Стана практика турски политици да се разхождат в България като у дома си и да забраняват българските медии да отразяват визитите им. Така миналата година турският вицепремиер Бекир Бозда спря родните журналисти да не присъстват на срещата му с президента
Греховната прегръдка между турци и комунисти ни осъжда на ново османско робство
Автор: Стефан Солаков
Поведението на Българската социалистическа партия през последните месеци се превръща в сериозна заплаха за националните интереси на България. Задушаващата прегръдка между „Позитано“ 20 и антибългарското Движение за права и свободи отваря широко вратата за проникване на агресивната неоосманска инвазия към нашите земи.
Посещението на турския външен министър Ахмед Давутоглу за сетен път демонстрира липсата на чувството за държавност в управляващата ни върхушка, предвождана, макар и формално, от партията на българските социалисти.
През дните на визитата си у нас Ахмед Давутоглу се изживяваше не само като дипломат, но едва ли не и като пратеник на пророка Мохамед. Беше поръчал на Главното мюфтийство в София да запази повече от две седмици изпочупените прозорци на джамийското кафене в Пловдив, за да позира като „спасител“, изпратен от Анкара като защитник на правата на българските мюсюлмани.
Само преди две години, когато по аналогичен начин бяха разбити стъклата на българската църква „Св. Стефан“ в Истанбул, нито Давутоглу, нито Главната дирекция по вероизповеданията на Турция си мръднаха пръста, за да демонстрират поне съчувствие, да не говорим за санкциониране на вандалите, обсипали с камъни най-красивия храм край бреговете на Златния рог.
Турция отдавна е обявила исляма за свой патент и изключително нахално е иззела „защитата“ на мюсюлманите от многобройната ислямска общност, населяваща Близкия изток, Северна Африка, обширни райони на азиатския континент, дори част от територията на Съединените щати.
Така нареченият турско-ислямски синтез, обявен за главна доктрина на съвременните ислямисти, които са на власт в Анкара, позволява на днешната анадолска дипломация да комбинира всевъзможни схеми, с които да оправдава намесата във вътрешните работи на редица суверенни държави и най-вече на своята северозападна съседка България.
В тези свои усилия Турция се обляга стабилно на своята „пета колона“ у нас в лицето на ДПС, което пък държи в мъртва хватка БСП и ловко използва жаждата й за власт, за да ерозира българската държавност и да помага за проникването на новата турска експанзия във всички области на нашето общество.
Навремето много се изписа и изговори за червените прашки на Кристиян Вигенин и за необичайно топлите отношения между него и лидера на социалистите Сергей Станишев.
Великият драматург Антон Павлович Чехов беше казал, че ако в началото на някоя пиеса на сцената се появи пушка, то до края на спектакъла тя непременно трябва да гръмне, за да се спази логиката на повествованието.
Така стана и с червените прашки, превърнали се в емблема на цялостната политика, осъществявана от „меките китки“ на „Позитано“ 20.
Депесарският паяк, обитаващ сараите в Бояна, правилно бе отчел склонността към политическото дупедавство на днешните червени гаулайтери и на бърза ръка ги включи в своята престъпна мрежа, целяща пробиване на националната система за сигурност.
Пораженията в тази насока проличаха най-отчетливо след посещението на Давутоглу у нас. В арогантен стил дипломат № 1 на Турция ни призова да признаем езика на нашите бивши поробители за равностоен на българския и да позволим той да се използва за политическа пропаганда по време на предизборни кампании.
Да сте чули някой от българските държавници да реагира на тази безочливост от страна на гостуващия потурнак? Няма и да чуете, защото синдромът на червените прашки отдавна е превърнал управляващите социалисти в пътуващи назад към времето на до болка познатите мекерета, обслужващи усърдно петвековните мъчители на християнското население в поробена България.
В типичен изблик на анадолски хумор Давутоглу сподели пред придружаващите го турски журналисти, че българските държавници, с които разговарял в София, били очаровани от неговите разсъждения относно двустранните отношения. Дотолкова очаровани, че „забравили“ да споменат за претенциите на българската държава към редовно неизпълняващата своите договорености към нас турска администрация.
За разлика от нашенските лапнишарани турският министър на външните работи ги затрупал с агресивни изисквания и дори скрити заплахи относно бъдещето на съседските ни отношения. Още от сега може да се предвиди, че ако БСП остане на власт по-дълго, отколкото ще й позволи нарастващото неодобрение на целокупния български народ, заплахите пред националната ни сигурност ще се множат с всеки изминал ден.
Депесарският скорпион, който е яхнал червената жаба от „Позитано“ 20, в края на краищата ще я ужили смъртоносно и ще я погуби много по-бързо и ефективно, отколкото това се очаква от многобройните разколници, напускащи панически столетницата през последните месеци.
Сладострастната целувка на Станишев и Местан, която отврати дори и най-задръстените фенове на червената партия, трудно ще спаси обкръжението на украинското еврейче от коварството на депесарския башибозук.
Онзи ден антибългарската партия най-неочаквано заби поредния нож в гърба на гламавите социалисти и гласува промени в Наказателния кодекс, които ще преследват до гроб наследниците на БКП, опитали се навремето да „възродят“ българските мюсюлмани и да ги върнат в лоното на християнската традиция.
Целувката на турския Юда Лютви Местан дълго ще нагарча на червения принц Станишев, който въпреки че е историк по образование, отдавна е забравил главната максима, ръководеща двустранните отношения на Балканите. А тя е: „Пазете се от данайците, когато ви носят подаръци!“
Визирани са гърците от далечното минало, но особено актуално е това предупреждение относно политиката на новите турски османци, които се опитват да яхнат българската държава с до болка познатите похвати на Високата порта от годините на мрачното петвековно иго.
Срещу агресивното поведение, насочено към новата османска окупация, не може да се отбраняваме с червените прашки на бате Серго, Вигенин и пъстрата гьотверен компания, царуваща на „Позитано“ 20.
Само с оръжията на истинското родолюбие ще победим подлата змия на модерния ислямизъм и ще й строшим завинаги главата и непресекващите мераци за реставрация на Средновековието по нашите земи.
