Без тях и картините на Майстора този сезон тук е просто немислим
Автор: Огнян Марков
Фактически първият в страната организиран конкурс за красота тази година ще се проведе за 48-и път в Кюстендил. Съдейки по живописните женски портрети на израсналия в този край именит наш художник Владимир Димитров – Майстора, кюстендилките по принцип винаги са минавали за красавици с изписана на лицето си непреходна българска хубост.
От 1966 година насам кюстендилският конкурс съвпада с честването на празника на града, отбелязван от много години на 21 март (9 март по стар стил) в местността Хисърлъка като отдаване на почит към паметта на светите 40 мъченици. Но не тези от Севастия в Мала Азия, на границата с древна Кападокия, както е по християнските канони, а според преданието – на 40 българи, погубени от поробителя турчин, тъй като отказали да сменят вярата си.
По-късно кюстендилци съградили чешма на това място, за да се помни и предава от поколение на поколение техният подвиг в защита на род и вяра.
Корените на този празник всъщност трябва да се търсят в древните култови езически тържества, посвещавани на възхвала на слънцето и на живота, както и на празненствата в чест на бог Атис - фригийски млад овчар, в когото се влюбва богинята Кибела - “майката на боговете”, и го прави свой жрец.
В съвременността обаче на този ден жителите на града посрещат в ранна утрин идването на пролетта на най-високото място на хълма Хисарлъка, където, както се вярва, тя идва най-напред. Пролетта е смятана за магьосница, защото съживява привидно мъртвата през зимата природа и дава началото на новия цикъл в кръговрата на четирите годишни времена.
Нейни символи и носители са и трите девойки, избрани на конкурса – победителката и нейните асистентки, които са облечени в бяло и накичени с цветя.
В центъра на Кюстендил те приемат от своите предшественички дареното от Бога на града - минералната вода, плодовете и хляба.
След това, придружавани от голяма процесия, отиват на хълма над населеното място и оттам орисват да се случва само добро на всички. Именно на Хисарлъка се намира и южната порта на древния град. На празника тя се отваря символично, за да влезе през нея виталността на пролетта и прониквайки в обреда, да донесе доброто в живота.
Девойките, които се надпреварват за титлата „Мис Кюстендилска пролет“, трябва да са неомъжени и да не са избирани през минали години за тази чест, да са на възраст между 16 и 24 години и да са с ръст над 170 см.
Тази година по повод националния празник Трети март участничките ще раздадат 2000 знамена на площад „Велбъжд", осигурени от Община Кюстендил. А коя ще се окичи с короната, ще стане ясно на 15 март.
Ежегодно в Кюстендил в художествената галерия, носеща името на Владимир Димитров – Майстора, през март се открива и едноименната традиционна изложба „Кюстендилска пролет". Така че в този край пролетта просто няма как да настъпи без неговите картини и без красивите тукашни девойки.
Затова и тук тя е някак по-особена и по-красива – по кюстендилски.