Всеки народ си заслужава управляващите. Може и да е неприятно твърдение, със сигурност не го харесвате, но е брутално вярно. „По-лошо от завистлив мъж няма. Моята съдба така се нареди през последните години, че се некакъв мъж има, който иска да прилича на мене. Изредиха се цяла плеяда кандидати за какво ли не. Просто ми омръзна. Завиждат ли, броят ли ми, не мога да разбера. Искат да ми влезат в обувките, искат да са като мен!”
Умилителното твърдение на „бащата на свиневъдите в България” (да не забравихте, че, когато страхопъзливо подаде оставка през миналата година, умопомрачени хора бяха докарали два камиона прасета пред Народното събрание и го бяха нарекли така?) от средата на тази седмица ме убеди за пореден път, че масовият електорат у нас е всичко друго, само не и „мъдрият български народ”.
Лъжа ли? А кой го избираше с невиждани резултати, почти приличащи на едновремешната победа на БКП с 99,99%? Няколко пъти?
Разбира се, въпросният индивид дължи немалка част от „харизмата си” (Боже, не мога да повярвам, че за такива създания като него тази дума продължава да се използва) на услужливото и напоително помпане от медиите, но кой е казал, че те не са най-обикновена част от електората у нас? Който, макар че живее в 21 век 2014 година, по-точно, продължава да разсъждава както през 1959. През 1944. През 1878.
Отказвайки да поеме сам лична отговорност за бъдещето си и това на своята страна. Очаквайки, типично по овчеславянски, да дойде някой и да го „отърве от мъките и робството”. И лутайки се наляво и надясно по всички видове „голям брат”. Сибирски, отвъдокеански, западноевропейски...
Глупостта и слепотата на горкия избирател обаче, далеч не стига само до горепосочения примитивен ръководител на партия, който се писа най-големия строител на най-нова България. И до кьоравото гласуване за сега управляващата тройна коалиция от партията, в която той е членувал, етническата партия и още едни други.
В светлото недалечно минало народът масово се беше побъркал по един друг, който говореше адски странен български език (нещо, кой знае защо умилявало до плач всеки българин с бюлетина в ръка) престолонаследник. „За 800 дни ще мога да оправя България”.
За броени месеци неговата партия от два файтона хора нарасна до мощни организации, издаващи дори локални газетки с вълнуващи факти от местния партиен живот.
И изпарили се яко дим, след като стана ясно, че този, с разваления български, е дошъл с ясната цел да си вземе каквото комунистите са му отнели, ако може да приватизира връх Мусала и да си гледа на спокойствие старините в някое казино. А високообразованите му министри да откраднат колкото могат повече, след което да се върнат на високоплатените си постове в мощни чужди банки и търговски корпорации.
Очевидно тази мантра с оправянето няма изхабяване. Един креслив мъж, минал през каквито се сетите политически конфигурации след 1989 година, напоследък известен като „златният пръст”, „псуващият самолетни стюардеси” и „почиващият на кубински плажове”, също неотдавна се изцепи.
„Ако стана премиер, за година ще оправя България”. И изблещи публиката с обещание за 800 лева минимална заплата.
Още не мога да повярвам, че тази пушилка беше от ден до пладне и той не се превърна отново в обект на силно обожание, както преди време, когато показа забележителни резултати на едни избори. Все още не се знае всъщност. Скоро предстои ново ходене до урните, тогава ще си проличи кой в какво е повярвал.
Искате ли да се хванем на бас какво предстои? Въпреки че „мъдрият български народ” уж е подозрителен, силно мнителен поради туй, че е изтърпял купища нагли лъжи в старата и новата си история, когато дойде време за избори за нова народна управа, масово ще даде своя глас за най-новия месия, изскочил с обещанието най-напред да оправи зъбите на всички пенсионери.
Същият, който допреди три-четири години беше заявил своята безпрекословна любов към примата от началото на това повествование по следния начин: „Ревнувам го! Ревнувам го, когато участва в сутрешните блокове на други колеги!”
Развитието на поредното общонародно безумие, смятам скромно, няма да бъде по-различно от това на предишните – мощни псувни и проклятия по негов адрес. И стопяване на политическата му структура до няколко напълно изтрещели индивида. Които ще получават пари от една медийна групировка, за да се числят към нея.
Ще бъда най-щастливият гражданин на тази страна, ако всичко горенаписано се окаже дълбоко невярно и бъда руган и оплют за тези думи. А народът наистина се окаже умен и не залитне по поредния палячо.
Ще ми кажете, че хората искат истински, реален човек като тях ли? Дето говори като тях и си отпуска душата съвсем по народному? Как? „Вие сте прости хора, аз съм прост и затова се разбираме”?
Ами Жорж Ганчев забравихте ли?
