Зърнопроизводителите и търговците на селскостопанска техника са против подпомагането на малките фермери и уязвимите сектори
Искри прескочиха между зам.-министъра на земеделието Явор Гечев и представителите на земеделски организации по време на кръглата маса „Състояние на машинно-тракторния парк и преглед на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.”, организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в Пловдив.
Браншовиците от Българската асоциация на търговците на агротехника и НАЗ изразиха неодобрението си от решението на аграрното министерство да подпомага малките фермери през следващите седем години, както и секторите овощарство, животновъдство и зеленчукопроизводство. Те не приемат и факта, че средствата по мярката за инвестиции в земеделска техника са намалени драстично.
Според статистиката през миналата година у нас са внесени 1500 нови трактори и 250 комбайна. Въпреки това процентът на старата техника на възраст над 10 години у нас остава тревожно голям. Това се отнася до близо 80 на сто от тракторите и почти 77 на сто от комбайните. Наистина делът на амортизираните машини е намалял с 2 на сто през 2013 г., но този темп на обновяване, според земеделските производители, е крайно недостатъчен.
Новата техника снижава разходите, подобрява значително обработката на земята и като цяло прави българската продукция конкурентоспособна на външните пазари. Затова според тях е абсолютно неправилно решението на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да намали предвидените средства за закупуване на нова техника от 480 милиона през предишния програмен период на 200 милиона за следващите седем години, тоест близо 2,5 пъти. „Трябва ли да убиваме сектора заради отрасли, които са непроизводителни и неефективни?“, попитаха с горчивина участници в дискусията.
„Цифрите и на мен не ми харесват“, коментира Явор Гечев, „но са такива.“ Според него има 160 милиона лева само по ангажиментите за агроекологични плащания. Вярно е, че зърнопроизводителите дръпнаха сериозно напред, след като им бе помогнато да се снабдят с нова техника, подчерта той, но това не е основание да не подпомагаме другите отрасли.
Опонентите му обаче останаха на своето мнение. И те отчитат с разбиране факта, че средствата за подпомагане на селското стопанство у нас са намалени с 11 на сто, но според тях вътрешното разпределение по отрасли, което прави МЗХ, е несправедливо. В подкрепа на това се изнесоха факти, че българските телета дават по-малко месо от френските и че всъщност 80% от консумираните месо, плодове и зеленчуци у нас са вносни. Същото се отнася и за суровината за преработените продукти като консерви и колбаси.
По думите на Веселин Генев, председател на УС на БАТА АГРО, много производители на зеленчуци са спечелили проекти, но са спрели работата си, защото продукцията им нямала реализация. Други браншовици пък смятат, че подпомагането на сектора е безсмислено, тъй като българските производители на месо, зеленчуци и плодове не били конкурентни на евтиния внос.
Стигна се дори до предложения всички останали отрасли да бъдат закрити и да остане само зърнопроизводството, което според тях се развивало добре и реализацията му навън била сигурна.
В отговор Гечев обясни, че стратегията на министерството е насочена към стимулирането на производството на добавена стойност от земеделската продукция у нас, тоест тя да развива друга родна производствена дейност, което не се получава при зърнопроизводството. Вярно е, че реализацията при животновъдството и растениевъдството е по-трудна, но според него нещата щели да се регулират с по-строгия контрол на вътреобщностните нерегламентирани доставки, както и с излизането на нови външни пазари, какъвто е например Румъния, която е традиционен консуматор на български селскостопански стоки.
Отделно държавата ще се бори със сивия сектор, като въведе задължителна регистрация на всички земеделски производители. "Така всеки декар земя ще се отразява в голямата система, ще има и връзка с НАП. И вече няма да е възможно човек, регистриран, че обработва 5 декара домати, да продава на борсата 200 тона", увери Гечев.
Той съобщи още, че страната ни е подписала двустранен протокол за неограничен износ на люцерна за Китай.
"Ако сметнете икономическата изгода, тя е по-голяма от зърнопроизводството. Това, което се опитваме да направим, е да диверсифицираме производството с други отрасли", обясни заместник-министърът. След което препоръча на зърнопроизводителите да почнат да гледат люцерна, ако за тях това е по-печеливш бизнес.
"Можете да направите връзка с фуражната база. На вас ви е все тая къде ще продавате пшеницата или царевицата. Но ако отива за фураж - изхранваме животни, добиваме месо, мляко. Парите, които се влагат, трябва да носят допълнителна добавена стойност", подчерта отново той.
Представителите на браншовите организации обаче заявиха в един глас: "Това не може да стане!" Така не се стигна до какъвто и да е приемлив компромис.
Браншовиците, които участват в тематичните работни групи за новата Програма за развитие на селските райони, са недоволни и от формата на публичните обсъждания. Според тях, там присъствали много "местни кадри" и "андрешковци".
Ангел Вукодинов, зам.-председател на НАЗ, предложи алтернативни решения на МЗХ, едно от които е въвеждането на двустепенна схема за преразпределително плащане. "До 5 хектара да е същата, а до 30 хектара да се сложи сериозно максимално увеличение, стимул за по-голям пазарен ефект и за намаляване на сивата икономика. Голяма част от подпомаганите сектори не създават никакъв продукт", изтъкна той.
