Безогледно там се унищожават и заличават надгробия на загинали в Първата световна война български воини
Автор: Пламен Николов
През есента на 1916 г., в разгара на Първата световна война Трета българска армия провежда своята светкавична освободителна Добруджанска операция. Само за четири месеца цяла Добруджа е освободена от румънска окупация.
Чудеса от храброст показват българските войници, не трепнали дори пред психологическата бариера, че по силата на историческите превратности, по бойните полета на Добруджанския фронт трябва да се изправят не само срещу румънците, но и срещу руснаците, които три десетилетия по-рано са наричали братушки и освободители.
Но българският войник се бие храбро, защото знае, че воюва за справедлива кауза – освобождението на Добруджа – люлката на държавата ни на Балканите – разделена от Великите сили на две, превърната в разменна монета – едната част подарена на Румъния през 1878 г., а другата – вероломно окупирана само три години по-рано.
Славата си е слава, победите на бойното поле винаги ще се помнят, но и цената е известна – десетки хиляди неизживели живота си български младежи оставят костите си в добруджанската шир и за тях си спомнят само „майките свети”.
След освобождението на Добруджа за по-малко от две години българската администрация в новоосвободените земи поставя стотици надгробни кръстове и издига паметници по пътя на бойните подвизи на Трета армия, за да почете освободителите. Но България губи Първата световна война и по силата на Ньойския диктат Добруджа отново е предадена в ръцете на румънските окупатори.
Южната й част е възвърната към България през 1940 г. Северна Добруджа остава под румънска власт и в продължение на десетилетия българската държава не се интересува от наследството ни там, за да не се навреди на мита за българо-съветската дружба и за братските връзки между социалистическите страни....
Трябва да изминат 90 години, за да се направят първите стъпки за проучване и документиране на останалите на румънска територия български военни паметници. С нелеката задача се заемат трима историци – главният експерт по войнишки паметници в Министерството на отбраната Иво Антонов, уредникът на Военното гробище в Добрич Радослав Симеонов и директорът на Историческия музей в Тутракан Петър Бойчев.
Извършена е солидна предварителна работа – проучени са военните архиви, периодичните издания, снимков материал, за да се обозначат местата, в които би трябвало да се търсят български военни паметници. През 2007 г. започват и научните експедиции – обикалят се села, местности, за които има данни, че са приютили костите на загинали български войници.
Уви, оказва се, че огромна част от надгробните знаци са унищожени. Оцелели са единици, и то най-вече по щастливо стечение на обстоятелствата.
От 2007 г. до 2010 са проведени три експедиции. Открити са двадесетина надгробия на български войници. В гробището на манастира Кокош изследователите се натъкват на гробовете на подпоручик Неделчо Ламбов и редниците Юрдан Върбанов, Върбан Петков и Продан Георгиев от Седми пехотен Преславски полк. В двора на църквата в Бабадаг постамент на български войнишки паметник е превърнат в румънски – върху кирилския текст е монтирана плоча с друг надпис. После се доказва, че това е масова практика – порумънчването на наши военни паметници е повсеместно.
Открити са и три индивидуални надгробия - в селата Цепеш вода, Черноводско, Ген. Прапоржеску, Тулчанско и в гробището на манастира “Челик дере”. През 2008 г. са обходени 68 селища в областите Тулча и Констанца. Заснети са местата на паметните битки и победи на Трета българска армия. Проучени са църковни дворове, селски и манастирски гробища и други места, за които има данни, че са погребвани български войници и офицери.
„Потвърдиха се впечатленията, че войнишките ни паметници на румънска територия са масово и целенасочено унищожавани”, пише в доклада си Радослав Симеонов. Това противоречи на международното право, задължаващо воювалите държави да запазят и поддържат чуждестранните военни гробища на тяхна територия.
В много селски гробища са открити цивилни паметници с изписани върху тях български имена. Това недвусмислено показва българския характер на Северна Добруджа през Възраждането. Имена на българи могат да се открият и върху румънски военни паметници. Тези наши сънародници са севернодобруджанци, загинали като румънски войници през Първата световна война. Те съвсем целенасочено са били изпращани по бойните полета в Трансилвания, където са воювали срещу австроунгарски войски.
Експедицията в Северна Добруджа през 2008 г. завършва с научна сензация. Досега се смяташе, че извън днешните граници на България не са съхранени мемориалите на загинали през Първата световна война български войници. При експедицията обаче са открити два изключително добре запазени паметника. Първият от тях е намерен в гробището на тулчанското село Аджи гьол. Той представлява внушителна пресечена пирамида с плочи върху четирите й страни. Върху него са изписани имената на 35 български войници. Мемориалът е бил изцяло покрит от гъст храсталак. Той се е намирал в центъра на българско военно гробище, от което днес са останали само части от оградата.
Вторият уникален паметник е открит в поле до каменната кариера “Паитра рошу” край село Туркоайа (Туркьой), Мачинско. Мемориалът е в много добро състояние. Посветен е на двама кавалеристи от Конната дивизия на ген. Колев, загинали в боевете край селото на 18 декември 1916 г. Под внушителния монумент почиват костите на поручик Стефан Трифонов от Лом и кавалерист Петър Танкин от с. Врачеш, Ботевградско. Върху надгробието може да се прочете надпис: „Прахът на героите създава Отечеството”.
Четвърта поредна експедиция за проучване и документиране състоянието на войнишки паметници и гробища на загинали в Първата световна война български воини на територията на днешна Румъния бе проведена в края на миналата година. За пръв път е разширен обхватът – проучването се прави извън Северна Добруджа. Обходени са и селища в района на Браила, където са водени сражения на т.нар. Серетски фронт. Тук след светкавичния успех на Добруджанската операция някои от частите на Трета българска армия водят позиционна война с румънци и руси.
В историографията до 1989 г. се акцентираше предимно върху побратимяването между български и руски войници, станало на този фронт. Премълчаваше се обаче, че именно тук Сборната дивизия на генерал Тодор Кантарджиев води ожесточени боеве от януари до октомври 1917 г. и дава немалко жертви.
Най-впечатляващото откритие е българското военно гробище в браилското село Питулаци. Там нашите изследователи попадат на 11 надгробия на български войници и офицери – повечето от тях много добре запазени. Това е най-голямата концентрация на български войнишки паметници, открити досега в Румъния.
В предишните експедиции са откривани най-много по 2-3 надгробия на едно място – спорадични и случайно оцелели. Но в Питулаци сме имали цяло военно гробище, разположено в двора на църквата. Именно тук е бил щабът и лазаретът на Сборната дивизия.
Снимка в сп. “Отечество” от 13 октомври 1918 г. доказва, че в двора на църквата в Питулаци е имало десетки гробове, повечето от тях вече са унищожени. С удивление експедицията открива и съвременна табела на български войник от 16-и Ловешки полк– Генчо Цанов Илчов от Етрополе, поставена от неговите наследници на гроба му.
И при четвъртото проучване не е пропусната Северна Добруджа и районите, които са били театър на военните действия по време на Добруджанската операция. Запазени български военни паметници са открити на още две места – в браилското село Батогу и в Саръ Насуф, Тулчанско. И в двата случая обаче се оказало, че надгробията са частично порумънчени. В Батогу на гърба на българския кръст е изписан румънски текст и това вероятно е спасило надгробния знак от унищожение. Кирилският текст сочи, че каменният кръст е бил поставен на гроба на Борис Кокин от Трън, воювал в състава на 25-и пехотен Драгомански полк. В Саръ Насуф пък българският текст е усърдно замазан с дебел слой вар. Но участниците в експедицията все пак са успели да разчетат буквите, за да разберат, че надгробието е на трима конници от 3-ти кавалерийски полк.
До момента по този начин са открити около 30 български войнишки паметника.
Наложително е българската държава да започне диалог с румънските власти за съхраняването на оцелелите български военни паметници. От нашето Военно министерство ще търсят средства за ремонт на някои от мемориалите, пострадали от влиянието на времето. Нужните пари не са много и със съдействието на румънската организация “Култул ероилор” „Култ към героите”) ще бъдат предприети действия за ремонтирането на нуждаещите се от това надгробия.
През пролетта на 2014 г. е планирано да се проведе следващата и вероятно последна експедиция за проучване състоянието на войнишките ни паметници. Ще бъде завършен обходът на районите в Северна Добруджа, които са били арена на бойните действия. Непосетени засега остават 15-20 селища. Ще бъде проучен и районът между Гюргево и Букурещ, където са действали частите на Първа Софийска дивизия.
