Потисната и обезверена, нашата дипломация е жертва на политически централи
Автор: Стефан Солаков
Славното ни Министерство на външните работи в най-скоро време може да бъде обявено за исторически паметник. На отминалите и вече забравени подвизи на българската дипломация в областта на международните отношения. В обширната сграда на „Александър Жендов“ 2 живуркат няколкостотин чиновници, които разнасят купища папки из дългите коридори и всекидневно треперят да не ги изхвърлят на улицата при следващата политическа чистка.
Опитайте се само да проникнете в тази мъглява пещера и да развалите спокойствието на нейните цербери и веднага ще се натъкнете на отбранителна линия, равна, и дори надвишаваща по ефективност, прочутите ракетни системи „Пейтриът“.
Тук изключително трудно прониква всяко едно журналистическо запитване, да не говорим за обикновените граждани, които се посрещат от нашите „дипломати“ като досадна пасмина от навлеци, смущаващи сиестата на българските външнополитически чиновници.
Патриотичните медии ТВ СКАТ и вестник „Десант“ са онези болезнени камъчета в обувките на нашата дипломация, които постоянно тормозят търтеите, обитаващи цялата къща на МВнР.
Нашите провокативни въпроси направо паникьосват безгласните рибоци в този държавен аквариум и отекват болезнено в съзнанието на ръководната му камарила.
Искам изрично да подчертая, че на „Александър Жендов“ 2 работят не само некадърници и безгласни букви.
Познавам лично десетки виртуози в областта на международните отношения, не са малко и истинските патриоти, готови да защитават интересите на нашата държава. За огромно съжаление те най-често са изолирани в така наречения „фризер“ - тайнствен отдел, където са заточени инакомислещите дипломати, които са неудобни на политическото ръководство със своите националноотговорни идеи за външната политика на България.
Тук, в тази каторга, те бавно гаснат като ценни експерти и мъчително изчакват деня, когато ще ги изритат след поредната политическа рокада по върховете на държавата.
По закон дипломатите са деполитизирани служители на българската администрация, но както всички знаем у нас законите са „врата в полето“ и винаги ще се намери министър послушко, готов да изпълни заповед на съответната партийна централа и да изхвърли на улицата и най-способния експерт, подготвян дълги години да отстоява националните приоритети на външната ни политика.
И за да не сме голословни, ще приведем няколко примера за липсата на каквато и да е реактивност, задължителна за такава високоотговорна и специализирана дейност, каквато би трябвало да бъде дипломатическата служба.
Кървавите събития в Украйна стреснаха целия свят и отвориха широко поле за дипломатически инициативи.
Активирани бяха външнополитическите централи и в най-далечните кътчета на планетата – Австралия, Канада, Латинска Америка. Само на „Александър Жендов“ 2 цари необяснимо спокойствие, нарушавано от време на време от безкръвните брътвежи на външния министър Кристиян Вигенин, че ще чакаме „обща позиция“ на ЕС.
Този високопоставен синковец явно не иска да вдене, че в Украйна е поставена на карта съдбата на близо милион граждани от български произход и изчакването на туткавия Брюксел може да се окаже смъртоносно за съхраняването на тяхната национална идентичност.
Вече се подготвя забраната за упражняване на майчиния език, утре може да последват и по-тежки санкции от страна на новите управляващи в Киев.
Макар и с половин уста, говорител на МВнР все пак изрази, „сериозна загриженост” за човешките права на българите в размирна Украйна. Подобни анемични декларации обаче съвсем не са достатъчни, защото обстановката там се променя с всеки изминал ден.
Във вече споменатия „фризер“ на външното ни ведомство „отлежават“ отлични специалисти, познаващи из тънко проблемите на българите в Украйна, Молдова и Русия.
Наложително е час по-скоро те да бъдат „впрегнати“ на ползу роду и изпратени на специални мисии за изучаване отблизо на обстановката и за сплотяване на нашите сънародници в тези райони. Понякога е достатъчна и една добра дума, докато в София се натуткат и стигнат най-после до решение за по-активна политика в защита на националните ни диаспори.
Още по-трагично е положението с нашата дипломация по отношение на Турция. Почти всекидневно сме изложени на провокации от страна на Анкара и всеки път гузно се въздържаме от съответната реакция.
Наглото писмо на турския консул в Пловдив по адрес на Общината в Карлово отдавна трябваше да намери достоен отговор от българското Външно министерство. Уви, нищо подобно не се случи, а пасивната му позиция предизвика граждански вълнения не само във втория по големина български град, но и в редица селища на Средногорието.
Мога да се хвана на бас с всеки, който поиска, че на срещите между високопоставени български и турски дипломати ние няма да поставим твърдо нашите изисквания за нормални добросъседски отношения.
А те задължително преминават през незабавното решаване на проблемите с нашите имоти в Турция; с овъзмездяването на потомците на тракийските бежанци; с прекратяване на демонстративната подкрепа от Анкара на турската „пета колона“ у нас и най-вече с изискването Турция да спазва всички норми на европейското законодателство, ако иска някога да бъде реален кандидат за членство в Европейския съюз.
Както виждате, уважаеми читатели, задачата пред нашата дипломация е напълно осъществима, ако нейното ръководство се състои от родолюбиви мъже, а не от раболепни плужеци, готови да пълзят в краката на новите османци.
Рано или късно из коридорите на „Александър Жендов“ 2 ще прокънти гласът на дипломатите, готови да отстояват на всяка цена интересите на нашето Отечество.
Събуждането ще бъде като след петвековното турско робство, създало трудно преодолими комплекси на цели поколения българи, свикнали да живеят в покорство и овчедушие за радост на шепа политически мошеници, погазили българското начало в нашия обществен живот.
Българската дипломация заслужава по-щастлива съдба и тя ще я получи, след като бъдат изметени всички службогонци и нагаждачи, позорящи тази изключително важна служба за възхода на модерна България.
