Езическият обичай в северната държава е досущ като нашенския в зимните месеци
Автор: Камен Колев
Страховити същества с огромни маски, рога и звънци, които издават силен шум и плашат децата по тъмно. Кукери? Да, но и мъже, участници в обредния ритуал Перхтен в Австрия и Южна Германия. Традициите са толкова сходни, че дори се провеждат по едно и също време – през зимните месеци, в „мръсните“ дни около Нова година.
Дали някой се е заел да изследва корените на този ритуал – кога, къде и как възниква, не знаем, но едно е ясно, че в Европа съществува още от прастари езически времена.
В периода между 21 декември и 6 януари както в Австрия, така и в Южна Германия, тълпи от маскирани младежи и мъже излизат в селата и по градските центрове, за да прославят езическата богиня Перхтен (мн. ч. от Перхта – б. пр.), чието име в древнонемския език означава „брилянтна“ или „светла“.
Според предхристиянската традиция в Алпите, под монотонното биене на барабани хора, облечени в кожи и със страховити маски, устройват на площадите ритуални действия. Първоначално маските са били женски и са изобразявали същества от антуража на богинята Перхта, или както е известна в Словения – Пехта Баба.
Някои източници посочват, че тя е свързана със северната богиня Фрея, а други смятат, че традицията има келтски корени. Впоследствие маските се изменят в животински, направени от дърво и декорирани с рога. Костюмите са от кожата на кафява или бяла овца.
Други предания разказват, че Перхтен всъщност са диви езически духове, които се събират на големи групи в навечерието на Свети Никола (6 декември), зимното слънцестоене (22 декември) и Епифания (6 януари). Вдигането на врява от тези създания има за цел да „сплаши” зимата. Свързва се и с въплъщение на съдбата и душите на мъртвите.
„Кукерите“ палят огън, с който гонят зимата и "бият" лошите деца.
Едно от най-големите забавления за малчуганите е да дръпнеш Перхта за козината и той да не те хване. През 17-18 век Римокатолическата църква се опитва да забрани този ритуал, но по-късно той е толериран и се възражда отново. В района на Залцбург „кукерите“ ходят по къщите и стопаните на домовете ги канят на маса. Докато са с маски на главите, нямат право да говорят, за да не се превърнат в съществата, в които са се предрешили. В замяна на това обаче могат да пият без ограничения и по тази причина емоциите по време на Перхтен са големи.
В района на Халайн, Залцбург, ритуалът дълги години е бил забранен заради истински побоища, чупене на ръце, крака и обърнати коли по улицата след солидни почерпки с ракия. Сега там, където се провеждат шествията, наричани Перхтенлауф, винаги има много полиция.
В различните провинции ритуалът се провежда по различен начин. В големите градове „кукерите“ се изявяват и в стилистиката на рокерите, като свирят по площадите на камуфлажни китари под съпровода на хардрок.
Днес в района на Понгау, Австрия, се провеждат всяка зима огромни шествия Шьонперхтен (красив Перхтен, б. пр.) и Шиахтперхтен (грозен Перхтен – б. пр.).
Други регионални вариации включват Трестерер в района на австрийската Пинцгау, танцьори на кокили. Големи ски курорти са превърнали традицията в туристическа атракция, с която привличат всяка година тълпи от гости.
Аналогичните обредни ритуали по Нова година и Заговезни в България се наричат Кукерски игри. Изпълняват се също само от мъже, който се обличат в кожи, народни носии, носят зловещи маски. Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, парченца платове, огледала, лъскави пайети и други елементи.
Най-старинни се считат маските, представящи овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че игрите по произход са свързани с древните дионисиади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и бронзови звънци и хлопки.
Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно, а от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света, казват етнографите.
Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете за украса. И тук преобладава червеният цвят - символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня. Черният олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.
Кукерските игри в България имат сходна символика с тези в Австрия и Южна Германия – чрез специални магически танци и страшните маски да се уплашат и прогонят завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година.
И при българските кукери има вариации. Една от разновидностите им са т. нар. деведжии – облечени в кожуси с козината навън. На кръста си имат кожен ремък с прикрепени хлопки. Маските им са от шаяк и са украсени с цветни конци, панделки, дантели, пулове.
Деведжията носи в едната си ръка дървена сабя, а в другата топуз. В миналото в обичая участвали само ергени, а през последните години вземат участие и женени мъже.
Обхождането на къщите става само през нощта, защото традицията повелява слънцето да не свари деведжиите на пътя. На площада те развличат хората с весели сцени, играят буйни кукерски танци.
Подскачат високо, "за да расте високо житото", раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Обичаят завършва с голямо хоро. Кукерските игри са шумни и весели, нещо като народен театър на открито, изпълнен с хумор и сатира. Старите българи са вярвали, че смехът има особена магическа сила, с която трябва да се въздейства за берекет на животинския и растителен свят.
