Патриотите от клуб „Традиция“ правят три черешови топчета, първото ще гръмне при възстановка на Дряновската епопея
Автор: Здравка Христова
Членовете на великотърновския клуб "Традиция” ще пресъздадат сцената на влизането на княз Дондуков-Корсаков в Учредителното събрание във Велико Търново. Инициативата е по повод честването на 135 години от знаковото събитие. Възстановката на събитията от 1879 г. ще се състои на 10 февруари. На тази дата в старопрестолния град отново ще посрещнат княза, който ще пристигне с файтон, след което ще поздрави земската войска на влизане в Народното събрание, разказа председателят на родолюбивия клуб Върбан Минев.
С това събитие започват проявите от патриотичния календар на “Традиция“. На 3 март част от членовете му ще се включат в традиционните тържества по повод освобождението на България на връх Шипка.
Други пък ще направят жива картина, пресъздаваща ежедневието в опълченския лагер. Това ще се случи пред паметника "Майка България” в центъра на Велико Търново. На 10 март по традиция клубът ще направи възстановка и на опита за залавянето на Филип Тотю от турска потеря в родната къща на "хвърковатия войвода” в махала Гърците, до село Вонеща вода.
Върбан Минев отбеляза, че това събитие се организира от клуба вече 8 години в чест на рождението на Филип Тотю. През април членовете на клуба са поканени да вземат участие в общо четири възстановки, свързани с Априлското въстание. Те ще се проведат в Панагюрище, Копривщица и карловското село Баня. На 15 май пък мъжете и жените от „Традиция“ ще се включат във възпроизвеждането на сцени от събитията от 1876 година в Априлци. За 17 и 18 май е предвидено пресъздаването на Дряновската епопея, а в края на същия месец членове на клуба ще отпътуват за Трансилвания, където също ще се включат в друга историческа битка.
На 8 юли ще бъде повторен друг исторически момент за старата столица - освобождението на Търново и посрещането на генерал Гурко, а на 20 юли край Вишовград ще бъде пресъздадена голямата битка на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Посрещането на императорския комисар За онези събития отпреди 135 години четем от историческите хроники, от които разбираме и какво ще видят търновци по време на възстановката на 10 февруари: “Времето за откриване на българското народно събрание наближаваше и българите с нетърпение очакваха пристигането на императорския комисар, който трябваше да го открие.
Накрая разбраха, че княз Дондуков-Корсаков ще пристигне в Търново на 8 февруари и жителите на древната българска столица се приготвиха да го посрещнат по достоен начин. Градът беше украсен със знамена, от прозорците на много домове бяха провесени килими, през улиците бяха опънати гирлянди от зеленина.
Върху шосето беше издигната триумфална арка, украсена с руски и български знамена; по стълбовете ѝ бяха преплетени зелени, червени и бели платна, на върха бе очертана корона, под короната бе направен надпис “добрѣ дошел свѣтлий княже”.
Улиците бяха пълни с народ. До арката стояха различни депутации, градските власти и духовенството. Зад арката в шпалир бе строена българската войска. Към 2 часа след пладне се показа императорският комисар, яздещ на бял кон, съпровождан от неголяма свита.
Приближавайки към арката, той слезе от коня и бе приветстван от епископ Климент като посланик на Царя Освободител и доброжелател на българския народ.
Князът, благодарейки на оратора, заяви любовта си към българите и в заключение каза: “Ще дойде време, когато Русия ще направи за българите повече, отколкото сега е направила за тях.” Тези думи предизвикаха възторжени овации, които дълго не преставаха.
След това на княза със сребърно блюдо бяха поднесени хляб и сол. Веднага му се представиха депутациите на турците и на възпитаниците на учебните женски заведения в града, облечени в бяло с гълъби и цветя в ръце.
Приемайки всички депутации, императорският комисар, съпровождан от народните маси, се отправи пеша към катедралата. На всяка крачка се разнасяше възторжено “ура”, при приближаване на княза някои пускаха бели гълъби със зелени венчета на шията, в знак на мир и надежда за спокойно развитие на освободена България, а девойки обсипваха пътя на императорския комисар с цветя и зеленина”.
Опълченски лагер в
центъра
на Търново ще разпънат доброволци от клуб “Традиция”. На националния ни празник българите ще видят и станат съпричастни на живота на българските опълченци от Руско-турската освободителна война. Търновци и гостите на града за първи път ще имат възможност да опитат войнишка чорба от славните времена преди близо век и половина.
В празничния ден членовете на клуба ще подредят изложба под открито небе с предмети от времето на войната. В експозицията ще бъдат представени униформи, лични вещи, оръжия, нагръдни знаци на опълченци и на турски войници от времето на цар Александър Втори и Осман паша.
Като почетна стража по време на представянето ще стоят доброволци, облечени в опълченски униформи, казва Върбан Минев, който е и инициатор за нетрадиционното посрещане на 3 март.
"Традиция" прави две
черешови топчета Две черешови топчета, които са точно копие на прочутото пушкало на Боримечката във Вазовия роман “Под игото”, изработват членовете на клуб “Традиция” във Велико Търново. За модел им служат автентични експонати от Априлското въстание, които се съхраняват в някои от музеите в страната.
Цевта на търновските топчета е с дължина 1 м, а на широчина достига 25 см. Заедно с колелета и лафета те ще тежат по около 150 кг.
Ентусиастите от “Традиция” вече са подсигурили черешовото дърво за оръдията. Техен главен майстор е оръжейникът на Регионалния исторически музей в старопрестолния град Сашо Дончев. Решили сме едното топче да дарим на музея, а другото да запазим за нас и да го използваме при различни възстановки, споделя Минев. И допълва, че черешовите топчета не са типични за Търновския регион, но не вижда основателна причина и в Първи търновски революционен окръг да си нямат такова оръжие. Първото топче се очаква да гръмне в началото на май по време на възстановката на Дряновската епопея.
Оръдията са предвестници на българската артилерия. Те са използвани за първи път по време на Априлското въстание от 1876 г., а техните залпове възвестяват наближаващия край на турското владичество. В битките участват общо 52 топчета, а техен главен майстор е панагюрецът Никола Бинбашев.
Дължината им е между 2 и 2,5 метра, стегнати на 3-4 места с яки железни халки и са поставени върху две колелета. Българската черешова артилерия има слаб боен ефект, но твърде силно морално въздействие както върху въстаниците, така и върху турския аскер и башибозук. Турците успяват да пленят над 10 български саморъчно направени оръдия. Едно от тях те откарват в Пазарджик и оттам чак в одринския затвор. За документация турците го снимат и тази снимка после е публикувана в някои английски вестници.
Черешовите топчета са поредното предизвикателство пред членовете на “Традиция” във Велико Търново. Преди година те изработиха три катапулта, точно копие на метателните машини от Средновековието. Сега сложните отбранителни и обсадни съоръжения са атракция за туристите на крепостта Царевец.
