Под командването на Кутузов се придава 60-хилядна молдовска войска, от която 20 хиляди са потомци на български преселници. Те сформират три полка, командвани от офицери с български произход
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
Поредната Руско-турска война започва през 1806 г. и се води с променлив успех. През 1809 г. за главнокомандващ руските войски е назначен генерал Кутузов. Той упражнява своето влияние пред император Павел І да сключи съюз с Молдова за общи действия срещу Турция.
В резултат на това под командването на Кутузов се придава 60-хилядна молдовска войска, от която 20 хиляди са потомци на български преселници. Те сформират три полка, командвани от офицери с български произход.
Това са полковник Стилян Драгоев и подполковниците Сава Шиманов и Михаил Жотов. Трите формирования участват в сраженията при делтата на Дунав и превземането на силно укрепената крепост град Сулина.
Под натиска на съюзната руско-молдовска армия турците се изтеглят от цяла Северна Добруджа и се групират в Русе, който е включен в стратегическия четириъгълник заедно с Шумен, Варна и Силистра. Там се съсредоточава 110-хилядна турска войска с 210 оръдия.
Руско-молдовската армия е 150-хилядна, но има само 90 полеви оръдия, които не могат да разрушат солидните укрепления. Въпреки това ген. Кутузов опитва атака, но тя се оказва неуспешна. Тогава при него се явява подп. Жотов и го съветва да се потърси съдействието на българското население в града. Един от неговите унтерофицери има познати и ще се опита да се промъкне през укрепленията.
Унтерофицер Генади Маслов се преоблича в цивилни дрехи и успява да влезе в града. Там се среща със своя далечен роднина Панайот Ризов – търговец на вино. Уговарят се той да намери няколко сърцати младежи, които да взривят погребите на турците. Планирано е това да стане на 6 октомври 1811 г. към полунощ. Взривът ще бъде сигнал за атака на руси и молдовани. Всички са в очакване, но нищо не се случва. Призори бойната готовност е отменена.
Кутузов вика подп. Жотов и иска обяснение. Той обаче не може да го даде, защото унтерофицер Маслов не се е завърнал от града. Привечер на 7 октомври при Жотов се явява българин, изпратен от Маслов. Съобщава, че не са успели да се доберат до погребите, защото са силно охранявани. Единственият начин да проникнат до тях е по реката и ще направят опит през нощта на 9 октомври. Българинът е дошъл да вземе барут и фитили.
На уречената дата отново руско-молдовската войска е в пълна бойна готовност. Този път малко след полунощ земята се разтърсва от мощен взрив. Погребите в Левента са взривени. Тогава започва мощна атака. Призори крепостта е овладяна. Кутузов дава 3 дни почивка на войската, а след това има намерение да атакува Шумен и Варна.
Получава се обаче височайша заповед походът да се прекрати. През 1812 г. в Букурещ се сключва мирен договор, съгласно който Бесарабия и Западна Грузия се присъединяват към Руската империя. Кутузов изтъква пред императора голямата заслуга на молдовските българи и на тези от Русе и предлага в договора да се включи създаването на българско княжество в Добруджа.
Отначало император Павел І е склонен да се осъществи идеята. През 1812 г. обаче се появява заплаха от Наполеон, който се готви да нахлуе в Русия. Освен това проявява по-голям интерес от разширението на Русия в Закавказието. Затова тя е изоставена и на Кутузов е заповядано да върне войската в околностите на Москва.
