Как Трета секция разчисти предателите

Автор: Борис Цветанов

Трета секция на Военното министерство завинаги е анатемосана от социалистическия реализъм с пропагандния сериал „По дирята на безследно изчезналите".
На 9 април 1922 г. край Искър, близо до Враждебна, е намерен труп на млад мъж, на около 25-28 години. Смъртта е настъпила от задушаване с тънко въже.

На 12 април по шосето за Самоков край Кокалянския манастир кантонер открива труп на обезглавен мъж. И при него, както в първия случай, не са открити никакви документи. Липсата на главата му обезсмисля надеждата за установяване на самоличността.
Два дни по-късно на същото място е открит друг обезглавен труп. Детективите установяват, че обезглавяването последвало след смърт чрез задушаване с тънко въже.

До края на месеца по Самоковското шосе са открити още два трупа. Следствието е безсилно по отношение установяване на самоличността им. Единственото, до което се добират детективите, е , че убитите млади хора са разполагали с много пари. Всички са в луксозни дрехи и с грижливо поддържани ръце. Убийствата се приемат за обикновени криминални престъпления и скоро преминават „към дело”.

Началото на историята трябва да търсим две години и половина по-рано.
След Ньойския договор в България се настанява военно-контролна комисия на Съглашението, която се превръща в кошмар за доблестното българско войнство. Спонтанно всички - от редник до генерал, се включват в една безпримерна  епопея за укриване на оръжие, което по силата на договора подлежи на изземване и унищожение. То се укрива в импровизирани погреби, в пресъхнали кладенци, в пещери, в плевници из селата, в магазини, в църкви и манастири. Разглобяват се на части и се укриват цели аероплани.

Сякаш всичко е наред, но се оказва, че в съглашенската комисия знаят в пълни подробности къде е скрита голяма част от оръжието. Председателят на комисията, френският генерал Де Фурту - ужасен по характер и като военен, и като човек, демонстративно се хвали, че имал свои шпиони навсякъде. Добавя, че ги презира, че не им подава ръце, че са продажници, но са му необходими и българите не трябва да ги докосват.

Тогава Щабът на армията решава да отвърне на удара. На полковник Донов е разпоредено да намери офицери, хора на честта и дълга, които да защитят българските интереси.
Така се създава при абсолютна тайна не само от международната комисия, но и от българското правителство Трета секция към Военното министерство. Това е фактически възкръсването на българското военно контраразузнаване, забранено според Ньойския договор.

Първата Трета  секция се състои от седем офицери. Повечето са съвипускници от Генералщабната академия. Това са: майор Димитър Порков, капитанът от Четвърти артилерийски полк Кочо Стоянов, поручик Димитър Радев, капитан Иван Кефсизов, поручик Тома Прендов от жп училището, поручик Стилиян Тошев от Шеста пехотна дружина и поручик Сава Куцаров от Гвардейския конен полк.

Те продължават да служат в поделенията си, ходят на занятия с войниците си, а работата си в Трета секция вършат като нелегални в собствената си родина.
Задачата им е да следят останалите в страната шестима представители на Съглашенската комисия и да парират действията им. Председател на комисията е полковник Д. Армази, французин, любител на живота. Към него е прикачен Кочо Стоянов, който има големи връзки със софийските гастрономически заведения.
Към японеца Язуи, който се интересува само от природни красоти, се лепва Стилиян Тошев.

С най-опасния и безпардонен майор Нит, англичанин, се заема Тома Прендов. Той е старателен, съобразителен, имал е тежко детство и младост - храненик е на Юнкерското училище, има връзки с ВМРО. Майор Нит е най-информираният от съглашенците. Превърнал е тайните складове за оръжие в златна мина. Отчаян комарджия, но слаб играч, обикновено губи големи суми. След което веднага хуква по поделения.

Процедурата е еднаква, проста, но винаги ефективна. Явява се при командира на поделение и съобщава, че разполага със сигурни данни за укрито еди къде си оръжие. Командирът излиза, като заявява, че е учуден и ще донесе данни, опровергаващи твърдението. Връща се с дебел плик „сведения". Това са обикновено 200 000 до 500 000 лева. Понякога стигат до милион. След което майор Нит учтиво се извинява за недоразумението и поема веднага към „Юнион клуб".

В двубоя си с майор Нит Тома Прендов се учи от големите майстори на контрашпионажа - веднага решава да се ползва от принципа „шерше ла фам". Привлича за сътрудник Ирина Константинова. Тя е рускиня, аристократка от видно московско семейство. В България станала келнерка в ресторант-градината „Добруджа".

Там майор Нит е редовен посетител и често се заглеждал в красавицата. И него, както и всеки, който се е опитвал да я ухажва, Ирина е отрязала. Тома Прендов я убеждава срещу крупна сума да промени отношението си към англичанина. Тя го прави с истински професионализъм, като да е родена за шпионка. Без усилие, само за няколко дни, тя измъква от майор Нит цял списък на шпиони, предатели, работещи за съглашенците. Това са чиновници в различни министерства, преводачи, хора от добро общество.

През април Трета секция започва разправа с предателите. Вероятно това ще изглежда жестоко в очите на някои читатели. Но без това не е минала нито една тайна служба в света от онова време. Демонстративните убийства целят да покажат на майор Нит и комисията, че времето на безнаказания шпионаж е отминало.

Британецът свива знамената. Особено след като на улица „Фердинанд" срещу мавзолея на Александър Батенберг в края на април, като завършек на серията убийства е изхвърлен от кола труп на елегантен мъж без документи – чиновник от Военното министерство, често забелязван в компания с майора.

В популярната литература за събитията след атентата през април 1925 г. не се пропуска да се отбележи зловещата роля на Трета секция. Няма да адвокатстваме. Сам тогавашният военен министър генерал Иван Вълков на въпрос на председателя на съда в процеса преди 60 години признава ли се за виновен, отговаря: „В някои отношения - да". Ето и думите на Тома Прендов, казани пред автора във времето, в което по телевизията вървеше „По дирята на безследно изчезналите": „Бяхме убийци... Убивахме други убийци... Но не това е важното. По-страшното е, че още тогава и досега на нас се приписват убийства на хора, до които не сме се докосвали".

Когато сериалът свършва, Тома Прендов слиза в мазето и се обесва с тънко въже. Единственият звезден миг в живота на този страдалец от дете е, когато като командир на дивизия и освободител влиза в Македония и когато по време на Отечествената война получава ордени.
Кочо Стоянов стигна до генерал, командир на Пета армия в Скопие, самоубива се на връх Девети септември. Представен за самоубил се е Сава Куцаров, който деветосептемврийският преврат заварва като директор на полицията. Убит е, а представен за самоубил се и Димитър Радев.


В категории: История , Горещи новини