Българите са открили виното и първи те го произвеждат

Автор: Борис Цветанов

Преди време „Десант" се опита да обърне внимание на нашите държавници, че други народи нагло крадат авторството на традиционни национални наши продукти, като ракията и шкембе чорбата. Но нашите властимащи вестници не четат.

Сега пак бием камбаната – в Грузия развяват байрака и свикват учени под знамената на национална конференция, която да докаже, че грузинците са откривателите и първите производители на вино в света. Това че някакъв си хронист от древността – а именно Страбон, сочел за такива траките, дори споменавал конкретното име на създателя на напитката – Евмолп, няма значение.

Както и писанията на Омир и Овидий – ами те са певци, това им е работата, никаква наука! Три книги, излезли в Лондон и Париж – през 1961, 1972, 1992 г., с уж принос към история на виното, изглежда са дали надежди на грузинците. Те са обобщени в едно изречение на Норман Дейвис в капиталния му труд „История на Европа" (преведен на български от великотърновското издателство „Абагар”), което гласи: „виното е дошло от Кавказ".

Внушителната творба на Дейвис според „Сънди таймс" „прелива от наука". А според „Сънди телеграф” още е и „документална и достоверна”. В нея  България фигурира мимоходом в едно изречение, в което наред с Румъния, Франция и Италия, Бай Ганьо би ревнал: „Машала бе, маскара!". Но ние само ще отбележим, че когато по нашите земи вече е имало развито земеделие, в Испания, Франция и Италия земеделската революция е трябвало да чака още две хилядолетия революционната си ситуация. Пък и дива лоза в тези земи не е виреела, което прочее го пише другаде в „благородния паметник на ерудицията" (по думите на „Индипендънт”.

Редовните читатели на „Десант” да не се лъжат, че това е Норман Дейвис – агентът на „Сикрет сървис” в София и един от прототипите на Джейм Бонд, за който неведнъж сме писали във вестника. В случая просто става въпрос за тривиално съвпадение на името и фамилията.
Та внушителното по обем и иначе наистина пълно с ценни сведения издание на адаша на шпионина дава зелена улица и на друга абсолютна грешка, която сочи произхода на думата „вино” от санскритското „вена”, т. е. любима. По подобие на  Венера.

Разбира се, Норман Дейвис е ползвал изследвания на английски и френски учени, но всички те са специалисти в други области – най-вече търговията с вина и географията на качествените вина, което не е обект на нашето проучване.

В книгата му се срещат и любопитни подробности, като споменаване на световно неизвестния светец Мартин от Тур, пръв покровител на пияндетата, на свети Винсент (Вонящ на вино) и Урбан, покровител на производителите на тази гроздова напитка. Но в този „благороден паметник на ерудицията”, както определя изданието „Файненшъл таймс”, няма нито дума за Дионис, който за виното е нещо като свети Петър за църквата. А този бог си е наш, докато не ни го откраднат македонците, разбира се.

За откритата преди няколко години по нашите земи култивирана лоза на възраст вече няколко хилядолетия приемаме, че авторите не са запознати, простено им е. Остава обаче горчивият вкус на непризнанието ни от прехвалена Европа. Но това не е нищо ново – Норман Дейвис например пише за спирането на сарацините от Шарл Мартел като причина за спасяването на Европа от мюсюлманските  нашественици, но нито дума няма за кан Тервел. А ако не е бил той, в Лондон, Париж, Берлин и Рим щеше да се изучава не християнството, а Коранът.

Време е обаче да хванем бика за рогата. Науката за произхода на думите и тяхното първоначално значение – етимологията, дава уникално доказателство за авторско свидетелство като първи производители на виното в ръцете на далечните ни прадеди. Това е българска дума. Или тракийска, за по-прецизните читатели. Но ние приемаме твърдението на Ганчо Ценов, че траки, пелазги, мизи, македонци, мирмидонци и пр. са само различните имена на българите – един от двадесет и един народи в света, повечето отдавна несъществуващи, споменат в Анонимния хронограф, който е латински превод от четвърти век на много по-древен източник. Произходът им е от Сем, син на Ной.

Този народ, създал първата цивилизация в света край Черноморието след гигантския катаклизъм, известен като световен потоп, тръгва на безпримерна хилядолетна сухопътна одисея през Двуречието, Египет, Шумер, Индия, Тибет, Памир, Хиндокуш, Китай и Монголия, обратно през Сибир, Мала Азия, Дон, Волга и Кавказ към старите родни земи.
Според приписка в Манасиевата хроника, открита от писателя Тодор Ризников, а не от някой мастит историк, Аспаруховите българи просто са се завърнали при своите братя отвъд Дунава... Ако се проследи пътя на мигриращите наши прадеди, ще се види, че където е стъпил крака им, там се е разливало и вино.

Тук са останали пак многобройни представители на този народ, наричани най-вече траки, но мигриращите са наричани още преди хилядолетия българи, защото в „Махабхарата" и „Пураните" има редове, че за индуските князе било въпрос на гордост да са от български произход.
Тия българи завинаги са оставили следи в Индия, Пакистан, Непал и Шри Ланка. Руският писател и учен Еремей Парнов казва по този повод: „Има една база на културата на тия народи и праосновата трябва да се търси в Югоизточна Европа, по-точно – на Балканите и най-точно в Източните Балкани".

Вероятно съвсем неслучайно се говори, че Индия е Азиатската Атлантида, а теориите, че траките са наследници на Атлантида са известни отдавна. Позволихме си малко повече да пишем за Индия, защото според старо тракийско предание, нашият цар на виното Дионисий, заедно с амазонки (и те според изследователи са от български етнос) организирал голям поход чак до Индия.

Връщаме се към етимологията. Вино, казахме, е българска дума или тракийска и тя идва от „увивам” – това добре познато свойство на лозата. И е българска по строеж, защото както обикновено става с думите от среден род завършва на „о”. И това слово за божествената напитка се явява универсална за народи от различни езикови групи.

Започваме с хетите, защото държим да се върнем колкото е възможно по-назад във времето – за тях думата е „виана”. За гърците е „инос”. За арабите – „уайн”, за етиопците – „вайн”, за арменците – „гино”, за келтите – „вино”, за британците вече е „уайн”, за холанците – също „уайн”, за латинците – „винум”, за французите – „вин”, за испанците – „вино”. Накрая, за главните претенденти за славата – грузинците, тя е „гвино”. Нека отбележим обаче, че окончанието на „о” не е правило в езика им.

Бихме продължили, но и това е достатъчно, за да може всеки тройкаджия по етимология да си направи извода, че това е възможно само ако е имало един пръв откривател на напитката, който е наложил на другите народи не само нея, но и наименованието.
Вероятно по-информираният читател ще реши, че шмекеруваме и се правим, че не знаем, че най-старото вино е открито в Китай. Давността му се изчислява на 5000 години. Като добавим и описанията на древни хронисти за винени ритуали и запои в китайските императорски дворове, току-виж започнем да си задаваме въпроса – че то китайците, като първооткриватели на какво ли не, дали пък не са първите, които са култивирали лозата и са получили от гроздето вино.

Не са. Ние имаме да си оправяме стари сметки с китайците. Календара са ни присвоили, медицината, особено що се отнася до масажа, дори гордостта им – учението „дзен”  (всемогъществото на душата) първоначално е наричано „чан”, от българската дума „джан” – т. е. „душа”.
Но към виното са внимателни. В наше време в Китай се опитаха да произвеждат вино в индустриални количества и да осъществят мечтата на пияндетата за две двулитрови бутилки за лев, ама се оказа, че качеството е на самото дъно. За да си го признаят самите китайци, трябва да е още по-долу, но млъкни сърце.

Работата е там, че колкото и да е голяма Поднебесната империя, по земите й виреят само лози от най-нисък клас. И то при съвременната агротехнология.
А какво е било положението преди 5000 години? Ами тогава само народ с хилядолетни вече традиции в производство на вино е бил в състояние да произвежда такава напитка от калпавите лози. И този народ е оня съседен, с който китаците са били в непрекъснати културни и икономически, пък и военни контакти – българите.

За да не ни обвинят, че прибягваме към доказателство в стила на соцреализма от типа: „учението е вярно, защото е вярно", ще се спрем и на възможността и друг народ от ония, за които по-горе писахме, да е откривателят и наложил думата.
Гърците в никакъв случай не са. Те са по-късно население на Балканите, пък и са пиели виното разредено с вода, което показва непоносимост към алкохолния градус –  нещо, което не би било характерно, ако те са откривателите.

Арабите са стар народ, има сведения, че са пиели вино отпреди 5000 години, но чак до второто хилядолетие преди Христа те са неорганизирани номадски племена, а производството на вино си иска уседналост и занимаване със земеделие. Така че те са получили виното наготово чрез близки контакти, засвидетелствани от стари хронисти като сходство с носиите  на траки и араби (но при траките като оригинал те са по-пъстри и богати на украса, б. а.).

Колкото за другите народи, ще прибегнем пак до Норман Дейвис, който отбелязва, че чак през четвъртото хилядолетие преди Христа се наблюдава разширяване на земеделските земи, започнало от Черноморието и Балканите към Франция, Швейцария, Британските острови  и... Кавказка Иберия. А това са земите на днешните грузинци. Контактите на траките с арменците и близките им иберийци датират оттогава, но по нашите земи виното вече е било познато поне от две хилядолетия.

Иначе близките връзки на грузинци и българи постоянно са се задълбочавали. Според дагестанския хронист Дербент градовете в Грузия са строени от пришълци, дошли от Памир и Хиндокуш. Те били аналогични на Плиска и в тях се срещат паметници, подобни на Мадарския конник. Има удивителни съвпадения и на думи при двата народа, които у нас се срещат като диалектни. Така например на яйцето грузинците казват „коко”, а на свинята викат „шопар”. Има и общи имена –  Бориси, Джако, Пело. А и у двата народа двете най-разпространени имена за кучета са… Шарко и Мурджо.


В категории: История , Горещи новини