Заедно с Левски Йонков участва в Първа и Втора българска легия на Георги Раковски в Белград
Автор: Йоанна Николова
На 5 февруари жителите на борческото тетевенско село Гложене отбелязват 125 години от смъртта на родения в него виден революционер и верен съратник на Васил Левски в борбата против турското робство за свободата на България – Васил Йонков – Гложенеца.
Името на героя днес носят улици в Ловеч и Гложене. Родната му къща, запазена до ден днешен в автентичен вид, е отбелязана с мемориална плоча. В негова памет е съградена и чешма.
Заедно с Левски Йонков участва в Първа и Втора българска легия на Георги Раковски в Белград. През февруари 1872 год. двамата с Апостола на свободата основават местен революционен комитет в Гложене от 34 членове, в чийто състав е включена и майка му Йонковица Вутева.
Васил Йонков не само е придружавал Дякона, но е изпълнявал самостоятелно редица задачи, възложени му от него. Той е бил главният му куриер в Ловчанско, Троянско, Ботевградско и Етрополско. Заедно със Сава Младенов от Тетевен Гложенеца е бил упълномощен да събира членския внос от комитетите в много български градове. Организирал е пренасянето на революционна литература и вестник „Свобода”.
Подписът му фигурира непосредствено след подписа на Левски в протокола от Общото събрание на революционната организация в Букурещ, състояло се през 1872 г.
Скоро след не добре обмислената акция на Димитър Общи за обира на турската хазна в Арабаконашкия проход, извършена без одобрението на Левски, Йонков бива арестуван. На разпитите той проявява голямо мъжество и не издава никой от съратниците си. Изпратен е на заточение в Диарбекир, откъдето през 1876 г. успява да избяга заедно с Атанас Узунов, установявайки се първо в Русия, а после в Румъния, където възстановява контактите си с дейците на Българската революционна организация.
При обявяването на Руско-турската освободителна война той постъпва в Опълчението. Заедно с руските освободителни войски преминава река Дунав и участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, където е бил ранен в единия крак. За проявена храброст е награден с три ордена, между които и Георгиевския кръст. Умира на 5 февруари 1889 г. (по стар стил) в Ловеч. Гробът му се намира в близост до Алеята на българо-съветската дружба в парк „Стратеш”.
По-малкият му брат Димитър загива в сражение между турците и четата на Христо Ботев във Врачанския Балкан.
