Взривове, изригвания, шокове и ужаси в родните медии
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Има един много хубав филм – казва се „Да разлаем кучетата”. В него Робърт де Ниро, Дъстин Хофман и Ан Хечи, с помощта на Уили Нелсън, измислят война на Балканския полуостров, за да прикрият грозен сексскандал с президента. Използвайки целия арсенал от мръсни номера на занаята, заедно с техническите възможности и влиянието на американските медии.
Разбира се, в сравнение с тях тук сме жалки аматьори, но някак с гордост можем да заявим, че поне сме добри ученици. Показва го челният опит на 99% от медиите у нас, с претенции за независимост и професионализъм. В цинизма, нека да добавя.
Бивш охранител на първи партийни и държавни ръководители и впоследствие на царе, човек с доста скромни интелектуални способности и силно съмнително недалечно минало, става шеф на всички полицаи.
По заповед на важни чичковци, останали още от едновремешната народна милиция. За няма и година горепосочените медии вдигат такъв мощен вой относно незавидната му персона, че от населението на всичките 111 000 квадратни километра няма човек, който да не го познава. А ако съвсем случайно някой се обади, че работата не е баш така, както я представят и има нещо съмнително, веднага бива обявяван за смешен, жалък и провинциален аматьор.
Същият, за когото говорим, до такава степен беше четкан, а смехотворното му перчене дотолкова изобразявано като лютива мъжественост, че (най-вече) гледащата публика съвсем загуби представа за суровата действителност и изкова твърда вяра, че въпросният е новият спасител на България. Принципната глупост, постоянното залитане по фалшиви герои и вечната надежда някой друг да дойде и да оправи живота на въпросната публика са тема на съвсем друг разговор.
Та истерията по този човек доби такива размери, че в най-новата омерзителна българска политическа история той записа няколко смайващи за всички анализатори свръхубедителни изборни победи. Те, кучетата, хубаво си лаят, добре вдигат шум, но в такива важни неща като управлението на една страна, пък и колкото и малка и непретенциозна да е тя, са нужни (дори и малко) и някои други неща – можене, мисъл, коректност, честност.
Ако тях ги няма, колкото и красив, умен и харизматичен да те рисуват – проваляш се. Да не говорим само за този обаче – той си мина по пътя и дано никога повече тази персона и бандичката му не се докопат до властта у нас, че България втора подобна прокоба няма да издържи.
Да не се концентрираме и върху други, напълно подобни нему герои – сегашните управляващи грозни политически сделкаджии и едни, дето отсега много се точат, щото идват баш от средите на медиите и знаят как да разлаят кучетата.
През изминалата седмица се случи нещо, затвърдило за пореден път вярата ми, че няма по-истерично, кресливо, абсурдно и неистинско нещо в днешния живот от медиите у нас. Електрически трафопост, в който прекъсвачите изтракали, за да предотвратят някаква доста по-сериозна авария, притесни хората, живеещи на тази улица в Бургас. Оттам топката пое едно гламаво пресаташе, което (без дори да си даде труд да отиде на мястото) смело написа за двукратен взрив в съоръжението. Оттам, сигурно сте гледали, бедна ви е фантазията какво направиха истеричните продуценти, редактори, водещи и не знам още какви на сутрешни блокове.
Бяха осъществени преки включвания от мястото на събитието, изказаха се тъпи мнения, гледаше се в камерата с кравешки поглед и „Слава Богу, добре, че жертви и пострадали „от взривовете „няма”.
Личен фаворит ми беше колежка, предаваща „на живо“ от Бургас за сутрешен блок на една телевизия на тлъст негодяй, която с болка в гласа питаше усмихнат жител на същата улица „Е, как?!? Не се ли притеснихте, не хукнахте ли посред нощ с децата навън?!?” Само една репортерка от един интернет информационен местен сайт си беше дала труда да отиде до „взривения трансформатор”.
Още истории как мухата става мамут можете да си припомните и сами. Искам само да добавя, че тази сапьорска практика да взривяват наляво и надясно се приписва от медиите и на разни измислени, но и на сериозни и утвърдени представители на шоубизнеса.
В първия случай – „Камелия взриви Румъния, показа зърно”. Има се предвид, че въпросната фолк певица си показала гърдата на публиката, явно невиждала друг път нещо такова.
Във втория – „Айрън Мейдън ще взривят София през май”. Този пример е доста по-приятен, да.
Друг любим момент ми е как „изригва” еди кой си. Сещате ли се? „Батков изригна: Повече пари не давам!” или „Херо изригна: За мошеници няма да говоря!” И докато последните двама наистина често приказват пиперливи неща, трябва да знаете, че дори и най-хрисимият и възпитан спортист (тенисистът Гришо Димитров например) да сподели някакво мнение, ако въпросният обработващ го медиен гений реши, може да го направи по-страховито от Везувий, да речем. От Ейяфятлайокутл. Oнзи вулкан в Исландия, стига се чудихте.
Да приключим взривната тема с нещо, комай най-отвратително в занаята.
Когато изтрещелият редактор или писач с друг ранг изпадне в съмнение дали заглавието – например „Хлябът в интерната не достига”, не е особено естетически въздействащо, той смело посяга към друг железен постулат на българската журналистика от последните години. Тогава картината става далеч по-цветна: „Шок и ужас: В интерната ядели хлебарки, хлябът не стигал!” Дори в почти 100% от случаите истината „хлябът не достига” се маха, като излишно и ненужно от гледна точка на репортерската професия отразяване на истината.
Изригнах.
Дано да сте научили от мен нещо, което да ви е помогнало. Чак да съм ви взривил обаче – не ми се вярва.
Абе, шок и ужас, изобщо...
И докато ежечасно ни заливат със страхотии и медиини помии,България се топи с 8 човека на час!Главното е да изчезнем тихичко и културно,за да не смущаваме оптимистичния тон на медиините агитки.
