И да бърза, и да не бърза, Баба Марта винаги пристига все на Първи март. Тази година обаче много от плодните дръвчета я изпревариха и разцъфтяха
Автор: Яна Славянска
още преди легендарната старица да пристъпи в месеца си.
А както гласи древното поверие, мартениците, които тя ни връзва, трябва да се носят до появата на първото цъфнало дърво. След което те се свалят и се закачат на клоните му, за да сме румени и здрави през цялата година.
Очевидно сега няма да можем да спазим този ритуал, тъй като иначе трябва да свалим мартениците, преди изобщо да се накичим с тях.
А както съобщиха преди няколко дни информационните агенции, в санданското село Струма вече е долетял и първият щъркел. Така че и пролетните птици тази година изпревариха Баба ни Марта.
Въпреки превратностите на климата обаче, традицията си е традиция, и дори да настане време, когато през март ще нахлузваме банските и джапанките и вече ще се излягаме на плажа, пак в първия ден от този месец ще продължаваме да се закичваме с червено-белите пискюли на Пижо и Пенда.
Напоследък мартениците, освен на реверите и по китките на хората, вече може да се видят и като различна по вид украса в интериора. Една такава идея предлага аранжорката от Бургас Зина Краева. Тя е подредила в семпъл декоративен съд елегантна аранжировка от клонки, окичени с мартеници, изработени от естествена вълна (сн. 1), гарнирани със символизиращите късмета подкови. С яркото си присъствие тази непретенциозна украса може да изпълни с изобилно пролетно настроение нашите домове.
Друга новост в тазгодишния асортимент от мартеници е влагането в изработването им на нестандартни материали. Като макароните – панделки, които са използвали от фондация „Деца с проблеми в развитието“ и се продават с цел подпомагането на деца с увреждания (сн. 2).
Това решение несъмнено е много по-трогателно, отколкото заливащите сергиите мартеници, произведени – за срам и позор – в Китай. Разбира се – с евтини и нискокачествени дрънкулки. И най-вече без сърце и онова интимно стародавно чувство за съхраняването на една древна традиция, предавана сред българите от хилядолетия.