Из цялата страна на Тодоровден се провеждат надбягвания с коне
08 Март 2014, Събота
Освен традиционните кушии, за празника се изпълняват и множество „женски” обичаи
Тодоровден е един от подвижените църковни празници в българския православен календар. Той се празнува в съботния ден от първата седмица на Великия пост, който тази година се пада точно на 8 март. Така освен празника на жената и майката, ще почетем и паметта на св. великомъченик Теодор Тирон, като честването обединява култа към светите великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон.
Тодоровден е познат още като Конски Великден, Тодорова събота, Тудорица, тъй като се празнува най-вече за здравето на конете. Но той се свързва и с края на зимата и с началото на пролетта. Според народните представи на този ден свети Тодор обхожда на своя кон нивите да провери растат ли посевите. След това забива копието си в земята, връзва на него коня, съблича девет кожуха и отива при Бог, за да моли за лято. Затова българите свързват Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.
Обичаите, характерни за празника, се разпределят между жените и мъжете. Централно място в ритуалните традиции заемат младите булки. От този ден те започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в къщата на мъжа. Изпеченият обреден хляб се прави във формата на кон или подкова и се маже с мед, а отгоре се залепва варена царевица. Свекървата проверява как е измайсторен и след тази „инспекция” от него се раздава на близките. Това е важен ритуал за сближаването между снахи и свекърви, а също и за приемането на младите булки в семейството.
От хляба се слага парче и в яслите на конете, за да са здрави и да са плодовити. В някои части на България докато той се раздава, жените подскачат и цвилят като кон.
Бабите пък подстригват за първи път децата след зимата. Оттам идва и изразът „остриган като магаре през март”.
В Западна България в петък вечер преди празника младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица с поставен отгоре й специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното”. На връщане те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В някои райони се изпълнява и друг интересен обред за здраве и плодовитост. Сутринта младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините й пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза.
Младите момичета мият косите си с вода, в която поставят слама от яслите на конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. После течността се хвърля на улицата, след като конете поемат към определеното за кушии място.
В Родопския край по това време се изпълнява обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да изяде няколко зърна грах, накиснат в топла вода от предния ден. От него хвърлят към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
Централно място на Тодоровден заемат кушиите. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. Обикновено на някоя просторна поляна се прави трасе за надбягването. Най-бързият печели състезанието. Наградата е торба зоб за коня и венец, който момичетата са изплели за победителя, който пък е длъжен да почерпи в дома си.
На Тодоровден се правят много наричания и гадания за здраве и плодородие. Момите си устройват състезание по хвърляне на чехли – която хвърли най-далече, ще се омъжи най-напред.
Имен ден празнуват Тодор, Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка и др.
