Убийството на крал Александър от Владо Черноземски е фойерверк, прикриващ истинската мишена и цел
Автор: Борис Цветанов
Преди близо осемдесет години европейската преса взриви общественото мнение, оценявайки случая в Марсилия като атентата на века. Главният изпълнител - нашият национален герой, патриотът Владо Черноземски, бе наречен „терорист номер едно".
В Македония обаче запяха песен за него. Да се стигне до стъпалото на открития автомобил и да се стреля от упор в българомразеца крал Александър, за чиято охрана са наети 1300 полицаи и цялата елитна гвардия на „Секюрите национал”, се иска повече от смелост, хладнокръвие, съобразителност, ловкост и патриотизъм.
И досега сравняват Марсилия с Далас, но с убийството на Кенеди, освен по това, че двата атентата са филмирани, друга прилика няма. Задкулисието в убийството на американския президент е само повърхностно, докато загадката в Марсилия надхвърля възможностите на най-добрите пера в криминалния жанр.
Атентатът е руска матрьошка, при която новото лице винаги е най-малко очакваното. И докато се чака следващото, старото, като един двулик Янус се оказва, че не е това, за което сме мислели, че е.
Странно е, че опитното френско контраразузнаване не включва в разследването логичната версия, че може би крал Александър не е бил истинската мишена, че обект номер едно е бил френският министър на вътрешните работи, също загинал в атентата.
Терорист номер едно загива от куршума на друг член на терористичната група - Мио Крал, демонстративно, за да се спази закона, че най-добре мълчат мъртвите. Часове по-късно в полицията сам Мио Крал изпява всичко, дори това, което не би трябвало по законите на конспирацията да знае.
Това не са всички въпроси, които никнат като бурени при отварянето на атентата матрьошка. Учудващо е, че европейската преса не обръща никакво внимание на статия на сръбския журналист Града Козомарич, кореспондент на лондонския "Таймс", който заявява, че усташите, за които се приема, че са организирали атентата, са били само марионетка в опитните ръце на ГПУ.
Дори Иван Михайлов, надарен със здрав разум, некоронования крал на Македония, гений на конспирацията, извършва без да иска това неоценима услуга на организаторите на атентата, искрено възкликвайки: „Милиони хора благославят Владо Черноземски! Герой срещу една тирания. В Марсилия той не извърши убийство, а наказателна присъда, която чрез милиони проклятия и реки от кръв и сълзи беше произнесена от македоно-българи, хървати, албанци... Господ да благослови Владо - това е гладът на милиони жени, майки и сестри!"
Колкото и само в щрихи да сме се опитали да дадем бледа картина на атентата, читателят, вярваме е наясно, че тук имаме работа с гениално разработена манипулация. Дело на гений, който освен изключителен манипулатор, трябва да е още и съобразителен, с усет към детайлите, с интуицията на гросмайстор и задължително с въображение на поет.
Бил е такъв. Вячеслав Менжински. Наследник на Дзержински в ОГПУ след смъртта му. Дворянин, философ, юрист, журналист, владеещ 14 езика, най-сетне и поет. Прочее Владо Черноземски също пише стихове.
Марсилия, 9 октомври 1934 г., 16 часа и 12 минути. По булевард "Ла конебиер” се движи кортежът на току-що пристигналия с кораба "Добровник" югославски крал Александър. Той е в третата кола. За сигурност.
До него - външният министър Луи Барту. Срещу тях - ветеранът генерал Жорж.
1300 полицаи се грижат за безопасността на район, разделен на участъци от пристанището до кметството. За охраната отговаря шефът на „Секюрите Национал” Систерон. Кортеж от елитни кавалеристи е около колата. Шеф им е полковник Пиоле.
Неочаквано от тълпата с огромен букет в ръце изтичва мъж и с възторжен вик на френски и сръбски "Да живее краля!" се спуска към колата, скача на стъпалото, колата почти спира, поднася букета на краля, Александър го приема ... и вижда дулото на деветмилиметровия валтер.
С изстрелите всичко замира за два-три мига... След което идва хаосът. Писъци и викове отвсякъде. Полковник Пиоле с гола сабя скача срещу атентатора. Съсича мъртвец. Мио Крал вече си е свършил работата - застрелял е терориста. Лишено от смисъл, както вече знаем...
Изстрелите продължават. Вече стрелят полицаите. Читателят да обърне внимание - осем десетилетия автори, нищо не разбиращи от полицейска работа, говорят за безразборна стрелба на полицаи. Но това са елитни служители на реда. Те трябва да предотвратяват хаос, а не да го създават. При това са убити две жени.
А французинът в кръвта си е кавалер. Французин не би стрелял в жена. Освен ако не са провокирани. Освен ако не са видели жена с димящ след изстрела револвер. Не са улучили нея. Тя е изпълнила задачата си - да убие Луи Барту и да се измъкне, опитна е във всяко отношение.
Друга нелепост, която и до днес си битува, е, че Владо Черноземски е убил и френския министър. Нелепо е, ако се познава характера на Владо. Човек на детайлите (работил е и като часовникар), той още е отговорен и прецизен в работата си - при едно изпълнение на смъртна присъда отлага покушението три дни, за да не се допусне смърт на невинен по погрешка или дори от рикошет.
Някои пишат, че полицаите стреляли по Владо, гръмнали случайно и министъра.
Когато полицаите вадят патлаците, терористът е вече на земята в краката на полковник Пиоле.
Продължаваме с недоразуменията: Арестувани са Мио Крал и терористът с български корени Иван Райч. Никой от тях не е унищожил паспорта си. Докато Мио Крал пее в полицията, става ясно, че три лични карти на атентаторите са издадени в Монреал, Канада, че са все на канадци с чешки произход, че имат една серия и поредни номера. Елементарна справка на „Секюрите” и от Канада се получават данните за още една лична карта с пореден номер от същата серия...
А Мио Крал пее и лъже. Според него Владо Черноземски е извършил акта, след като на него се паднала честта чрез тегленето на жребий, което е поредната нелепост. Както и тая, че в характера му не е да бъде камикадзе.
Той е истински Вилхелм Тел - с револвера си многократно за веселба е свалял шапката на приятеля си готвач от Велиград - колко му е да стреля иззад някой ъгъл и да изчезне в тълпата. Историците пишат, че на организацията им е бил нужен демонстративен терористичен акт. Напомнят такива от практиката на ВМРО: Мелпомина Карничева във Виена, Димитър Стефанов в Милано, Мара Бунева в Скопие. Но и в демонстративните атентати ВМРО си има почерк. В Марсилия той е чужд.
Но тук има още една подробност за сценариста. През 1927 г. Владо Черноземски предлага на ръководството на ВМРО да взриви сградата на Обществото на народите, самовзривявайки се, за да обърне внимание на света за македонския въпрос. Ръководството не одобрява. Дали Венжински е знаел за това намерение на Владо, можем само да гадаем, но факт е, че е било добре дошло.
Разследването се поема от сенатска комисия с шеф Андре Лемер и от главния следовател на „Секюрите” Гибало. И двамата са членове на профашистката организация "Огнени кръстове".
С този атентат се хвърля тъмна сянка и на България. Световната преса гръмва: Българите, освен че взривяват божи храмове навръх Велики Четвъртък, още са и убийци на крале. Злостната кампания много напомня тая, която знаем от наши дни, подета от Запада по повод атентата срещу папата.
