Само като съпруга на Никола Гешев тя е могла да бъде защитена от отмъстителността на новите властници
Автор: Борис Цветанов
Написаното за Никола Гешев в процентно отношение е значително повече изпъстрено с простотии, отколкото за дейността му като топполицай.
Социалистическият реализъм го показа като садист в Дирекцията и перверзник в дома си.
Нереализиран старчок след Десети ноември, сам вярващ си, че бил таен шофьор на Гешев, му измисли любовница с неземна красота – Радка Ангелова, която била и негова дясна ръка в службата. Излишно е да отбелязвам, че за нея няма данни нито в архива на МВР, нито в Народния съд, а уж била разстреляна.
Стар приятел Димчо Димитров си измисли една фина и в преклонна възраст дама Амалия Кирякова, дългогодишна негова метреса, както той я нарича, с която ходи по театри, опери, елитни барове, отрупвайки я с подаръци...
Един историк, автор на сериозни трудове, написа книжле с псевдоним Август Розенберг (ще спестим името му) и го представи, макар и за кратко, все пак и като перверзник със своята агентка Катя Табакова.
За човека, за когото в атестационната книжка е написано: „Решителен, самостоятелен, предприемчив, поема отговорност, честен и добросъвестен. Силно развито чувство за дълг и отговорност. Акуратен и точен... Решителен, прям, откровен, твърд, волеви, религиозен. Не пиянства, въпреки че обича моабетите (АМВР, об.д.23644, с.74).
Само при Добри Желев, единственият съвестен автор, издал книга за Гешев, има толерантно отношение към суперполицая, дружбата и женитбата му с Веселина Добрева. Но всичко спира до цитирането на протоколите от разпитите й от новата власт.
Ние ще повдигнем завесата, защото връзката Веселина-Гешев ще ни представи този железен мъж и като човек, на когото нищо човешко не му е чуждо, сантиментален като ученичка, когато е с единствената жена в живота си. Налага се най-вече и за това, че напоследък тук и там в печата се разпространява скудоумицата на един бивш тарикат закупчик в ТПК, лежал в панделата преди Десети ноември за далавери, представящ се за генерал от "ГЩ на СА" (разбирай Генералния щаб на Съветската армия). Той бил другар на Гешев, който го посещавал на стари години в добре ограден двор, където гледал кокошки и пуйки, охраняван от елитни офицери от ЦРУ и КГБ; а може би и от МОСАД, защото този тип, истинското име на когото е Христо Вълчев, подписващ романите (?!) си с псевдоним Петър Христозов, чувам заживял бил в Израел.
Та този "генерал" е описал как веднага след Девети агенти на ДС претрепали Веселина, бременна в петия месец, накрая извратени типове я ритали до спонтанен аборт в кенефите, цяла в кърви я завили в оръфано одеало и я хвърлили в оборите на конния разезд...
Веселина Добрева Стоянова е родена през 1904 г. в Силистра. В София заживява още от дете с баща си. Нейният роман с Никола Гешев трае 13 години.
"Живеехме на ъгъла на "Струма" и "Сердика". Срещнахме се случайно” - пише в показанията си на 18 септември 1944 г. Веселина, когато е разпитана за първи път. Дотогава добросъвестно си идва на работа след победата в службата й като "докладчик по българската преса и печат" и която изпълнява до 27 септември.
Било е през 1931 г.. Както е редно, представя го и на баща си. „Когато се преместихме с баща ми на "Мария Луиза" 99 , започнахме да се виждаме по-често" - уточнява тя.
Край апартамента им е минавал пътят на Гешев към Дирекцията на полицията на Лъвов мост. Стигнало се до "пораждане на симпатии". Гешев гонел треидесет и пет. "Обикновено се задоволявахме с някоя разходка из нашия квартал. Аз все отбягвах фиксирани срещи. Изпитвах известен страх от това, че работи в Дирекцията на полицията. Но може би комплиментите и някои ласкави думи успяха да ме склонят и започнахме да се срещаме редовно в бозаджийницата на "Мария Луиза" до "Струма".
Ето и един различен Гешев: „Той никога нямаше достатъчно пари... давах му пари от моята скромна заплата, които той винаги вземаше с надеждата, че някога ще ми ги върне... Дори не беше достатъчно добре облечен. Сред колегите си беше най-зле облечения. Имаше случаи, когато не му беше удобно да излезем на разходка и седяхме на чаша боза" – разказва Веселина.
По това време тя най-често е безработна. До 1942 година. И отново един непознат Никола Гешев: „Откри се вакантно място в Дирекцията на полицията, сектор печат. Заплатата - малка, но редовна и навреме". Гешев тогава е началник на най-важното отделение и е достатъчна една негова дума, за да я вземат на работа, но той не обелва зъб. Веселина подава молба по надлежния ред. В отдел "Кадри" дори не подозират за романа й с най-важния по това време човек в Дирекцията. След събеседване госпожица Стоянова е одобрена и назначена със заповед 3434 на 11 май (архив на МВР, об.д.18785).
Денят й започва с отрупано с вестници бюро, прави изрезки и ги предава на отделите, за които представляват интерес. Но службата й не е на Лъвов мост, а на улица "Мърфи" 13 на Горнобанския път.
На 19 май 1944 г. Гешев взема кръщелното свидетелство на Веселина и двамата сключват брак в обикновения петъчен ден. Цял месец не живеят заедно. Къщата на Гешев е разрушена от бомбардировките. В края на юни намират квартира в Княжево. Обстановката не им позволява да канят приятели.
На пръв поглед тая странна женитба хвърля Веселина в лъвовете. На 19 май 1944 г. човекът, провиждал двадесет години напред, по думите на негови колеги, не може да не е наясно "добро ли, зло ли насреща иде".
И тук е отговорът за истинското виждане надалеч. Само като негова съпруга Веселина би могла да бъде спокойна за дните си. Във времето, чието начало е отприщването на жаждата за мъст. Като се изключат преобладаващите полуидиоти, Гешев знае, че в новата ДС ще има и хора на разума. За които тя няма да е важна, а той. И могат да му скроят капан. Няма да я пипнат с пръст, ще я следят, уверени, че един ден, когато и да било (МОСАД чака 15 години Айхман да потърси жена си), ще получат истинската следа към него...
В този ход на Гешев може би прозира божията дарба на брат му Георги - изключителен шахматист, първия български гросмайстор, умрял твърде млад от перитонит. Като него Никола Гешев е имал усет към ходовете на противника.
На 28 септември 1944 г. Веселина не идва на работа. Никой не обръща внимание. Няма я и в събота. Някой да изчезне ей така – безследно и неочаквано, за онова време си е било ежедневие. Никой не казва нищо, а и никой не смее да пита...
По това време Гешев е „на една ръка разстояние" от "Славянска беседа", където е щабът на ДС. В един американски джип, като сержант от американската армия, небрежно недобръснат, разгръща дебелите американски вестници... учи английски. Може би е доловил някаква опасност и за всеки случай тайно е посетил Веселина. Дава й лична карта с нова самоличност...
На 28 септември тя заминава за родната Силистра с чуждо име. Там ще живее около тридесет години. Вероятно отначало е очаквала нейният рицар да пристигне и да я отведе. Независимо къде. Може би сам Гешев се е надявал да го стори... Побеждава законът. "Самотата е участта на преследвания". Но е носел сърце. Което един ден през 1964 г. не издържа.
