоричен е младият ножар и отказва предложенията на приятелите си да ги последва зад граница.
“Преди два месеца се срещнах с колеги ножари в Залцбург, видях работите им, завързахме контакти, но съм категоричен, че оставам в България, нямам работа навънка. От тук мога да правя ножове за целия свят, разбрал съм това отдавна и така ще бъде и занапред.
”Оставяме ножарят-патриот в работилницата да работи по поредната си чудновата поръчка - тежък келтски меч за колекционер.
