Деньо Манев, който искал да прекара тръбопровод до Пловдив с минерална вода от Хисаря, е запомнен като най-подкупния градоначалник под тепетата
Автор: Камен Колев
Ако Алеко беше жив, надали би описал съвременните политически нрави по по-различен начин от този в края на 90-те години на XIX век. Архивите ни сочат, че много неща от миналото са останали същите, а някои са се променили.
За разлика от днешната блъсканица за политическата баница, след Освобождението не е имало нито един желаещ да стане кмет на Пловдив, макар и единственото изискване към кандидата било да знае турски, гръцки и български език. След хиляди уговорки Атанас Самоковлията се съгласил и станал първият градоначалник на Вечния град. Впоследствие много видни българи са поемали управлението му. Сред тях най-успешният и запомненият с най-голям принос за развитието на Пловдив е Божидар Здравков, който го управлява от 1932 до 1939 г. Тъкмо в тези 7 години някогашното Филибе се превръща в съвременен, модерен град.
В същото време кметът, донесъл най-много позор за града, е Деньо Манев, който го администрира от 1915 до 1918 г. Той ще бъде запомнен със своя смехотворен проект - да докара в Пловдив минерална вода от Хисар по 40-километров тръбопровод. А за другите тарикатлъци и схеми, които ловко прилагал при управлението си, за малко не бил линчуван от пловдивчани.
Роден е около 50-те години на XIX век в пловдивското село Розовец в семейството на Мане Денюв. Родът му имал стара лоша слава, тъй като дядо му Дене Манюв бил осъден на смърт от Добри войвода за издевателства над сиромасите. Баща му пък бил начело на банда цигани и българи и участвал в преследване на четата на Хаджи Димитър. „Кариерата" на Манев започнала в периода 1882-1893 г. като писар в Брезовския околийски съд. Пристигнал той от Брезово в Пловдив и отворил книжарница.
Бързо се изкатерил по стълбицата, ставайки член и секретар на Окръжния съд. А още на следващата 1899 г. се издигнал до общински съветник. Първата му работа била да помисли за бизнеса си и задължил преподавателите от пловдивските училища да купуват учебници от неговата книжарница. Няколко години след пристигането си под тепетата, Деньо Манев станал кмет на Пловдив. Управничеството му обаче продължило само три месеца, тъй като се оказало, че седнал в кметския стол със заповед на близкия си приятел Васил Радославов, а не с указ на княза, какъвто бил законът.
През този кратък първи период на своето управление обаче, Манев показал завидна пъргавина – бързо си купил място на Сахат тепе, уж за общински нужди. Така той успял да се сдобие с общинския парцел на символична цена, а едва след това се разбрало, че намеренията му са там да си построи къща. И успял, при това на символична цена.
Наел младия архитект Вълко Вълкович, който тъкмо бил получил награда в престижния конкурс за проектиране на сграда на Национален музей на Българското възраждане. Младият специалист се заел с къщата на кмета на ул. "Лейди Странгфорд", по-късно заболял тежко и починал. Станал дом за чудо и приказ и Манев се нанесъл в него в очакване на нов висок пост.
Късметът му проработил и неговият покровител Васил Радославов станал министър-председател на България. Сетил се той за своето протеже и му подшушнал да започва кампания. Архивите се изчервяват от срам при документирането на обещанията на продажния пловдивски кмет – Градът под тепетата едва ли не щял да надмине Париж по блясък и лукс.
С комбинативност и щедри обещания, през 1914 г. Манев отново станал кмет на Пловдив и пак се развихрил в общественополезната си дейност, която най-вече била полезна за самия него. По това време в града почти нямало павирани улици, а и понеже ги настилали с продълговати павета по посока на движението, от колелетата на каруците те хлътвали и калта избивала отгоре. Деньо Манев се заел с павирането веднага след като се възкачил на кметския стол. Само че първата улица, която оправил, била неговата. Преди това обаче, след встъпването си в длъжност, решил да въведе ред и дисциплина в общината като уволни 400 души служители. С което причинил на градската хазна 300 000 златни лева загуба, както по-късно изчислили ревизорите. Но Деньо Манев нямал ни най-малка представа от математика, кадрувал на воля като назначил за стенограф продавач на зарзават.
Общинската администрация се изпълнила с "брилянтни" кадри и специалисти, наричани по прякор Коста Келеша, Цамбъра, Шантеклера, Коцкара, Куршума, Гарвана. "Съвсем се забатачил градът, хората оголели от войната, стигнало се дотам да замерят бащицата с камъни", разказва експертът от Държавния архив Владимир Балчев в книгата си "Забравеният град".
Като усетил, че кметуването му няма да продължи дълго, Манев отново се заел с уреждането на лични облаги. Така решил да направи къща за сина си, като за целта избрал празен терен в двора на днешното училище "Алеко Константинов". Мястото било собственост на училищното настоятелство, но за кмета не представлявало проблем да се сдобие с него. Нещо повече - за зидари цанил общинските дюлгери и пожарникарите на Пловдив, а самите строителни материали били за сметка на градската хазна. За да затвърди имиджа си, първите гости, които Манев поканил в новата къща, били германски депутати.
Деньо Манев кметувал до 4 юли 1918 г. През същата година е арестуван и са му повдигнати обвинения за спекула, за убийство, за какви ли не прегрешения.
Междувременно с къщата в училищния двор се заели прокурорите. Темата с незаконния строеж не слизала от устите на пловдивчани и била в центъра на клюките сред градските кокони.
Появило се предложение сградата да бъде продадена на търг, но общинските съветници настояли тя да бъде съборена публично – за назидание. Така на 1 ноември 1918 г. луксозната постройка била разрушена до основи, а десет дни след този своеобразен линч гражданите тропнали хорце върху подравнения терен.
Манев получил присъда за използване на общински работници и материали за собствени нужди и за получаване на подкуп в размер на 10 000 лева и бил пратен зад решетките. "Бай Деньо скоро се озова в затвора, дето забравен и презрян почина", пише българският общественик д-р Иван Кесяков. За по-малко от 4 г. злополучният градоначалник нанесъл толкова поражения на Пловдив, че когато управник на града станал синът на книгоиздателя Христо Г. Данов - Милош, заварил общинската хазна дотолкова изпразнена, че нямало пари дори да се подменят изпочупените прозорци на градската управа.
По документи се водело, че има 40 коня, а в действителност в общинските обори агонизирали само 5-6 болни животни. Пожарната команда също била съсипана, а в общината не искал да работи нито един чиновник, защото целият град знаел, че няма пари за заплати.
