Светини, останали ни от Апостола на свободата

Автор: Диана Славчева

и тачи с богоговение паметта му. И въпреки че гробът му – по волята на съдбата и на отродителните ни управници – все още практически не е разкрит и възстановен, все пак до наши дни са запазени някои от личните вещи на Дякона. Благодарение на тези свидни реликви, днешните поколения имат възможността да усетят и в настоящето ни съвремие присъствието на този „един син“ на майка България.

Може би най-вълнуващата светиня от всички тези ценни вещи са кичурите от косата на Апостола. Тези, които той предава на майка си с думите: „Мамо, вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе, защото може би ще остана неопят и непогребан“.

След смъртта на Гина Кунчева кичурите са запазени от дъщеря й Яна, която през 1907 г. ги предава на министъра на просвещението. От 1942 г. насам те се съхраняват в Националния военноисторически музей в София. Част от тях може да се видят и в стъкленица, изложена в параклиса, изграден край родната му къща музей в Карлово, както и в древния храм „Св. София – Премъдрост Божия”, издигащ се в непосредствена близост до лобното място на Левски. В тази църковна сграда, градена още през ІV-VІ в., ежегодно се отслужва панихида в памет на някогашния йеродякон Игнатий, положил основите на свободата ни. Русият му кичур, пазен тук, е дарен на 21 февруари 1970 г. от Бочо Христов Загорски, първи сестрин внук на Дякона.

В столичния военноисторически музей са изложени също револверът и тасчето на Левски. Медният калайдисан съд, с който той си наливал студена вода от планинските потоци, докато е бил знаменосец на Панайот Хитов, в Легията на Раковски, а и след това, постъпва в музейния фонд през 1940 г. като дарение от племенницата на Апостола София Зидарова.
В експозицията може да се види и сребърното кръстче, което е висяло на шията на големия наш герой. То му било подарък от вуйчо му хаджи Василий, който го донесъл на любимия си племенник от Божи гроб в Йерусалим.

Все още се пазят и дяконските одежди на Левски, с които той се обличал на богослуженията. Те са част от най-ценните реликви, съхранявани в Сохотския манастир „Св. Спас“, където Васил Иванов Кунчев приема монашеството.
Ловешкият музей пък може да се похвали с притежанието на камата и ятагана на Апостола. Там се пазят и няколко печата на селища у нас, изработени от червен восък, с които той е заверявал тескерето си.

В карловското село Войнягово, където Левски се цани за даскал в килийното училище към местната църква. Това става броени дни след като на Гергьовден саморъчно отрязва дългите си коси на свещеник и се „раздечва“. Училището е организирано към местната църквата „Св. Димитър”, а в класната му стая, където Даскала е учил децата на четмо и писмо, днес са изложени мастилницата и калъфът за перодръжката – т. нар. „дивит”, които той непрекъснато носил в пояса си.


Патриотичен календар

14 февруари 869 г. – Умира Константин-Кирил Философ, един от създателите на славянската азбука

15 февруари 1950 г. –  В Ловеч отваря врати първата езикова гимназия у нас

16 февруари 1900 г. – Обнародван е първият Закон за празничните дни в България

17 февруари 1371 г. – Умира българският цар Иван Александър

17 февруари 1925 г. – Убит е българският политик и депутат Тодор Страшимиров, брат на писателя Антон Страшимиров и историка Димитър Страшимиров

18 февруари 1873 г. – В покрайнините на София е обесен Апостола на свободата Васил Левски. Официално годишнината се чества на 19 февруари

19 февруари 1882 г. – С указ на княз Александър Батемберг град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич

19 февруари 1886 г. – (стар стил) Сключен е Букурещкият­ договор между България и Сърбия


В категории: История , Горещи новини