Идеята се заражда в много буйни глави. Първият, който замисля да подпали най-важните места в града, е Панайот Хитов, от чиято смърт днес се навършват 100 години
Автор: Боян Драганов
Отколешна мечта на влашките хъшове е да отворят кървава рана в сърцето на султанската империя – Цариград – като го подпалят. Идеята ври в много буйни глави, но първоначално мераците са по-скромни.
Караджата замисля да „прецапа“ Дунава, да запали Русе, да завладее казармата и „догдето пристигне аскеря, да убеси, хванат жив, на русенския мегдан прочутия Мидхат паша“. Филип Тотю пък планува да премине с 2000 души в България, да подпали турския квартал в Русе и да стори същото в другите градове по десния бряг на реката.
В главата на Ботев също гори пожар. Той бленува да обере богат карпатски манастир, да стегне „гигантска“ чета, да премине Дунава и изгори Русе. После променя плана – да стигне с параход до Свищов, да го съсипе, след което да се барикадира в севлиевските гори, където ще се държи, докато „европейците дойдели и признаели създаденото от него положение“.
Първият, който замисля да опожари Цариград, е Панайот Хитов. Замисълът му е смел, дързък и необикновен. Първо трябва да се набележат най-важните места в града – казарми, тъмници, съдилища, „главни квартири“.
После да се хванат плъхове и на опашките им да се завържат фитили от кълчищени върви, напоени със сяра. След това да се запалят фитилите и гризачите да се пуснат по таваните на набелязаните сгради. Плъховете ще бягат по дупките, сярата ще капе и пали. Според Хитов „един плъх може да подпали едно здание от сто места, защото и в най-скришните места се провира“. Войводата иначе казвал на мнозина поборници, че ще пали Цариград, но използването на плъхове запазва в тайна.
На 12 август 1875 г. дейците от БРЦК провеждат в Букурещ извънредно събрание под председателството на Хитов. На него присъстват Христо Ботев, Иван Драсов, Стефан Стамболов, Панайот Волов, Тодор Пеев, Драгой Шопов, Димитър Ценович… Стават дълги разисквания върху комитетската организация и народните работи. Взема се решение да бъде провъзгласено всеобщо въстание в България.
В плана е залегнало и подпалването на Цариград, но то не е записано в протокола. Съществуват много противоречиви мнения откога и от кого е тази идея, но тя е заимствана от Хитов. Иначе за авторството претендират Заимов, Иваница Данчев, Тодор Пеев и Павел Икономов, но те пропускат да споменат името на войводата. За главатар на мисията е определен Стоян Заимов.
Хъшовски бяс заиграва в душите на емигрантите.
Замирисва на барут и кръв.
За „цариградското дело“ са потребни пари – от Букурещ записват 100 жълтици австрийски, от Браила – 50, от Болград – 50, от Крайова – 50, от Галац – 50. Общо 300 или 155 турски лири. Финансите са поверени на Тодор Пеев.
На 19 август Заимов получава 15 турски лири и започва да сбира юнаци. Предвижда се от Браила за Цариград да тръгнат 10-15 души „палачи“, а още толкова да се намерят в града на султаните. Известни са имената на Бенковски, Иваница Данчев, Асен Русалиев, Кръстю от Панагюрище и Кара Яни – грък от остров Самос.
На 21 август Централният комитет изпраща в турската столица Стамболов да се убеди „на място“ как да стане опожаряването. Той престоява два дни в Цариград и потегля обратно.
С писмо от 29 август, писано в Стара Загора, известява дейците в Букурещ, че намерил един черногорски капитан, предводител на 2000 души, които са готови да скочат на крак и да обърнат Цариград на прах, но са нужни 1500 турски лири…
В края на август Заимов изпраща първите 3-4 души край Босфора. Води ги довчерашният хлебар Гаврил Хлътев. В джоба си носи френски паспорт, в който е вписан като Георги Бенковски. Документът е издаден от френското консулство в Япония и принадлежи на полския революционер Антон Бенковски.
Бягайки от заточение на остров Сахалин, той пристига в Токио, където му издават френски паспорт, с който потегля за Цариград. Минавайки през Диарбекир, се запознава със Заимов и му продава паспорта за 5 лири, а за себе си изважда турско тескере. Заимов го използва при бягството си от зандана. Сега го дава на Хлътев и той става Георги Бенковски.
Бенковски наема стая №3 на втория етаж на хотел „Италия“ и открива, че от прозореца „може съвършено свободно да се опушне всеки проходящ по главната улица“. Така се ражда идеята да посегне върху живота на Абдул Азис, но Заимов пише, че не било писано той да погине от български куршум, без да обясни защо планът е изоставен.
Вероятно тази героична притурка към действията на „палачите“ е заимствана от житието на Тодор Каблешков – най-светлата и чиста личност сред революционерите. Той обрича себе си да бъде първата жертва на борбата. Така се родила у него мисълта да иде в Цариград и да убие султана един петъчен ден, когато отива на молитва, дълбоко убеден, че „това убийство ще даде сигнал на повсеместно изтребление на християните и ще предизвика впоследствие в тяхна полза намесата на Европа“.
В началото на септември пристига и Заимов. Той носи 100 лири и очаква още 200. Според уговорката, пожарите ще лумнат едва когато България въстане и Стамболов съобщи това по телеграфа с таен сигнал.
Докато чакат жълтиците, се набелязват обектите за запалване, оглеждат се газовите канали, „от гдето нощем дохожда светлина за царските сараи“ и се търсят необходимите запалителни течности и прахове. Времето минава, парите не идват. Заимов изпраща Бенковски в Букурещ „да са научи за работите“ и да му извести телеграфически условно:
„Купих 200 кожи и ги проводих за Цариград“ (Получих 200 жълтици и ги пратих в Цариград), или: „Тука са не намират требуемите количества овчи кожи, няма да бъде, върнете се, Бенковски“ (Пари няма, въстание няма да има, върнете се).
След два дни от Стара Загора Стамболов телеграфира на Заимов: „Не купувайте гьонове, търговията слаба“, т.е. „Не действайте, въстанието тук е слабо“.
Спорен е въпросът дали такава телеграма съществува. По-вероятно тя е съчинена от Заимов, за да оправдае пред историята бездействието на цариградските „палачи“.
Той разпуска „потайната четица“ и изпраща момчетата с един английски параход, натоварен с желязо, за Галац, а сам потегля с пасажерски за Браила през Сулина.
С много горчивина и мъка председателят на събранието от 12 август 1875 г. Хитов отбелязва провала на цариградската диверсия и смята, че ако не са го пренебрегнали, а потърсили за съвет, „нямаше напразно да се върнат онези, които бяха изпратени без мое дозволение. Все щяха някои места да запалят, поне за похвала. Но не знаеха начина на лесното хайдушко палене“.
Има ли шансове Румъния да получи анти-българска помощ от Турция за повторна кражба на Южна Добруджа?
Моето мнение е че не. Турция няма нужда от Румъния, нито икономически, нито армейски, нито политически, нито дипломатически. Там има много турци, мюсюлмански цигани, татари и т.н. които, ако станат граждани на Румъния, тоест ако Румъния успэ отново да се сдобие с Южна Добруджа, ще бъдат принудени да се изселят в Турция, както е станало с почти всички мюсюлмани в Северна Добруджа след 1878 г. и с много от южнодобруджанските такива в периода 1913-1940 г. Румъния иска Южна Добруджа да стане румънска, поне езиково ако не и етническо, а не турско-татарска. За тази цел румънското правителство се опитва да използва румъно-езичните цигани там които са християни и не говорят цигански (разбира се, те не знаят и дума турски или татарски). Тези цигани обаче са в процес на доброволна българизация. Истински румънци в Южна Добруджа има само 100-200 души, другите са неистински румънци, тоест румъно-езичните цигани.
След 1878 г. поне до 1940 г. румънските власти са смятали мюсюлманите за инфериорни и неспособни да водят политика и не са успели да ги използват срещу местното българско население, освен в много редки случаи. Успех имаха румънските власти само при изгонването на мюсюлманите от Румъния. Така се обяснява защо понастоящем в Румъния има толкова малко турци и татари и мюсюлмански цигани. И сега те не са на особено уважение сред румънците. Има и спомени сред румънците за вековното турско иго над Влашко и Молдова, въпреки че тези княжества са имали автономия за разлика от България и други балкански държави. Турски език се смята за грозен и смешен от почти всички румънци.
Турция, като мюсйлманска велика сила иска да "си върна" всичките бивши нейни територии, тоест и Северна Добруджа и цялата Румъния и там отново да владэ Ислямът, така че тя представлява заплаха за Румъния а не възможност за анти-български съвместни действия.
Имам 2 предложения:
1. България да си върне българите още обитаващи Северна Добруджа (100-200 души) а Румъния да получи румънците от Южната (100-200 души) а и румъно-езичните цигани от Добричко и Силистренско за които претендира да ги смята за етнически румънци (те са поне 20 000 души).
В Румъния всичките цигани са считани за цигани, и от обикновените румънци и от румънското правителство, независимо дали са с майчин език цигански, турски, унгарски или румънски и са подложени на еднакво дискриминиране.
Каква нужда има Румъния от Южна Добруджа пълна с цигани, дори и румъно-говорящи? Няма, Румъния иска само територията, за нейните жители ще чака подходящ момент в бъдеще когато Великите Сили ще й позволят или да ги убие или да ги депортира другаде, както е станало през Втората Световна Война с депортирането на част от румънските цигани (включително и част от румъно-говорящите) в Приднестровието с разрешение на Германия. Нещо подобно не е изключено да се случи и в бъдеще, въпреки че понастоящем изглежда фантастично.
2. Да се направи паметник на турската армия и местните турски жители на Южна Добруджа в Добрич (поне там) които са оказали помощ през Първата Световна Война на българските войски да си върнат Южна Добруджа (а и Северната). Това ще бъде добър начин не за лоялизиране на българските граждани от турски етнически произход а за подиграване и с Румъния, и с Турция. Очевидно турците в България не са и никога няма да бъдат в състояние нито да станат лоялни граждани, нито да осъзнаят че имат голямо количество български гени и българска кръв.
1
коментари
16.02.2018 11:18:58
0
0
За известната историческата култура.... в европейските пространства и контектекстове
Даже са имали смелостта... да правят тези планове... по време на османската империя
