Христо Г. Данов е човекът, който освен че със завидна упоритост и жар налага в училищата съвременния метод на преподаване, но създава в България и първата българска книжарница.
Автор: Как просветителската дейност на Христо Г. Данов мина през Велес и Одрин до Виена
Книгоиздаването му е отколешна мечта, която не го напуска и във времето, когато е учител в Пловдив.
„...Аз се хвърлих на тая мисъл: училища много-малко имаме и прибавят се от година на година още, па и учители полека-лека се умножават, но от книги, особено голяма нужда от печатни учебници, липсата на които особено много спъва учебното дело“, разсъждава Данов в спомените си и решава да се впусне пак в „отколе науменото книгоиздателство“, за да бъде близо до работниците на народната просвета.
През 1855 г., след края на годишния изпит, Данов заминава през Свищов за Белград, за да напечата "Основа на българска граматика", "Катехизис", "Гуслица или нови песни", "Съкращений Робинзон, приказка за деца".
Някои от книгите превежда той, съставител на други е Йоаким Груев. За беда по същото време върлува холера.
Данов не може да се задържи дълго в Сърбия и напечатва само "Старопланинче - календар за 1856 г.", в който прибавя и правила за справяне с холерата. Връща се в България, но трудности с книгоиздателството създава продължаващата Кримска война. Така той се прибира в родната Клисура, където учителства 3 г. През това време преобръща местното килийно училище, с 350 деца, във взаимоучително и класно.
През 1857 г. той пак решава да се захване с книгоиздаване. В Пловдив предлага на Й. Г. Трувчев и Н. Д. Бояджийски да му станат ортаци. Новото съдружие е наречено "Хр. Г. Данов С-ие", а ролите са разпределени така - Данов печата книгите, Бояджийски ги продава, намира и внася в общата фирма пари, а Трувчев управлява книжарницата.
Най-напред тя е отворена под формата на книговезница в някогашния Гаваз хан в Пловдив. На следващата година Данов отива пак в Белград, където помага на Трувчев да пласират напечатаните книги.
Част от тях са отнесени в Свищов за училищата в Северна България, а останалите в Пловдив - за школата в Южна България и Македония. Данов заминава за Будапеща, за да отпечата още 4 книги, които е съставил или превел - "Примери за краснописание", "Кратка числителница за малки деца", "Пространна числителница с прибавени задавки на всяко действие", "Пространно св. битоописание на църквата от Вехтий и Новий завет. Със 100 изображения".
Заглавията са отпечатани, но Данов се оказва без пари да ги плати, защото съдружникът Бояджийски потъва в дън земя и не осигурява и лев. Данов успява да намери начин да се разплати с печатницата и отново разпространява книгите из всички градове на България.
Преди началото на учебната година обхожда училищата из цялата страна, запознава се с учителите и намира съмишленици, които да складират новоотпечатаните книги.
"Из тая посока, от Свищов до Пловдив, аз срещнах само 4 главни или класни училища, 6 взаимоучителни и 2 килийни", разказва Данов в спомените си. По време на тази обиколка просветителят разбира, че "любознателните четци" са жадни и за други книги. Така започва да разпространява и по-рано излезли от печат заглавия като "Мудрост добраго Рихарда", "Изгубеното дете", "Сънищата на Света Богородица" и така "с новоиздадените наши цялата колекция на книжарницата порасте на 18 вида". Данов променя правилата на съдружието и след изключването на Бояджийски, той поема печатането и разпространението на книгите, а Трувчев става домакин в книжарницата.
Отпечатаните томчета достигат до десетки наши градове - Пловдив, Пазарджик,Панагюрище, Пирдоп, Етрополе, Ихтиман, Самоков, Дупница, Кюстендил, Брензик, Трън, София, Пещера, Брацигово....Оттам разпространението се прехвърля в Северна България - Шипка, Габрово, Севлиево, Трявна, Търново, Елена, Горна Оряховица, Свищов.
Данов започва да изнася книги и в Румъния - Галац, Браила, Гюргево, Букурещ. "От това цяло мое първо обхождане на училищата из Северна и Южна България аз се уверих на опит, че много рано съм захванал това предприятие - книгоиздателството, което още нямало никакъв пазар у нас. Но рекох си - няма вече повръщане, трябва да се върви напред. Пазарът на учебниците са учителите и училищата, трябва да се агитира, за да се създадат първе добри учители, па тогаз да се издават учебници и други за прочит книги", пише по-късно Данов.
Заема се с агитация на преподаватели и за реформиране на килийното и взаимоучителното училище. През 1859 г. той успява да намери в българските училища точно дузина учители с висше образование, сред които Сава Доброплодни, Добри Войников, Йоаким Груев, бащата на Ботев - даскал Ботьо Петков, Тодор Икономов.
Открива и 14 второстепенни и третостепенни наши учители из школата в Копривщица, Пловдив, Калофер, Елена и Търново. Данов започва открито да агитира против килийното училище и в полза на взаимното, защото така, според него, децата по-лесно се учат на четмо и писмо.
Така той опростява и намалява до 36 съществуващите взаимоучителни таблици и през 1862 г. ги събира в своя "Табличен буквар". Данов активно работи и за просвещението в Македония - пловдивската книжарница отваря клон във Велес и от нея се снабдяват с книги и учебници македонските български училища. "Промоцията" на книжнината става на Прилепския панаир, където българинът Васил Алексиев от с. Маврово, Гостиварско, се явява с два товара книги и книговезки уреди. Местните го харесват много за учител и той остава да преподава в Прилеп, а книгите оставя за продан в един дюкян.
Данов намира друг пратеник, който да обходи училищата в Северозападна Македония - Скопско, Битолско, Охридско и Дебърско. По същото време в книжарницата в Пловдив идва учителят Георги Димитров, който сам моли Данов да му даде книги, за да отвори българска книжарница в Одрин. За по-лесното разпространение на книжнината в Северна България през 1867 г. Данов отваря представителство на книжарницата си и в Русе. "Книжарницата в Пловдив и нейните клонове във Велес и Русе в турско време служеха не само за книгопродавници, но и за читалища и свърталища на учителите и интелигенцията изобщо по онова време. Те бяха разсадници на просвета през последните години от епохата на духовното ни възраждане", пише той.
С години мисли как да направи така, че в България да преподават по-добре подготвени учители. Разноските за Роберт колеж идват твърде високи, а българчетата не издържали на студения климат в Москва, Киев и Николаев в Русия. Така Данов праща първите будни български младежи да се образоват за учители в чешкия град Табор, в хърватския Загреб.
"И тия младежи усърдно и совестно служиха на своето отечество - било като ревностни и плодовити учители, които заедно с върналите се в България руски возпитаници разбудиха задремалите наши училища и им дадоха нов живот, било като редактори на списания", разказва Христо Г. Данов. Години наред той среща отпора на турските власти да му разрешат отварянето на печатница в Пловдив, затова издава книгите във Виена. Тя се пренася в Града под тепетата едва след Освобождението.
