Земеделският министър проф. Димитър Греков излезе с предложение за стимулиране българския износ на плодове и зеленчуци – това да се осъществява от външнотърговска фирма.
"България в миналото е изнасяла големи количества плодове и зеленчуци. За съжаление сега малките производители не могат да се доберат до международните пазари и ще работим в тази посока", каза министърът. Той е убеден, че схемата за дребните фермери, която ще стартира догодина, ще помогне много на зеленчукопроизводителите у нас. Чрез нея много от тях ще излязат от сивия сектор и ще започнат да плащат данъци и осигуровки.
Идеята за износ чрез външнотърговска фирма не е нова. Преди 1989 г. експортните политики у нас са били регламентирани от създаденото през 1948 г. Министерство на външната търговия и услугите, а с износа на плодове и зеленчуци се е занимавало дружеството "Булгарплод". Обемите са били сериозни - през 50-те години на ХХ век само от гара Дамяница са били експортирани огромни количества череши, вишни, ягоди, малини и праскови. "Товарили сме по 300 тона плодове и зеленчуци само от Сандански", казва някогашният заместник-директор на поделението на "Булгарплод" в Благоевград Борис Тюлеков. Същото сочат и статистическите данни. Преди 23 години България е била на пето място в света по производство на домати, шеста по производство на ябълки и девета по производство на грозде и ягоди.
Сега страната ни се е превърнала във вносител на тези продукти. За периода 2002 - 2011 г. стойността на произведеното в тези два сектора е намаляла с над 60% по базисни цени, а делът им в растениевъдството и като цяло в селското стопанство е спаднал респективно със 76 и със 73 на сто. За същия период площите, реколтирани със зеленчуци, спадат с 61%, а тези с трайни насаждения (овошки, без лозя) - с близо 30%.
„Вътрешното производство е недостатъчно да покрие търсенето, като по този начин от износител страната се е превърнала в нетен вносител на плодове и зеленчуци", пише в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван през 2012 г., с автор Николай Вълканов. В същото проучване са направени изчисления за експортния потенциал на произвежданото в страните от ЕС. При плодовете най-перспективни са орехите, малините, черешите и ягодите. Големи възможности за износ експертите от ИПИ виждат в култури като гъби, краставици и грах.
Не е ясно колко плодове и зеленчуци произвежда България. Към момента няма официална информация какви количества годишно се произвеждат у нас. Най-актуалните данни на отдел „Агростатистика“ към Министерството на земеделието и храните са за 2011 г.
Тогава стопаните в цяла България са произвели 103 145 т домати, 66 298 т пипер, 6826 т патладжан, 52 171 т краставици, 6681 т корнишони, 817 т тикви и др. Данните за плодовете са за същата година. Производството на ябълки е било 40 413 т, на круши - 1974 т, на кайсии и зарзали - 11 931 т, на праскови - 28 422 т, на сливи и джанки - 32 371 т, на череши - 30 063 т, а на вишни - 4328 тона.
Сред предишните идеи на Земеделското министерство с цел насърчаване на българските продукти бе ограничаване на вноса от страни извън ЕС, като Македония и Турция. През август 2013 г. министър Греков съобщи, че вече се подготвя такава наредба, но към момента тя още не е факт. Сред намеренията на МЗХ беше и въвеждането на строги правила при вноса на плодове и зеленчуци от ЕС, които влизат у нас на много ниски цени.
През юли м.г. министерството съобщи, че обмисля да предложи намаляване на ДДС на 7% за грозде и други продукти, при условие че производителите се сдружат в браншови организации. Такава диференцирана ставка още не е въведена в сектора, макар че вече има прецедент и хотелиерите у нас плащат не 20%, а 9 на сто ДДС.
Министерството имаше намерение като част от мерките за насърчаване на родното производство да се бори с прекупвачите, както и да въведе мита върху вносните плодове и зеленчуци, които имат 80 на сто пазарен дял у нас.
