Време е да отрежем корените на предателството

Автор: Стефан Солаков

Тъмните облаци на войната надвисват над бреговете на Черно море. Само на 530 км от нашата Варна гръмотевиците на предстоящия сблъсък между руснаци и украинци изострят нервите на всички съседни държави, всяка от които вече е готова да действа съобразно бързо променящата се обстановка.
Така ли е и у нас, има ли план за адекватна реакция правителството на Пламен Орешарски?

Какво прави президентът Плевнелиев, за да заслужи даденото му от Конституцията звание главнокомандващ въоръжените сили на Република България? И има ли кого и какво да командва нашият държавен глава?
Поне засега дипломацията е главният играч, който се стреми да угаси пожара в Украйна. България непрекъснато страда от комплекса за малоценност и малодушно изчаква какво решение ще вземат по-големите „батковци“ във Вашингтон или Брюксел.

Преди време за първи път видяхме нещо като самостоятелна инициатива на кабинета „Орешарски”, след като външният министър Вигенин посети Киев и Одеса и постави въпроса за правата на българите в тази страна.
До тук добре! Години наред българските политици демонстративно нехаеха за съдбата на нашите сънародници в Украйна и само телевизия СКАТ поддържаше жив контакта с тяхната стара родина.

Събирането на политически дивиденти от управляващите днес в България партии е повече от натрапващо се, но, хайде, готови сме да затворим очи и да подкрепим доста закъснялата грижа за нашенците, живеещи в тревожните райони на напрежение между Русия и Украйна. Но каква ще бъде позицията на София, ако се стигне до горещ конфликт в близост до нашите граници?

Първата грешна стъпка вече беше направена! Ни в клин, ни в ръкав министър Вигенин заяви официално, че България няма да признае резултатите от референдума в Крим, където се очаква местното население да поиска присъединяване на полуострова към Руската федерация.
На практика правителството на Орешарски се намесва директно в конфликта между руснаци и украинци, и то на страната на все още нелегитимната власт в Киев.

Къде се тика между шамарите Кристиян, „принцът на червените прашки“, и не му ли идва на ум, че с този необмислен ход България първа ще „обере“ негативните реакции и по-нататъшните санкции на Русия в случай на задълбочаване на конфликта в близост до нашите граници.
Дори и най-отявлените критици на Русия в ЕС все още изчакват и демонстрират желание за посредничество, докато нашите „кукли“ от „Дондуков“ 1 побързаха отново да изпълнят господарската поръчка и да ни набутат в предстоящата икономическа изолация, с която Русия неминуемо ще ни контрира през настъпващите месеци.

Главният удар ще бъде нанесен върху българския туризъм, това все още жизнено звено от гаснещата ни икономика. Гърция, Турция, Хърватия и Испания ще приберат на бърза ръка големия контингент от руски туристи, а ние ще пием една студена вода на стойност стотици милиони евро заради слугинската дипломация на червено-турското правителство в София.
В тревожни времена като днешните много важна е ролята на чуждата агентура, внедрена от външни разузнавателни служби в най-деликатните зони на политическата и икономическа власт в България.

Когато облаците на войната се сгъстяват над даден регион, тази агентура спешно се активира и започва да работи съгласно указанията на своите централи. У нас, както е добре известно, чуждите агенти си играят на „прескочи кобила“ под безпомощния поглед на т. нар. контраразузнавателни органи, чиито ръце са здраво вързани от политическите цербери, не даващи и косъм да падне от главите на шпионското „братство“, вършеещо безнаказано из нашата страна.

Американската агентура сега прави всичко възможно, за да ни превърне окончателно във враждебна страна по отношение на Русия. Последствията, както отбелязахме по-горе, ще бъдат катастрофални за нашата икономика. Не само туризмът, но и доставките на енергийни ресурси ще пострадат от предстоящите конфликти в Източно Черно море.
Ще трябва да търсим нови източници на природен газ, а там вече ни дебнат мераците на съседна Турция, която още от сега поставя непосилни условия, за да ни включи в новата газова връзка, идваща от нейна територия. Ни повече, ни по-малко Анкара иска от нас да й предоставим пълен достъп до водния ресурс на нашите реки и главно да й харижем река Тунджа, харесана от алчните съседи като „основен водопровод“ за снабдяване на Турска Тракия с прясна вода от българските планини.

Притиснати сме отвсякъде – руснаци и турци са ни превърнали в безпомощно кюфте, смачкано безогледно в техния агентурен сандвич. И за да не смеем много да мърдаме, непрекъснато ни удрят по главата, когато се опитаме да я надигнем, за да реагираме на антибългарските провокации.
Най-новата от тях беше заложена преди дни в Народното събрание, където Правната комисия обсъжда новите текстове на Наказателния кодекс. Там турската агентура, не без помощта на гламавите депутати от ГЕРБ, е напът да узакони един напълно антинационален параграф, който премахва давността на „престъпленията, извършени по време на т. нар. „възродителен процес“.

На практика това означава, че ДПС и цялата „пета колона“ на Турция у нас ще ни напомнят и ще ни мачкат до гроб заради извращенията на червената върхушка, ръководена от Тодор Живков и от бащата на Сергей Станишев, които отдавна ги няма на този свят, но ние ще трябва с десетилетия напред да плащаме и техните политически грешки.
Никой нищо не казва обаче, защо в споменатия параграф не са включени и зверствата на османците по нашите земи или пък терористичните актове на турската агентура, ръководена от все още живия Ахмед Доган?

Явно за тях давност ще има, а само ние, управляваните и тъпкани от червено-турската върхушка гяури, ще трябва вечно да носим „синилата от бича“ и чуждата вина, ловко прехвърлена върху гърба на целия народ от днешните наследници на двете терористични партии – БСП и ДПС – които продължават да ни тормозят с добре познатите похвати на петвековните поробители.
Ако сме народ, на който е омръзнало да бъде газен от наши и чужди мекерета, крайно време е да ударим през ръцете всички престъпни мераци България да бъде управлявана от външни кукловоди.

След два месеца са изборите за Европарламент, догодина пак ще се борим с народните врагове. Необходими са няколко сполучливи електорални удара, за да смачкаме завинаги антибългарската ламя и да възстановим националния суверенитет на държавата.
Повече отстъпки и малодушие не трябва да има, защото зад нас е само България. А тя е притисната болезнено до стената на националното унижение. Нека да я спасим и да я завещаем горда и неопетнена на нашите деца.

В категории: Коментари , Горещи новини