След над 130-годишно съществуване, домът "Рада Киркович" наскоро бе затворен. Държавата няма средства за него
Автор: Камен Колев
Генерал-губернаторът на Източна Румелия ген. Аркадий Столипин и съпругата му княгиня Наталия Горчакова са двойката, събрала средствата за първото пловдивско сиропиталище. Дом "Рада Киркович", чието здание съществува и до днес, стана и първият затворен приют за сираци. Наскоро децата бяха изведени на други места, а старата сграда ще се използва за социалeн център от общината.
Генерал Столипин, братовчед на поета Михаил Лермонтов, е от стар високопоставен дворянски род. Съпругата му - Наталия, също е със синя руска кръв. Двамата са заедно в разгара на Руско-турската война, където той е корпусен командир, а Наталия - милосърдна сестра.
След Санстефанския мирен договор Столипин става губернатор на Пловдив, а след Берлинския конгрес, и генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринско.
Чрез поста си той налага военни и граждански административни порядки като тези в Княжество България. Така пречи на османската власт в автономната област и създава предпоставките за Съединението.
Преди обаче да сдаде властта на княз Алеко Богориди и да стане комендант на двореца в Кремъл, Столипин прави една голяма добрина на Пловдив. Той е фин човек, който освен с военно дело, се занимава със скулптура, пише исторически съчинения и композира музика.
Княгиня Наталия пък е милозлива и с широка славянска душа. Така Столипини се заемат с изграждането на първото пловдивско сиропиталище. Княгинята пристига в Пловдив в началото на 1878 г., когато градът е пълен с бежанци и деца, останали без родители през Априлското въстание и по време на войната.
Тя вижда сираците и тутакси решава да им помогне. Заема се да организира благотворително представление с идеята със събраните средства да се направи сиропиталище.
Интересът към театралната постановка в Жълтото училище е голям. Сред гостите е дори възрастният генерал Тотлебен. Публиката ахва, когато на сцената излиза самият губернатор Аркадий Столипин. Това е нечувано за времето си - такъв голям човек да се превъплъти като актьор!
Консервативните пловдивски нрави от края на XIX век обаче са съвсем скандализирани, когато редом до губернатора застава и жена му, княгиня Наталия. Дотогава женските роли в българското театро се изпълняват само от мъже, предрешени с дамски одежди. Княгинята набързо разбива на пух и прах тези закостенели разбирания.
Въпреки големия успех на спектакъла, събраните средства се оказват малко. Генералшата обаче не се отказва - заедно със съпруга си отделят 30 000 златни рубли от собствените си спестявания и купуват стар турски конак край р. Марица.
На 11 май 1879 г., в деня на просветителите св. св. Кирил и Методий, най-сетне сиропиталището е открито. Веднага след церемонията доброволките от Женското дружество и епископ Гервасий Левкийски започват нова акция по набиране на средства и успяват привлекат рекордната сума от 140 000 златни гроша.
Нова сграда за сирачетата е проектирана през 1883 г. от италианския архитект Гаетано. Тя е открита отново в Деня на славянската писменост на следващата година. Заведението бива кръстено на учителката от Копривщица Рада Гугова-Киркович (24 март 1848 - 2 декември 1941 г.), която е племенница на Найден Геров. Тя се обучава в училището на графиня Левашова и завършва със златен медал Фундуклеевската гимназия в Киев.
"Тук ние слушахме с трепет и благоговение учителите. Всичко беше за нас тъй мило и тъй хубаво, но мисълта за връщането ни в България не ни напущаше и все ни вълнуваше и безпокоеше", пише в спомените си Рада.
Назначена е през 1866 г. в откритото същата година първо българско епархиално женско училище в Пловдив. Помощничката й е гъркоманка, затова Рада започва битка срещу гръцкия буквар и говоренето на гръцки в семействата. По-късно напуска и отива в дома на вуйчо си Найден Геров, като става частна учителка на сина братовчед си - неговия син.
Младата жена се измъчва, че не е народна учителка, за каквато е учила в Русия. На едно събиране се запознава с видния свищовлия Драган Цанков и по-късно, изглежда по негово предложение, получава покана от русенци да стане главна учителка на тяхното женско училище. Заради честолюбието на пловдивчани и намесата на Найден Геров, тя остава в Пловдив и преподава български език, всеобща история и землеописание в продължение на 4 г.
В школото започват да идват ученички от Копривщица, женския манастир в Казанлък, Панагюрище, Пазарджик, Карлово. Рада се омъжва за един от малкото български лекари - сопотчанина Кирко Киркович.
Московският възпитаник става първият български лекар в София. Умира много млад от туберкулоза и Рада се връща в България с двете си деца. За трети път учителства в Пловдив, като през това време помага на майката на генерал Скобелев и на княгиня Столипина, които са председателки на сиропиталището.
След години Рада става първата жена учител в мъжко училище. Това се случва в родната й Копривщица. А по-късно вече е директор на пловдивската Областна девическа гимназия. Преди да почине, Рада Киркович прави четири парични дарения от по 5 000 лева - първото за БАН, като лихвите да отиват като награда за научен или литературен труд, написан от българка. Другите суми дарява на три училища. Пловдивското сиропиталище носи името й и до наши дни.
През миналата година обаче Общинският съвет под тепетата взе решение вековният дом за сираци да бъде закрит. Така той стана първият приют, който се затваря, а децата бяха изведени на етапи. Част от тях са върнати при биологичните си родители, други са дадени за осиновяване, трети са настанени при приемни семейства.
От общината уверяват, че сградата до р. Марица ще се запази за социални дейности. В нея ще има няколко центъра за социална интеграция и кризисен център, в който ще бъдат настанявани деца при спешни ситуации. Същата съдба до края на годината ще сполети и други две пловдивски сиропиталища - домовете "Мария Луиза" и "Олга Скобелева".
