Родолюбци от цяла България се изправят срещу новото робство
Автор: Стефан Солаков
Президентът Росен Плевнелиев, този бавнозагряващ политически реотан, стигна до гениалното прозрение, че „някой пали етническо напрежение в България“. Кой точно е този някой, комсомолският секретар от Гоце Делчев деликатно замълча. Защото подстрекателят стоеше рамо до рамо с него и го гледаше в упор с наглите си анадолски очички.
И не само го гледаше, но и ръсеше обидни квалификации към целокупния български народ и към неговата историческа икона Васил Левски.
Главният потурнак на републиката Лютви Местан с безпрецедентно арогантен тон заяви в присъствието на държавния глава, че Апостолът на свободата е едва ли не пример и пътеводител за незаконната турска партия у нас.
Цитирайки некоректно някои от идеите на Левски за „чистата и свята република“ и за равните права на нейните граждани, агент „Павел“ явно се подиграваше на гламавия ни президент и на цялата българска общественост.
Зашеметен от ориенталското коварство на своя събеседник, Росен Плевнелиев все пак успя, макар и доста страхливо, да промълви, че политическата агитация у нас трябва да се води на официалния български език. Потурнакът изобщо не му обърна внимание, защото бе зает да обяснява на журналистите колко прост е нашият народ и колко трудно би разбрал каква е същността на предлаганите от президента референдуми.
Плевнелиев сам си е виновен, че се превърна в посмешище за много от политиците и коментаторите на неговите непрестанни гафове, откакто се настани на „Дондуков“ 2. Незнайно защо той се обгради от дами със съмнително образование и пренебрегна опитните експерти, особено в сектора за национална сигурност.
Сега бере горчивите плодове на тази недалновидност и постоянно се издънва в своите оценки и квалификации за актуалната обстановка в страната.
Недопустимо е за един държавен глава да осъди счупените стъкла на една регионална джамия в Пловдив, а да премълчи нападението на единствената българска църква в Цариград, извършено преди две години от турската фашистка организация „Сивите вълци“.
Впрочем тогава си замълчаха и неговите управляващи авери, начело с бащицата Бойко Борисов, който иначе беше големият юнак, изпратил въоръжени до зъби робокопи, за да бият въстаналите срещу правителството софийски граждани.
Преди две години обаче агент „Буда“ беше зает да лиже задника на своя „голям приятел“ Реджеб Ердоган и погромът върху църквата „Свети Стефан“, едно архитектурно бижу, кацнало на брега на Златния рог, едва ли е разтревожил особено градския бабаит на Банкя, зает тогава с усърдното източване на българската хазна и прехвърлянето на огромни капитали към задгранични финансови убежища.
Нашите читатели отдавна са наясно, че т. нар. управляващ елит на България е напълно безпомощен срещу неоосманския заговор срещу републиката.
Атаката на Високата порта е повсеместна – оспорва се не само националната ни идентичност, но отскоро и целокупната територия на държавата. Преди година официални представители на Анкара заявиха в прав текст, че притежават документи за собственост, претендиращи за почти сто процента от земите на днешна България.
Да сте чули каквото и да е, дори и плахо възражение от управляващите ни синковци срещу наглите анадолци? Не сте, нали? Тогава не се чудете, че новите османци ще продължават да ни яхат като добичета и да ни връщат в мрачните векове на тяхното „присъствие“ по нашите земи.
Вижте само какво нахалство и престъпно отношение към българската история се излъчва от един коментар, публикуван в „Кърджали хабер“ (новини от Кърджали) – една антибългарска информационна агенция, действаща на територията на този все още, поне по документи, югоизточен български град.
Направено е директно внушение, че знакови селища у нас са създадени от османските завоеватели и че днешната им собственост трябва да бъде предадена в ръцете на техния „законен“ наследник, а именно Главното мюфтийство на мюсюлманите в България.
Град Карлово направо е обявен за собственост на някой си османски паша Карлъ Али бей, създал това балканско селище през 14 век и „успял да го развие културно и икономически благодарение на османската предприемчивост“.
С други думи на нас, днешната рая, управлявана от наследниците на тогавашните османлии, не ни остава нищо друго освен да изгоним непокорните общинари на Карлово и отново да предадем градчето в ръцете на съвременните деребеи и политически онбашии.
Изключително опасно и позорно е поведението на т. нар. трета власт – съдебната система у нас. Съюзът на българските съдии най-неочаквано застана на страната на Главното мюфтийство, разтворило лакомо уста да погълне половин България, под предлог че има документи за собственост, завещани му от времената на турското робство.
Уплашен от масовите протести срещу продажните български съдии, подкупени от турските емисари у нас, професионалният съюз на съдебните магистрати удобно забравя за мършата в собствените си редици и доста недалновидно се изправя срещу данъкоплатците, които осигуряват щедрото заплащане на неговите членове.
Последното доказателство за меркантилността и престъпната зависимост на редица български съдии от задкулисните кукловоди в държавата беше скандалното съдебно решение за преотстъпване на несебърските дюни на алчни строителни предприемачи.
България днес е изправена срещу комбиниран заговор, в който участват вътрешни и външни врагове на нашата нация. За радост защитата срещу тези българомразци с всеки изминал ден става все по-осезаема и ефективна. Към тревожната камбана, която вестник „Десант“ и ТВ СКАТ бият от няколко години насам, се присъединяват и църковните камбани на Карлово, Пловдив, Стара Загора, Ямбол и на цялата християнска общност, надигнала се за решителна схватка срещу новите поробители. Боят отново настана и отново тупкат сърца ни...