Проф. Димитър Греков откри селскостопанската изложба "Агра" в Пловдив, а на един от щандовете бе посрещнат с древен винен ритуал
Парите ще са от държавния бюджет. Програмата за развитие на селските райони пък е отложена за септември
Парите по мярката „Млад фермер“ ще бъдат отпуснати от държавния бюджет, а процедурата започва през май, съобщи в Пловдив министърът на земеделието проф. Димитър Греков по време на откриването на селскостопанската изложба „Агра“. Реализацията ще стане на собствен риск, като ще се разчита на по-късен етап те да бъдат възстановени от Европейската комисия.
„Ще отворим процедурата преди да е тръгнала програмата, за да може тези, които не са одобрени при последния прием, да не губят шанса си да кандидатстват”, обясни Гечев. Наредбата за приложението на мярката ще е и първата, която Министерството на земеделието и храните ще подготви.
В този програмен период обаче „Млад фермер“ ще бъде прецизирана, за да не се допуснат пак стотици проекти за червения калифорнийски червей, например, тъй като много от тях са кухи, обясниха от ведомството. По досега действащите правила червеите бяха в една и съща категория със селскостопанските животни и получаваха същото финансиране, макар инвестициите в една ферма за биотор да са в пъти по-малки, отколкото в животновъдна.
Самата програма 2014 - 2020 г. няма да тръгне преди месец септември, обяви още официално Явор Гечев. 2014 г. е преходна и забавяне има във всички европейски страни, добави той. Не по-рано от края на третото тримесечие се очаква да се отворят и мерките по агроекология и биоземеделие.
Там също ще има промени. "Ще решим дали ще третираме орехите като биокултура, при положение че встъпват в плододаване на 8-10-ата година, друг въпрос пък доколко са био", даде пример заместник-министърът.
Новите моменти в прилагането на програмата за 2014 - 2020 г. са свързани с преразпределителните плащания. България договори те да са в размер на 13%, но тази година ще се започне с 6,5%. Пълният размер по договорената обвързана подкрепа се очаква да започне да се прилага от 2015 г.
Изменения ще има и в индикативните срокове за регистрация, като те ще бъдат удължени на 18-20 месеца.
"Ще се въведе изцяло нов модел. Още в началото на годината ще бъдат публикувани графиците за прием по всички мерки, като всяка от тях ще се отваря най-малко два пъти годишно. По този начин земеделските стопани ще знаят точните срокове за кандидатстване и ще могат да приготвят в срок проектите си", посочи от своя страна зам.-министърът на земеделието Явор Гечев.
Той бе категоричен, че няма да има промяна в заявленията за новия тип плащания, които предвиждат увеличение с 60% за първите 300 декара. Намаление има в размера на максималните разходи за покупка на селскостопанска техника. Въведеният таван е 500 000 евро на хектар. "Причината е в това, че като цяло бюджетът на ПРСР е свит с 600 млн., но в новата програма даваме приоритет на инвестициите, а не на компенсаторните мерки", посочи Гечев.
Отчасти свиването на средствата може да бъде компенсирано с новите възможности за колективни инвестиции - за покупка на техника, изграждане на силози и други форми на коопериране.
Ако, например, 10 земеделци се обединят и заедно инвестират в нови машини, таванът на плащанията нараства на 700 000 евро; ако 20 души се кооперират, тогава се стига до 1 милион. Заложени са и нови мерки за сътрудничество и управление на риска.
По друг начин ще става подпомагането на животновъдите. Досега те получаваха субсидии на глава добитък, докато в новия програмен период критерият ще бъде продуктивността. Влиза в сила и изискването животните да се доставят в лицензирани кланици, за да излезе агробизнесът на светло и да няма случаи, в които животни се колят на улицата.
"Големият ни проблем е да почнем да произвеждаме стоки с висока добавена стойност. В момента от една крава у нас се получават 60 кг месо, докато преди е било 180 кг. В Европа това число е 200 кг", заяви доц. Въто Христов, който от 40 г. се занимава със земеделие в научната и производствената сфера. Той недоумява защо в България се колят телета на 20-50 дни, вместо да бъдат угоени и да се получи повече продукт.
В момента у нас от говеда, свине и овце, взети заедно, се получава по-малко месо, отколкото в сектора птицевъдство, даде пример доц. Христов. Особено фрапиращи са цифрите при свинете - ако преди години страната ни е произвеждала 400 000 тона свинско месо, сега то е не повече от 70 000 тона.
Силно ограничено е и производството на традиционни култури – по статистически данни ние произвеждаме едвна по 300 г боб на глава от населението годишно. Аналогично е положението с картофите, зеленчуците и плодовете, почти всичко е внос, добави ученият.
Сериозни промени предстоят в служба "Съвети в земеделието" към аграрното министерство. Работата на чиновниците ще бъде преосмислена така, че те да са близо до хората. Ще трябва да изработват и типови проекти за най-малките земеделски прозводители - например за покупка на хладилни вани за съхранение на млякото, за витрина за директни продажби на продукцията и други.
Държавата ще мисли и за съхранението на генофонда от български сортове, който не се подпомага от 4 г. насам. "Това е особено съществен проблем за поддръжката на трайните насаждения, които трябва да отглеждаме и пазим като национално и световно богатство", каза доскорошният директор на Института по овощарство в Пловдив проф. Аргир Живондов. "Израел и много западни страни са създали свои сортове на база на нашите, предстои да определим кои от тях ще бъдат подпомагани", увери Явор Гечев.
