В броя си от 20 април 1928 г. общинският вестник „Велико Търново” съобщава на своите читатели, че по случай Възкресение, руската болница в града подарява
Автор: Татяна Кънчева РИМ – Велико Търново
на общината една художествено изработена картина. За известно време тя ще бъде изложена пред общинското управление и търновци ще могат да я видят.
Платното е репродукция на популярната творба на Николай Д. Оренбургски „Влизането на руските освободителни войски в град Велико Търново през 1877 година” и е с размери 140/180 см. Изработено е от руския художник – инвалида Иван Я. Павлович, само с лявата ръка.Изложената картина става повод за разгорещени спорове сред жителите на старата столица, дори се води полемика по страниците на общинския вестник.
Едни от съвременниците са категорични, че „това е една фотографическа снимка” и дори посочват познати лица на търновци на нея. Свещеник Елефтер п.Димитров определя дори мястото, където е станала снимката – излизането на руските воини от катедралния храм „Св. Богородица”. Други съвременници на събитието, като известния художник Димитър Багрилов, твърдят, че „нито улицата, нито къщите, нито хората-посрещачи са търновци”. В своите доводи не без основание той посочва няколко аргумента: „Видно е, че картината илюстрира шествие на освободителните войски начело с княз Николай Николаевич и българи го поздравяват. Обаче улицата, в която е представено това събитие, с такъв силует не сме имали във Велико Търново. Още повече, народът по улицата, по чардаци и прозорци на къщите е в шопско облекло, което никога не са носили и познат човек от града не се забелязва.
Венците, покачени по дръжките на знамената, в ръцете на хората и тези в краката на конете са еднообразни по форма и украса, като че ли изработени фабрично, сложени симетрично и запазили положението си така неестествено. От всичко това и други обстоятелства е видно, че изображението на картината е нагласено с поменатите грешки в постановката и нищо общо няма с града ни”.
Трудно е да кажем защо точно така художникът е представил сюжета и дали наистина моментът е бил предварително подготвен. Знаем само какъв е бил художественият замисъл на автора – възторженото посрещане на руските освободители, потвърдени от спомените на съвременниците: „Жените и девойките се спущаха към офицерите и войниците, поздравяваха ги с „Добре дошли” и им целуваха ръцете. Те поднасяха и сами окачваха както на офицерите, тъй също и на войниците големи и хубави венци, раздаваха им кърпи, пешкири, чорапи, ризи. Къщята бяха окичени с български и руски народни флагове. На всичките посрещачи очите бяха просълзени от умиление... „Освободихме се! Свободна България!” – кръсти се и плаче множеството”.
Загадъчни са думите на очевидеца: български народни флагове! Какво е искал да каже? А на картината се виждат знамена с три цвята – откога и откъде народът ги е съхранил?
