Икономистите на БАН са убедени, че при липсата на актуален регистър на поземлената собственост събираемостта на дължимите пари е съмнителна
Данъкът не може да се въведе и събира заради липсата на кадастър. Това заяви доц. д-р Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при БАН по време на публичната си лекция „Земеделската земя в България - организация на ползването, регулации, възможност за въвеждане на поземлен данък” в София.
По данни от статистиката, обработваемата земя у нас е около 54 млн. дка, раздробена на 25 млн. парчета. Собствениците им са близо 3,5 млн. души, които няма как да бъдат открити без кадастрални планове, допълни доц. д-р Боюклиев.
Той е пресметнал на база пазарната цена на нивите и други коефициенти, че приходите в хазната няма да надхвърлят 200 млн. лева. Икономистите на БАН са убедени, че при липсата на актуален регистър на поземлената собственост събираемостта на дължимите пари е съмнителна.
Развитието на земеползването у нас зависи от две важни тенденции, обясни по-нататък в лекцията си доц. д-р Боюклиев. Първата е, че връщането на земята е най-скъпата реформа у нас - за периода от 1992 г. до 1998 г. са изхарчени 400 млн. щатски долара за реализирането на тази цел. В тази сума обаче не влизат заплатите на 300 служители в Министерството на земеделието и храните и други 900 чиновници в поземлените комисии в страната.
Втората тенденция е, че за последните 10 години пазарът на земеделска земя е бил най-динамично развиващият се у нас. Данните сочат, че от 2004 г. до 2013 г. около 18% от нивите са сменили собствеността си, като цената им е нараснала 4 пъти.
Средно с по 6 на сто расте и годишната рента върху земята, като увеличението следва размера на субсидиите от Европейския съюз. Финансовата помощ от ЕС през 2007 г. е била 15 лева, а през миналата година е нараснала двойно. За същия период рентата е скочила от 10 на 31 лева, каза още лекторът.
Междувременно Конституционният съд отмени ветото за продажба на земя на чужденци
и обяви, че решението на Народното събрание за удължаване срока на забраната е противоконституционно. Мораториумът беше гласуван през октомври 2013 г., като с него срокът върху забраната се удължаваше до 1 януари 2020 г.
Решението на депутатите противоречи на чл. 22, ал. 1 от основния закон, според който "чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон".
В Договора за присъединяването на страната ни към ЕС е предвидено в срок от 7 години да бъдат отстранени всички ограничения при търговията със земя. Срокът за това изтече на 1 януари тази година, като против удължаването му гласува само ДПС.
Този акт бе един от най-популистките, приемани от 42-рото Народно събрание, коментира "Правен свят", тъй като падането му в Конституционния съд бе неизбежно. "Всички депутати знаеха и неофициално признаваха, че приемат решение, което ще бъде отменено поради еднозначната клауза както в присъединителния договор, така и в Конституцията, където тя беше адаптирана", посочва изданието.
