Апостолът в оценките на своя палач Али Саиб паша

Това проличава от стотиците телеграми на турската султанска полиция. Масовите арести смущават властта още преди залавянето на Левски. На 27 ноември 1872 г. в доклад до султана се обръща внимание „Категорично да не се допусне въпросът да се раздуха и разшири“ и  „с това да се развълнуват духовете на населението“ („Доклад до негово величество“, превод Панчо Дорев, в.“Зора“, бр.3142 от 22 декември 1929 г.).

Министерският съвет на Цариград е сезиран, че се разкрива сериозна революционна организация в България. За това са нужни преди всичко „тайни агенти“ и „тайни издирвания“. Такова е нареждането на Цариград до Дунавския вилает. Именно това нареждане показва, че предварително следствие в София, Орхание, Тетевен и Ловеч, както и разпитът пред Извънредната комисия, имат дълбока и сложна задкулисна дейност. Правителството разрешава да се изразходват суми за тази дейност „под форма на здравни разходи“.

На 14 декември 1872 г. Али Саиб в потокол № 1 до великия везир предупреждава, че „се е узнало какво Българският революционен комитет, за който се получавали сведения, че от дълго време насам се събирал във Влашко и Сърбия с цел да подстрекава и бунтува България, е посеял отново семето на бунта в някои български селища“ („Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд“, 1952, с. 232).

Четири дни след това, на 18 декември 1872 г. в Цариград, този въпрос стои пред Министерския съвет. И там се взема най-лесното решение – да се бърза с обезглавяването на революционната организация.  В доклада на Министерския съвет до султана изрично се подчертава: „Предвид обаче на обстоятелството, че въпросната организация е образувана с цел да се вдигне революция... и че тя е пристъпила към изпълнение на своите замисли, едно спешно изпълнение на издаденото спрямо главните смутителни наказание...“ се налага, за да послужи „за добър пример на всички членове на горепоменатата революционна организация“ (ДТС, т. І, Извори, с.588-589).

Тревогата в турската власт обаче става изключително по-голяма след появата на Левски. Тя очаква много от него и нищо не получава. Общи само подхрани надеждите, а Левски донесе само разочарования и уплаха. Срещата с Левски кара Али Саиб паша да направи нов, много по-сериозен извод. На 8 януари 1973 г. той пише до своето правителство, че „революционната организация“ е подготвяла „въстание против Отоманската държава“ („В.Левски и неговите сподвижници“, с.253). Само шест дни по-късно се разбира до какви изводи е стигнал специалният пратеник и председател на Държавния съвет Али Саиб:
„...шефът и организаторът на бунта Васил Дякон Левски е подстрекавал поданиците на султана към въоръжено въстание срещу държавата, бил председател и подбудител на станалите бунтове“.

Как Али Саиб оценява Васил Левски?
Според него той не само е „натоварен от комитета във Влашко да подбужда и бунтува България“. За дивизионния генерал Али Саиб Левски се очертава, по негови думи, „като компетентна и централна личност, която е подбуждала населението да образува комитети, които да се готвят да въстанат против Османската държава. Той разширявал кръга на бунтовническата дейност и на някакви други действия и е бил председател на всички комитетски организации. Понеже е бил твърде хитър и лукав, а същевременно известен по своята храброст... той не можа да бъде заловен...“. Като дава тази характеристика, генерал Али Саиб трябва да признае и че не той и неговата власт откриват Левски.

„След като неговият портрет се разпрати и неговото преследване и търсене не спря, най-сетне чрез усърдието и посредничеството на Ловчанския каймакам, той биде настигнат в село Къкрина, нападнат и заловен“.
Това блестящо признание показва, че Левски наистина без предателството е бил науловим! И това трябва да признае първият държавник и султански генерал. Именно за това тревогата на Али Саиб е голяма. Той, лице в лице с Левски, разбра неговата сила, за да стигне до това признание и да го съобщи на султана си...

Али Саиб паша трябваше да признае, че властелин на поробена България бяха не неговите паши, каймаками и заптиета, а комитетите на БРЦК. Левски владееше духовете. И когато бе обесен, неговата личност остана да живее в пламъците на Априлското въстание и Освободителната война.
След 6 февруари 1873 г. (по стар стил) тревогата в Цариградския министерски съвет става още по-голяма. За всички бе ясно, че българският народ е непокорим! Сам министърът на полицията призна това и още по време на процеса даде „нужните инструкции до началника на втори корпус Абди паша да бъде готов при всяко поискване на помощ“ (ДТС, т.І, с. 567). Армията бе вдигната срещу обезоръжения български народ“.
  

В категории: История , Горещи новини