Банката-чудовище и нейните марионетки

Автор: Стефан Солаков

Сидеров е мъртъв, да живее Бареков!“ - този двоен лозунг, появил се в „червен“ всекидневник, постави началото на голяма серия от дебати, имаща за цел да обясни на наивното електорално стадо, че „лошият“ националист и едноличен шеф на партия „Атака“ ще бъде изхвърлен от политическата игра, а за неговото място край „тъча“ загрява най-новата находка на задкулисните кукловоди, наречена Николай Бареков.

На пръв поглед твърдението е логично. Подобно на Сидеров и Бареков е един напълно завършен „фекаломет“, готов да оплюе всичко живо и дори себе си, устремен към налудничавата идея да стане на всяка цена министър-председател на България.
Разликата обаче е в подхода и най-вече във финансовите спонсори на новия политически проект, наречен „България без цензура“.

Докато Сидеров беше хвърлен в политиката чрез катапулта на телевизия СКАТ, зад Бареков стоят могъщи политическо-икономически лостове, които през последните години на практика управляват държавата чрез своята широка агентура, проникнала на всички равнища в основните структури на републиката.
Сидеров и досега се опитва да играе ролята на автентичен националист, въпреки че се провали тотално пред българското общество и малцина вече вярват на скандалния сценичен типаж, разиграван от лидера на „Атака“.

От върховете на националната популярност той неизбежно се спуска към дъното на безрадостното маргинално бъдеще, където го чакат само тъжните спомени за бездарно пропиляната политическа кариера.
Николай Бареков се движи по обратната орбита. Започнал от кръчмарската кал на чалга копторите в Пловдив, амбициозната „майна“ драпа със зъби и нокти, за да се добере до царството на националните медии. Готов е на всичко, за да се любува на собствената физиономия от екрана и на най-долнопробните провинциални канали.

За кратко време Ники Дудука, играещ сладострастни кючеци пред мутрите на Филибето, се превръща в телевизионен Адонис, готов да изпълнява всевъзможни поръчки на бандитския ъндърграунд в обзетата от политически междуособици посткомунистическа България.

Възходът на Дудука е бърз и безкомпромисен. Продава душата си на новите български „гяволита“ и заема своето място в тяхната схема за овладяване на всички по-важни лостове за управление на държавата. За разлика от Сидеров, който все още се репчи на своите многобройни „врагове“, Бареков е много по-пластичен и готов за светкавично пребоядисване в името на „националното единство“.

Само за 24 часа той „преживя“ дълбок душевен катарзис и от пръв слуга на Бойко Борисов се превърна в тотален обругател на ГЕРБ. Нагло обясни на потресените колеги от националните медии, че си посипва главата с пепел и продължава напред в името на „висшите национални идеали“.
И най-странните събития имат своите логични обяснения. Малко преди края на 2012 година непоколебимият до този момент съюз между премиера Борисов и медийния магнат Делян Пеевски се разпада като картонена кула от карти.

Алчният за пари и власт Цецо Хубавецо, дясна ръка на бате Бойко, се опитва да изнуди главния спонсор на Пеевски и собственик на най-облагодетелстваната от правителството частна банка у нас. Управляващите гангстери искат да заграбят активите на финансовата институция и да я превърнат в пералня на откраднатите до този момент милиарди от държавната хазна.

Събитията, последвали този опит за пладнешки грабеж, създадоха драматична атмосфера в страната. Двете бандитски групировки мобилизираха максимално своите ресурси и България изживя една трагична 2013 година, белязана с кървави размирици и смяната на три правителства.
Легендарната банка, превърнала се в ябълката на националния раздор, оцеля и се закани да отмъсти на „посерковците“ от ГЕРБ.

Външни все още неясни напълно спонсори наляха допълнителни ресурси в нейните бездънни каци и я превърнаха във финансово чудовище на мижавия вътрешен пазар. След успешното преборване със самозабравилите се гербери, новите икономически акули поискаха ни повече, ни по-малко от цялата власт в нашата обрулена отвсякъде държавица.
Една от първите операции беше овладяване на медийното пространство. По-удобни изпълнители от Николай Бареков и прилягащото му отвсякъде тотално безочие едва ли можеха да се намерят на този етап. Мощни парични потоци заляха почти всички по-големи телевизии и вестници.

Ликът на новия месия, както и сърцераздирателните „новини“ за неговите безкрайни добри дела заливат всекидневно синия екран и се зъбят нахално от страниците на уж независимите издатели Венелина Гочева, Валери Запрянов, Тошо Тошев и други отдавна зависими от Банката-чудовище персони, използвани като жалки помагачи в амбициозния план за обсебването на България и за изхвърлянето от политическата сцена на неудобните вече партийни динозаври.

Последното шоу на Банката и на нейните марионетки се състоя миналата събота с участието и на холивудски звезди в лицето на генерал Уесли Кларк, бивш шеф на войските на НАТО и убиец на стотици сръбски деца и старци в края на миналия век. Създаването на партия „България без цензура“ беше комично и същевременно печално събитие, най-вече заради безсрамната демогогия, демонстрирана от присъстващите учредители.
Николай Бареков, лидер на новия политически Франкенщайн, без какъвто и да е свян открадна идеи и символи на почти всички политически формации, имали смелостта да се появят преди пръкването на неговото партийно недоносче.

Хайдуците „без цензура“ си присвоиха прабългарската розетка, символ на цяла плеада националисти, включително и на неуморимия Йоло Денев; откраднаха идеите на НФСБ за възстановяване на българската армия; безсрамно свиха лозунгите на чехословашкия дисидент Дубчек за „социализма с човешко лице“ и накрая се подиграха с червения кумир Никола Вапцаров, чиято „Вяра“ бе осквернена лично от фекалометната уста на новия фюрер Бареков.

Мнозина анализатори предричат нови идейни кражби на Бареков от програмите на патриотичните организации, както и отнемане на социалната реторика на левите формации.
За съжаление и този инженерен проект на българските олигарси е съшит с бели конци и всъщност е поредният опит да бъде измамено българското общество.

Ако все още са останали наивници, които да повярват на Банката и на нейните марионетки, то „милата ни Родина“ не я очаква щастливо бъдеще. А по-вероятно е и този политически метеорит бързо да прегори в българския небосклон и да изчезне в небитието на нашето безвремие.
Ще ни остане само горчивия спомен за поредните комични преживявания и за погубените надежди, че нещо хубаво най-после ще се случи.
Бедни, бедни Бареков, защо не си остана в чалга вертепите на Фелибето, майна!

В категории: Коментари , Горещи новини