Директорът на Регионалния исторически музей в Кърджали – Павел Петков, е внесъл писмо в Областната дирекция на полицията, в което настоява
Автор: Светлана Николова
районът на уникалната сграда, в която се помещава поверената му за управление институция, да бъде строго охраняван. Петков е поискал униформените служители на реда да са там на 25 февруари.
На тази дата магистратите от окръжния съд в родопския град ще решават съдбата на въпросната сграда, която е списъка на 90-те български имота, върху чиято собственост претенции има Главно мюфтийство.
Повод за безпокойството на Петков е заканата от страна на Сдружението на футболните привърженици в България, че хора от агитките ще пристигнат в Кърджали за заседанието. По този повод искам да се гарантира сигурността на работещите и посетителите в музея, се казва в текста на молбата, подписана от него.
„Притеснени сме всички, на улицата ме спират и непознати хора с тревога, че мирът в Кърджали е застрашен, чудя се как да ги успокоявам. Колегите ми също се тревожат какво ще стане, ако съдът предостави сградата“, обяснява мотивите си за писмото музейният шеф пред местните медии.
Недоумение обаче буди огромният му страх от „посегателства“ върху стопанисвания от него паметник на културата. Отсега се знае, че протестиращите срещу апетитите на мюфтийството ще се събират пред съдебната палата и нямат никакъв интерес да ходят в музея. Нещо повече, митингът ще е в защита на РИМ-Кърджали, да бъде спасена сградата от дългата ръка на мюсюлманското изповедание.
Реакцията на Павел Петков е обидна и не е българска, коментираха от сдружението на футболните запалянковци. Те нарекоха искането за въоръжена полицейска охрана „наливане на масло в огъня“.
Както „Десант“ вече писа, делото е по иска на мюсюлманското вероизповедание у нас срещу Министерството на регионалното развитие, с иск сградата на Регионалния исторически музей в града и земята, върху която е построена тя, да бъдат върнати на Главното мюфтийство.
След първото заседание на 18 декември м.г. адвокатът на имамите Красимир Руев подчерта, че уникалната сграда е построена в периода 1923-1930 г. с дарения от мюсюлманите – курбански кожи, камък, пясък, пари от богати търговци и доброволен труд.
По-късно, през 1948 г. с решение на светската общинска власт и със съгласието на Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община сградата е отдадена под наем за 15 г. Съдията Веселина Кашикова настоя да се докаже, че държавата незаконно е завзела имота и че той е съществувал в претендираните размери от 18 400 кв. метра. Имотът е одържавен през април 1950 г., с което мюсюлманите били съгласни и сега, но не признават държавата за действителен собственик.
Масивната триетажна сграда е трябвало да служи за медресе – мюсюлманско духовно училище, но никога не е била действащ ислямски храм.
За събитията в Карлово и Пловдив по повод претенциите на Главно мюфтийство, четете на стр. 8 и 11.
