Внедряването на агенти сред земеделците се превръща в истинска патология за БКП
Автор: Борис Цветанов
Открай време всички в БЗНС се изживяват като герои на антични трагедии. Най-честните, най-репресираните, уплашили Кремъл, а бъдещият Вожд и учител на българския народ бил изрекъл историческата фраза „В една България място за двама Георги Димитров няма!"
От време на време се развява някоя история, оправдаваща разцепленията като резултат на някой номер на чужди тайни служби. Последната е свързана с Александър Оббов, който щял да удържи фронта с битката с БКП, но от Москва му пратили шпионката Лидия, която той назначил за секретарка. Тя пък го вкарала в кревата си, който същевременно бил сцена на скрити кинокамери. Тая измислена за оправдание от самите земеделци история не си заслужаваше дори да я споменаваме.
Иначе е вярно, че на земеделците от вземането на властта през 1919 г. все не им върви. Историята на партията им е трагикомедия, в която наистина има драма, но никой не обелва зъб за нея. А драмата е в това, че от 1919 г. БКП непрекъснато праща своя агентура в Съюза, като мерникът е вдигнат към Върховния съюзен съвет и Постоянното присъствие. Пипнали веднъж властта, комунистите стигат до патологични извращения – в периода след 1944 г. те поддържат четири тайни шпионски служби, несвързани помежду си, всяка от които праща свои шпиони в БЗНС – както в опозиционния, така и в казионния.
За да е ясен механизмът, даваме пример с един неуспешен в това отношение опит.
През 1921 г. Иван Ганчев, отговарящ за партийното разузнаване, предлага на Асен Разцветников да се запише в БЗНС – там с таланта си ще му бъде много лесно да се издигне до място в ръководството на Съюза. „Ние трябва да имаме уши и очи и мозък в БЗНС". Разцветников отказал: „Не е за мене работа".
Иван Ганчев предложил компромис: да напише стихотворения, които готов за шпионин човек – Тодор Долмов, ще ги представя за свои и така лека-полека... ще измести например Сергей Румянцев.
Разцветников написал няколко дузини стихотворения, но Долмов, човек на живота, не оправдал доверието. Разцветников бил доста апетитна хапка за БКП и през 1925 година лично Вълко Червенков, оглавил тайната служба, кой знае защо именуваща се ЧЕКА, отново кандърдисва поета, с когото другарували. Разцветников отново отказал. За трети път опитът се разиграва през 1946 г. с предложение да влезе в опозиционните среди.
Докато с него се удря на камък, явно с други агенти партията не е имала проблем. През периода 1919-1923 г. за всичко случващо се в Съюза Тодор Луканов научава понякога дори преди Стамболийски.
Най-дълбоко законспирираният партиен шпионин във върхушката на земеделците е бил Борис Бумбаров. Той не слиза от сцената четвърт век. За да го законспирира, партията след 1949 г. не се поколебава да го праща и по подземията на "Московска" (разбирай ДС) , дори в Пазарджишкия затвор, като вероятно и там работи по техни задачи. Има вероятност да е служил и на Москва, защото е бил в тесни връзки с роднината си Тодор Паница от коминтерновското крило на ВМРО.
Когато през 1924 г. в Москва предлагат на френския шпионин в БЗНС Коста Тодоров участие на земеделците в ново въстание, след което да съставят коалиционно правителство, на Бумбаров се отделяло място за министър без портфейл, като другото условие е било – за БЗНС всякакви министерства, само не военното и вътрешното.
Важна къртица в ръководството на Съюза бил известният бомбаджия Антон Пруткин. Лично Стамболийски му дава в ръцете полицейската власт. И той работи освен за партията, още и за Москва.
Овладяването на полицията не стига на БКП и тя иска и Държавна сигурност, колкото и символична да е тя при Стамболийски. Тогава службата е оглавявана от нищо не разбиращия от тайни работи човек, имащ опит само с трудоваците – Стоил Стефанов. Партията използва жаждата му да пълни бездънни джобове и само можем да предполагаме колко пара е наляла в тях, след като Стамболийски му е бил вече дал 3 940 000 лева. Всъщност това е малка сума в сравнение с изтеглените от земеделския лидер от държавното съкровище 147 186 460 лева в периода 1920 - март 1923 г.
Глупаво е да се мисли, че в Съюза всички са били слепи. Народният представител Асен Стоев представил през май 1923 г. списък както с продали се на Сговора шарлатани като Христо Манолов, Александър Ботев, Коста Томов и други, така и с комунистически агенти. Стамболийски обаче яздел бял кон и наляво и надясно дрънкал: Ще управляваме двадесет години – кой ще ни свали!
Имало кой. Малко известно е, че на Девети юни не само полицията на новата власт извършвала арести на видни земеделци. Тая работа с още по-голяма охота вършели комунисти – нещо, за което ми е разказвал на времето ветеранът на Съюза Пейо Гаджев.
За дълго време след това БКП прибягва до нова тактика – под формата на Единен фронт започва промиване на мозъците на земеделците, което ще намери своя връх след сформирането през 1945 г. на казионен БЗНС. Партийни шпиони като Михаил Геновски, Стефан Тончев, Ради Найденов, Петър Каменов се превръщат в ръководители на Съюза и вече отпада нуждата от троянски коне.
Опозиционерите обаче са поставени под лупа – агенти там праща ДС, службата „Гогост”, за която писахме в "Десант", службите "Партийна информация" и "Настроения сред народа". Прибягваме отново до пример: След като Димитър Гичев се среща с Васил Коларов и споделя, че ако БКП не му се меси, той ще привлече към себе си опозиционерите около Никола Петков и ще ги влее в ОФ, тайните служби се впускат да проверят доколко е искрен Гичев. Скоро докладват: Димитър Гичев казал на брат си Гичо: рано е да се присъединяваме към ОФ.
На другия ден след докладите на агентурата Георги Димитров излиза със статия в "Работническо дело", в която се заявява, че Гичев е непоследователен политик и шарлатанин.
Колкото до споменатия вече Александър Оббов, неговата късна изневяра (чак в края на 1947 г.) не е резултат на съветска шпионка, а на намеса на чуждестранна масонска ложа. Оббов заедно с Коста Тодоров след Девети юни стават членове на сръбска масонска ложа, след това на Софийска. Която от своя страна е ръководена от център от Вашингтон.
Партията отправя очи и към земеделците в чужбина. След Девети в Цариград са съсредоточени 300 емигранти, повечето от които земеделци. Показателно е, че много скоро ДС успява да завербува 70 от тях. Стига се до парадокса да е невъзможно да се работи с всички. Затова пък всичко, което става в южната съседка из емигрантските среди, се знае в по-големи подробности от Вълко Червенков, отколкото от турските домакини и американските емисари на ЦРУ. Това обяснява големият успех на ДС в борбата с горяните и с диверсантските групи, преминаващи границата. Един от най-големите успехи на партията е внедряването на емигранта земеделец "Христо" през 1952 г. като един от най-близките хора на Геме Димитров в неговия Национален български комитет.
