Ислямистката държава се нуждае не от евро-членство, а от европейски санитарен кордон
Ердоган спечели местните избори, но Турция изгуби европейските си перспективи. Това е най-краткото определение за пировата победа на премиера ислямист, който след 11 години еднолично управление превърна Турция в диктаторска държава.
Днес няма турски граждани, а поданици на султан Ердоган, открито казват неговите критици, давайки си сметка, че за тези думи могат да бъдат подведени под съдебна отговорност.
В държавата на Ердоган републиканските принципи на Кемал Ататюрк са фалшива декорация за външна употреба, имаща една цел - да измами Европейския съюз и той да приеме в своето християнско семейство 77 милиона мюсюлмани.
Доскоро тази цел изглеждаше постижима, още повече, че САЩ лобираха за турското си протеже. Но след като Ердоган подаде ръка на аятоласите в Иран и се прегърна с Путин, янките почнаха да осъзнават, че в Анкара имат скрити геополитически цели, които сериозно се разминават с американските резерви към Техеран и Москва.
Добавим ли бойкота на Турция към иракската война и турското вето в НАТО, елиминирало военния пакт от операцията "Шок и ужас", Вашингтон внезапно откри, че е залагал на куц кон в Анадола.
Същото откритие направиха и в Германия. Ден след триумфа на Ердоган, Християнсоциалният съюз (ХСС), който е в състава на коалиционното правителство, поиска преговорите с Турция да бъдат прекратени.
ХСС предупреди, че заплахите на Реджеп Ердоган към критиците му нямат нищо общо нито с европейските, нито с християнските ценности.
"Лека - полека става ясно, че Турция на Ердоган не принадлежи на Европа", каза генералният секретар на ХСС Андреас Шойер и поясни: "Страна, чието правителство заплашва критиците си и където демократичните ценности са погазвани, не принадлежи на Европа". Това е първата лоша новина за Ердоган с германски адрес. Но има и втора, която е още по-неприятна за турските ислямисти. Позицията на ХСС бе приета "с разбиране" от коалиционните партньори - Християндемократическият съюз (ХДС) и Германската социалдемократическа партия. Тук ще поясним, че доскоро социалдемократите подкрепяха членството на Турция в ЕС и се противопоставяха на предлаганото от канцлера Меркел "привилегировано икономическо партньорство с Турция".
Всъщност какво толкова подразни европейците? Нима те не знаеха, че Ердоган е радикален ислямист, желаещ да забради турските жени и въведе ислямските съдилища?
Нима западните дипломати не бяха чели капиталния труд на външния министър Давутоглу, пледиращ за агресивна верска, политическа и икономическа експанзия на неоосманизма - както в бившите османски вилаети на Балканите, така и в Близкия изток?
Нима Западът не видя с очите си как Ердоган подстрекава "Мюсюлмански братя" в Египет и как настървено бранеше диктаторското им управление, което принуди армията да се намеси?
Западът знаеше това, но наивно вярваше, че Ердоган може да бъде опитомен. А и НАТО разчиташе и продължава да разчита на солидния турски военен потенциал, без който южният фланг на пакта ще е опасно оголен. Но в края на февруари в You Tube се появиха записи, уличаващи турския премиер в корупция. В единия запис се чува как той съветва сина си да не приема сума пари, предлагана в бизнес сделка, а да изчака да му предложат повече.
Записът бе пуснат в мрежата от анонимен потребител, използващ псевдоним. Седмица по-рано се появи друг запис, в който се чува премиерът да съветва сина си Билал как да се отърве от големи суми след започнало разследване за корупция. Уплашено от ескалиращите разкрития, турското правителство блокира достъпа не само до You Tube, но и до социалната мрежа „Туитър”. Това обаче не попречи да се появи нов запис на разговор - между четирима турски високопоставени представители, включително външният министър Давутоглу и директорът на разузнавателната агенция Хакан Фидан, в който се обсъжда възможна военна операция в Сирия.
В аудиозаписа гласът, приписван на Фидан, казва, че планира да изпрати "четирима души (в Сирия), за да изстрелят осем ракети в пуст терен" в Турция, за да се оправдае турски военен отговор.
Едва тогава в НАТО и ЕС си дадоха сметка, че Анкара съзнателно и целенасочено дестабилизира обстановката в Сирия и така минира крехкото споразумение между САЩ, Русия и Сирия за ликвидиране на химическите оръжия на сирийска територия.
Турското външно министерство увери, че записът е "манипулиран" и осъди случая като "злобна атака" срещу националната сигурност на Турция. Но американците и европейците нямаха съмнение - Ердоган е не само диктатор, той е непредвидим диктатор.
И още нещо установиха във Вашингтон. В желанието си да стане регионална сила, контролираща Проливите, Балканите и Близкия изток, Анкара е готова да се обърне и срещу доскорошния си съюзник и дори да му оспори лидерската роля в арабския свят.
"Турското правителство ще предприеме всички необходими стъпки, за да откъсне Турция от "паралелната държава", ръководена от базирания в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен", заяви турският премиер и не остави никакви съмнения у американците за неговата дългосрочна стратегия. "Ще се борим срещу организацията "Нео-Ергенекон", ръководена от Гюлен от Пенсилвания, така както се борихме срещу "дълбоката държава" на ултранационалистическата организация Ергенекон", заяви Ердоган на предизборен митинг в град Измир и окончателно убеди янките, че си имат работа с фанатик, непризнаващ договори и отричащ всяко приятелство, ако то не му осигурява пожизнено управление на Турция.
За непосветените в темата ще поясним - движението на базирания в САЩ Гюлен има силно влияние в турската полиция и съдебната система. Турският ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен живее в САЩ от 1999 г. , не крие, че служи на ЦРУ, а състоянието му възлиза на 50 милиарда долара, сочат американски експерти.
А проф. Пол Уилямс - съветник на ФБР, твърди, че с училищата си в редица държави с тюркско население Гюлен се опитва да осигури контрол за САЩ върху находищата им на петрол и газ. Кадри на ЦРУ имало в училищата на Гюлен в Азербайджан, Туркменистан, Киргизстан, Узбекистан и Казахстан. По тази причина Русия и Украйна закриха неговите училища.
Наскоро турският вестник "Заман" публикува интервю с проповедника, в което той сочи, че клеветите и натискът, на които сега е подложено неговото движение "Хизмет" (Служба), са по-лоши, отколкото по времето на военните режими. Гюлен призова поддръжниците си да са търпеливи и да не се отчайват.
Дори само половината от казаното по темата да е вярно, видно е, че подкрепяните от САЩ противници на Ердоган са фактор в турската политика и нямат намерение да търсят помирение с премиера ислямист. Съвсем друг е въпросът кой е по-опасен ислямист - Ердоган или Гюлен?
Когато научи резултатите от изборите, Ердоган се появи пред екзалтираните си привърженици и се закани:
"Тези, които нападнаха Турция, са объркани и разстроени. Ще ги натикаме в техните дупки. Те ще платят цената. Вие подкрепихте вашия премиер и аз съм безкрайно благодарен. Вие защитихте независимата борба за нова Турция. Демокрацията спечели, свободната воля спечели, ние имаме демокрацията, за която Западът се бори".
Ако това е демокрацията на Ердоган, настъпило е време разделно не само за Запада, но и за всички турски съседи. Сега те знаят, че Турция не е република, а Османска империя, а Ердоган не е премиер, а султан. Изводът е един - такава държава се нуждае не от еврочленство, а от европейски санитарен кордон.
Анализирай това
Всъщност какво толкова подразни европейците? Нима те не знаеха, че Ердоган е радикален ислямист, желаещ да забради турските жени и въведе ислямските съдилища? Нима западните дипломати не бяха чели капиталния труд на външния министър Давутоглу, пледиращ за агресивна верска, политическа и икономическа експанзия на неоосманизма - както в бившите османски вилаети на Балканите, така и в Близкия изток?
