За жалост, колкото и да е искал, Бачо Киро не е успял да се запознае с Васил Левски, а и Апостолът на свободата, макар и да е обхождал някои търновски села,
Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска
така и не се е отбивал в с. Горни турчета (дн. Бяла черква). Може би защото е бил сигурен, че известният даскал добре подготвя местните хора за бунт или пък защото тук постоянно е наминавал най-верният му помощник – поп Матей Преображенски-Миткалото.
Отец Матей и Дякона обикновено ходели по селата преоблечени като монаси светогорски, за да просят уж помощ за атонските манастири, но всъщност са създавали бунтовнически тайни комитети. При един такъв случай в Търново Бачо Киро за малко изпуснал възможността за среща с Левски.
Било събота, 12 юни 1871 г., следобед. Бачо Киро и даскал Васил Неделчев отишли във Велико Търново да направят някои „покупки” и да се срещнат и разговарят по „някои народни работи”с един от близките дейци на Васил Левски – Христо Иванов – Големия (книговезеца).
Покупките били направени в книжарницата на Стоян Маринов и те се упътили към дома на Големия. По пътя неочаквано срещнали отец Матей Преображенски, при което и тримата много се зарадвали. Отец Матей ги запитал кога са дошли в града и закъде са се запътили. „Пристигнахме преди малко и сега отиваме да се видим с бай Христа – Големия”, отвърнали му те.
Монахът обаче им рекъл: „Това добре, но той не е тука. Преди 2-3 часа замина за Дряново, за да придружи двама добри приятели (тук натъртил на думата). Върнете се и ако нямате работа в града, елате с мен в монастиря „Св. Троица” за гдето съм се запътил”.
Двамата даскали тръгнали с него към светата обител, разположена на 5-6 км от Велико Търново на десния бряг на река Янтра (в дефилето, наречено „Дервента”), основан през 1356 г. от преподобния Теодосий Търновски по времето на цар Иван Александър. На отсрещния бряг под високи скали пък бил кацнал манастирът „Преображение Господне”.
По пътя отец Матей продължил прекъснатия разговор, като рекъл: „Христо отиде да придружи до Дряново, а може би и до Трявна и Габрово, Левски и Ангел Кънчев”.
Бачо Киро и Васил Неделчев много се наскърбили, дори се ядосали, за гдето изпуснали за малко възможността да се срещнат с двамата видни революционери. (По-късно Ангел Кънчев идва в Бяла черква и на 28 февруари 1872 г. заедно с отец Матей основава местния революционен комитет).
„А каква е Наредата, която Левски и Кънчев са предложили и какви нареждания и упътвания дадоха?” – запитал Бачо Киро.
„Наредата в препис имам и в манастиря. Ще имате възможност да я прочетете, а упътванията накратко са: разширяване комитетската организация с подбрани, решителни, верни и предани на освободителното дело членове, широка дейност за популяризиране идеята за освобождението на отечеството ни чрез революция и събиране средства и оръжие, потребни за нея”.
Така Бачо Киро за малко се разминал с възможността да се види очи в очи с Васил Левски.
